Най-лошото е, когато втората книга от трилогия ти вдигне дори и малкото очаквания за следващата, и последната разруши всичко.



Сега след като се изяснихме да продължим напред с нещата от книгата, които ме доведоха до решението ми да ѝ дам ★★★☆☆ .

• герои 
  
  развитието на Фейра като героиня не ми се понрави хич (е, имаше кратък лъч светлина във втората книга), но тук отново става като в първата книга - самочувствие за милиони, поради това, че е получила титла и всички едва ли не я боготворят. Тя нищо не прави отново. В началото имаше един силен момент и после край. Отново да благодарим на  мъжко влияние над действията ѝ. Искаше да се докаже и с това си и остана. В моите очи не я видях като нещо, което си заслужава. 
  Рисанд - Защо Сара ми опропасти по такъв начин героя?! Къде е Рисанд от първата книга, който харесах, който палеше интерес? Имаше мнение и го казваше? Или втората книга, където показа и другата своя страна? Той стана нереален, перфектен, изкуствен. Изгуби си чара. 
  Амрен - може би единственият герой, който си заслужава. Ама, пак този Валиан откъде се появи там при нея. (Няма лошо да оставиш някоя героиня без "другар" - не е проблемно)
  Мор - лъч светлина, интересен образ, който също си струва, но Сара иска да прави хората щастливи и е развалила всичко.
  Касиан и Азриел - първият с много добро изразено присъствие, така както трябва да е и Рисанд. Аз си беше същият, както си го помним от втората книга - мил, тих, скромен, лоялен. 
  Илейн - ползата от това пък същество каква беше?! Тя рева и се тръшка през цялото време, но иначе накрая я представяме като силна героиня...

• злодей - Някъде бяха ползвали фразата "дисни злодей", заради начина, по който умря. Много лесно, а уж беше толкова силен и бла, бла, бла. Нали се готвихме за тази битка 60% от книгата, а то накрая един нож в гърлото и чао-чао?! 
• думата "другар" - overused, че и повече от това. Навсякъде "моят другар; другарят ми; друга; другар" и т.н. 
• разнообразието от герои - идеята е хубава, но начина, по който бяха вкарани в историята не мисля, че беше най.подходящия. Можеш още малкода се потруди за тях, отколкото над сцените между Фейра и Рисанд (колкото по-малко по-добре за очите ми).

Hello, everybody!
I'm here again with a Top Ten Tuesday post and this week's topic as you already saw by the title is "Favorite Book Quotes".
I'm not the kind of person who is writing down every quote that I like while reading a book, but I know like 45% of the time where I saw them. My photographic memory is as good as that sometimes, and if I'm lucky there are times where it is even better.

These are some of the quotes that made me think, laugh, feel.



“I'd rather die on an adventure than live standing still.”

“Do you take anything seriously?”
“Not if I can help it. Makes life so tedious.”
“It's not natural for women to fight."
"It's not natural for someone to be as stupid as he is tall, and yet there you stand.”


“What if I'm in charge of my own damn light switch?”
“We have to get used to the idea that no one cares as much as us, because guess what, they don’t. Succeed, fail, whatever, no one is going to give you a pat on the back for spending all hours of the day studying, or researching, or giving up everything to write. So we’ve got to just do it for ourselves.”

“even if we can’t change the big picture, our choices can alter the details. That’s how we rebel against destiny,”
“But she was her own champion now.”
“Dorian surged from the chair and dropped to his knees beside the bed. He grabbed Chaol's hand, squeezing it as he pressed his brow against his. "You were dead," the prince said, his voice breaking. "I thought you were dead.”
“I guess that’s the thing about a hero’s journey. You might not start out a hero, and you might not even come back that way. But you change, which is the same as everything changing. The journey changes you, whether or not you know it, and whether or not you want it to.”