Здравейте!

Ето, че дойде и последната точка от моето пътуване. Няма как да не посетя Ню Йорк всеки път, когато съм в Америка. Има нещо в този град, което те кара да живееш и да бъдеш пълен с енергия, дори когато заспиваш за 5 минути, докато се возиш в метрото от умора. 

За мен това е един от най-хубавите градове в света, а ако вие сте на друго мнение - няма проблеми. Няма нещо, което да не ми харесва, а ето и какво преживях, докато бях там ... 

Единственото, което ми пречеше да се насладя на шума и на всичко наоколо, когато кацнахме в Ню Йорк беше куфарът ми, който тежеше достатъчно, че да залитам по стълбите на метрото. Беше късно вече, но поради една непредвидена случка трябваше да отидем до Times Square, тъй като то е мястото, което никога не спи. Магазините работят поне до 2 часа, а тълпата продължава дори и след това. Така, че нощният шопинг там се превърна в нещо напълно нормално, защото през деня прекалено ме мързеше да пробвам каквото и да било. 

Мислите си сигурно, че вече трябва да съм видяла всичко от този град, понеже съм била няколко пъти и донякъде сте прави. Най-важните забележителности съм ги минала, но остава най-важното за мен нещо, а това е да се почувстваш като нормален човек, който си живее в този град. Е, това беше планът през цялото време там, освен ходенето на мюзикъл, Stand up Comedy и Американският природонаучен музей (American museum of natural history). Да започнем по ред. 

Миналата година гледах мюзикъла "Матилда", който по онова време беше невероятен в моите представи и най-заслужено изхарчените пари. Е, това беше до тази година. Благодарение на българите, с които разговаряхме на какво да отидем, избрахме напълно изненадващо нещо. "Kinky Boots" е най-бляскавият и най-прекрасният мюзикъл, на който съм била, засега!

За малко да забравя, за това го слагам и тук преди да е избягало отново от мислите ми, участвах в улично магическо шоу *facepalm**smh*. Неочаквано и като цяло губене на време, защото никак не ми се занимаваше да бъда асистентка на фокусника. Разговорът по едно време, когато вече нямах търпение да се махна, който проведохме се съдържаше в следното:
- Ако искаш ела ти на нейно място?! - предложи на някакъв видимо въодушевен човек от публиката.
- Да! Нека да се сменим. Може ли? - питам аз, като се надявам да получа положителен отговор, докато си потропвам с крак.
- Не, ти ми харесваш! - отсече ме фокусникът.
Следва едно въртене на очи и по-очевидно показване, че ми писва да стоя по средата на кръга и да държа шише от Кока-Кола, в което трябва да се вкара монета. Последната трябва преди шишето да мине през моята длан. Сигурно. Почти се случи.
Все пак реших да му кажа да побърза.
- А, може ли по-бързо тогава?
- Чакай бе, момиче, трябва да отнема време.
- А, моето време се губи в момента. - той дори не ми обърна внимание, а продължи да си говори и да обладава публиката.

Десет минути по-късно фокусът се случи и "УАУ!" беше толкова удивителен. Дадох шишето, колкото се може по-бързо, намерих моята приятелка, която също беше изгубила търпение и си тръгнахме без никой да ни забележи. Но, докато се приближавах към нея хората ме спираха да ме питат дали съм добре?! Естествено, че съм. Друг въпрос - "Ти да не работиш за него?" Е, почти позна, приятел, само дето не съм от тук. 

Следващите вечери, когато се разхождахме и минех през фокусника бягах надалече, че може пак да ме извика да помагам и да ми губи времето. 

Сега да си продължа с музея, който винаги ми е бил мечта да посетя и то поради филмите "Нощ в музея". Тях мога да ги гледам повторно без да ми омръзват. 

Музеят беше точно такъв, какъвто очаквах. Нищо в Ню Йорк не може да ме разочарова. Музеят е на 4 етажа, а картата му е доста лесна и придвижването става бързо, но залите са много. Най-интересни ми бяха тези с животните, които изглеждаха като истински. Всичко е толкова перфектно изпипано до най-малкия детайл. Радост за окото е!
Разбира се не пропуснах и да потърся някои от участниците във филма. За съжаление открих само Декстър (маймуната) и Дъм-Дъм или както трябва да е на български. Онази великденска глава, сещате се, ако сте гледали. Целият музей го обиколихме за около 2 часа, благодарение на уменията ми да чета карти.

След това се запътихме към Музеят "Гугенхайм", но не влязохме вътре, защото не се разбрахме с госпожата, която продаваше билети. Но пък точно отвън имаше сладоледи, така че си взехме по един и тръгнахме към Сентръл Парк, че трябваше да търся отново място за снимки, видяно в Инстаграм. Успех и на тази мисия, въпреки че в момента, в който застанахме да се снимаме отнякъде се появи цяла тълпа хора, която настоятелно си седеше на мостчето.

Последният ден завършихме със залез на Бруклинският мост и Stand-up Comedy шоу.
Не е нужно да казвам, че залезът беше удивителен и в папката ми за снимки имах над 200 такива, които видимо изглеждат напълно еднакви. Също така и там се спряхме до едно място за снимка и за наш късмет уцелихме сватба. Отново. Винаги, където и да отидехме на известно място, хората се женеха. Не мога да разбера защо?! Комедийното шоу беше най-скучното нещо в живота ми. Сух хумор и американски тип не е изобщо впечатляваш за мен, а плюс това продължи два часа и накрая вече ноктите на ръцете ми ми станаха по-интересни. Като ви се изправят 8 човека с вицове за религия, раси и любов, дори и да е най-забавният човек на света ще ви доскучае. Така че, не ви препоръчвам да ходите на нещо такова, защото е само губене на пари и време. На Times Square се случват по-интересни неща!


И пак забравих да споделя още една красиво нещо, който е едно най-любимите ми неща в цял Ню Йорк, а именно - Публичната библиотека. Специално я посетих и тази година, за да видя залата, която миналият път не можах. Обожавам сградата, а тези, които са чели "Битката" на Матю Райли ще ѝ се насладят още повече! 

Е, това бяха може би най-интересните моменти от престоят ми в Ню Йорк, през останалото време се разхождахме, пазарувахме и ядяхме. Със сигурност имам още за обикаляне и разглеждане. Скоро няма да го пропусна! 

Препоръчвам го на всички да отидат в този град, колкото само да го видят и да усетят енергията му. Или ще ви хареса, или - не. Средно положение няма.

P.S. Отново се справихме благодарение на Google Maps - рекламата, която му правя е напълно заслужена. Не мога да си представя да пътувам някъде и да не го ползвам. Той е задължителен!

Здравейте! 

Продължавам с моето пътуване и този път е място, което ме е държало мотивирана най-дълго време в живота ми. Още си спомням как когато бях 10и клас при мисълта или когато чуех нещо за Лос Анджелис не само, че очите ми светваха, а цялата се изпълвах с енергия. Е, пет години по-късно си сбъднах мечтата и не знаех къде да се завъртя, когато разбрах какво наистина се случва... 

Както може би забелязахте смених името на поредицата "As Travars", както може би повечето, които са чели "Четирите цвята на магията"/"A Darker Shade of Magic" знаят какво означава - to travel. Какво по-хубаво име, радвам се, че имам изострено зрение.

А, сега е време да разкажа малко и за Лос Анджелис и моят престой там! 

Това приключение започна със страшна жега отново, но и тогава не бях подготвена, защото последните дни в Уисконсин (където бях през лятото) беше студено. Първото, което ми направи впечатление служителите на реда, които са навсякъде по метростанциите и направо идват към теб и ти казват накъде да отидеш. 

Е, след хубаво ползване на обществения транспорт стигнахме до хотела си и се настанихме. Последва същото както в Лас Вегас. Излязохме с моята приятелка и се забихме в първия Мак Доналдс. Нищо ново! 

След това си объркахме рейса, с който трябваше да стигнем до китайския квартал, тъй като искахме да видим къде трябва да сме на следващия ден за екскурзията до Вегас. Вечерта премина в ядене на пица, гледане на Дисни и лепене на изкуствени нокти, а по-късно Юлия заспа все едно досега не е имала тази чест. Ако мислите, че се бях наспала на другата сутрин - не се. 

 След като се върнахме от екскурзията имахме пет цели дни да разгледаме града. Първият като напълно нормални туристи, които за първи път са на някакво ново място отидохме да харчим пари за дрехи по магазините и сувенири. 

Разбира се, като видях Barnes and Noble нямаше как да не вляза, но не намерих моите рафтчета с фентъзи, а си я обиколих доволно. Накрая се завъртях покрай едно семейство, където бащата обясняваше на сина си кои класики трябва да прочете. Накрая каза, че  "Граф Монте Кристо" ще е най-интересна на малкото дете и последва едно дълго обяснение за нея. Това цялото ме накара да се усмихвам като идиот.

След женския бой не мислех, че ще попадна на друго подобно нещо през остатъка от престоя ми, но после за два дни пред мен заключиха двама човека, точно както по филмите. Беше на живо този път, а хората които минаваха отстрани си продължаваха сякаш това не се случва за първи път. Явно са свикнали. 

Едно от запомнящите се неща е може би посещението на Universal Studios Hollywood. И тъй като си бяхме поръчали билетите онлайн имахме право да отидем един час по-рано за The Wizarding World of Harry Potter  и да се качим на двете влакчета. Добре, че го направихме още тогава, защото по-късно времето за чакане стигна 70 минути. И най-доброто влакче за мен си остана The Forbidden Journey, 4K и минаваш през Хогуъртс, който е направен повече от добре бих казала. Моята приятелка, която нито е гледала филмите, да не говорим за книгите също беше удивена и остана с добре впечатления от този ride. 

Няма да излъжа, че след този ден бих предпочела да се казвам само на 3D rides, защото са наистина много добри и не можеш да разбереш дали наистина се местиш или не. Всичко е толкова изпипано. Другият ride, който се нареди на второ място е The Simpsons, поради същата причина. Останалите са Мумията, Джурасик Парк (носете си дъждобран, ако не искате да си прецакате грима и прическата, защото случайно могат да ви сложат най-отпред), Трансформърс, който също беше добър. Е, Minions' Mayhem го оставихме за последно и сякаш след останалите не беше чак толкова "Уау", но не се и оплаквам. The Walkind Dead, където обикаляш в лабиринт и гнусни зомбита те сплашват хич не ми се понрави и по-скоро ми беше скучно. Друго, което задължително исках да опитам докато бях там беше прочутата Butter Bear, чийто вкус все още не мога да определя на какво е, но беше приятно сладка. Ако сте фенове на Хари Потър, то за вас има много неща за гледане и снимане. Наистина ще се почувствате сякаш сте в света от книгата. 

И понеже аз не обичам да съм най-типичния турист, когато става дума за снимки се разрових из Pinterest за известните места от Инстаграм и най-вече крилата на розовия фон. 10 минути по-късно бях затрупана с всякаква информация и места къде може да се намерят някои "известни Инстаграм стени". А, благодарение на Google Maps стигнах до местата прекалено бързо. Говоря за крилцата и лампите, които няма как да не сте виждали, ако следите американски блогъри/влогъри и т.н. 

Плажовете и кварталите около тях ме накараха наистина да поискам някога дори и за малко да остана и да живея в Лос Анджелис. Всеки квартал си е сам за себе си, но винаги може да намерите нишката, която ги прави едно цяло. А, на Venice, ако се поразходите малко повече и стигнете до каналите можете да се пренесете за малко и на друго далечно място. 

Ако искате да се наслаждавате на залез двата плажа са перфектното място и за това, особено ако го споделите с добри приятели и вкусна храна. 

Може би има още какво да напиша и кажа, но ще започна да повтарям епитети. Лос Анджелис е един невероятен град, има от всичко в него - и спокойни квартали, и плаж, и шумни квартали. Градският транспорт е на също много добро ниво, а хората са едни такива спокойни, че ако идвате от по-забързан град може и да се нервирате малко, защото понякога не се знае накъде отиват, а движението отдясно се нарушава през цялото време. 

Ще запазя града с топло чувство в сърцето ми и с надежда да се върна там някога отново, защото има още неща, които искам да видя. 

Ако имате желание за бригада със сигурност посетете Лос Анджелис, ако нямате желание за Ню Йорк. Двата града нямат нищо общо. В ЛА, въпреки тълпите и ужасния трафик, се усеща спокойствие.

Здравейте! 

Днес съм отново тук, но с нещо по-различно от това, което е имало досега в блога. За първи път ще споделя част от моето пътуване. Надявам се да се получи поне малко интересно ...

Естествено, веднага настъпи проблем с този пост, защото не знам под какво име да направя тези постове за пътувания. Спрях се на едно вече изтъркано, но какво да направя като ми харесва?!? 

Нека да продължим по същество ... 

За да стигнем до тази дестинация трябваше да се запишем на екскурзия. С моята приятелка избрахме такава за 3 дни и в автобус от 50 човека се оказахме единствените две, които не говорят китайски. Който е ходил чрез сайта Tours4Fun знае за какво говоря. Предимно китайци и студенти, които са били на бригада се записват. 

Е, не беше толкова зле, колкото си мислех, че ще бъде!

Времето навън, което ни посрещна беше нещо, което не мислех, че ще почувствам отново - голяма влажност. Колкото до града - със сигурност ми харесва повече вечерта. Както се изразяват някои хора за него "Лас Вегас е като момиче - на светло (без грим) e красив, но вечер (с грим, т.е. подчертана е естествената красота) е невероятен."

Трудно е да се изгубиш, защото на главната улица е всичко, което ти "трябва" - хотели, магазини, заведения, храна.

Какво ми направи впечатление ли? Освен, че във всеки хотел има казино, без този на Тръмп, всеки от тях гледа външността да е различна и оригинална. Както ни е ясно – външността продава.

На втория ден трябваше в 5:00 часа да сме готови, за да тръгнем към Гранд Каньон- западна част. 

Когато стигнахме до там нашия гид просто ни показа автобуса, който обикаляа през три главни точки и ни остави сами да се оправяме.

 По принцип не съм от хората, които се радват на природни забележителности, но да си призная това успя да ме накара за малкото време, което прекарах там да си променя мнението. Най-вече това се случи на третата ни спирка.

Вечерта на този ден нищо, че бяхме почти убити от недоспиване, което продължи и в следващите няколко седмици, решихме да излезем пак. И аз като един банален турист видях, че всички носят по едно голямо подобие на шише със сламка в ръката. Оказа се, че го има на всеки ъгъл и разбира се да не остана по-назад и аз си взех. Изпих ли го цялото? Не.

Другото нещо, на което присъствахме тази вечер освен фонтаните на хотел Беладжио беше женски бой. В първия момент си помислих, че е някакво представление, но когато се намесиха и служителите на реда - разбрах, че си е напълно реално.

За малкото време, което прекарах в Лас Вегас – мога да кажа, че ми хареса. Едно е да го гледаш по картинки и филми и съвсем друго е на живо. Е, не успях напълно да разбера какво е да живееш в града, защото времето беше малко, но си заслужаваше. Бих го посетила отново някой ден, ако ми се отдаде възможност, но ще трябва да намеря нещо ново, което да породи любопитство в мен.

Е, надявам се първия ми опит за такъв пост да е сполучлив и да ви е било интересно! 

Очаквайте следващите два поста много скоро :)