През последните месеци няма сигурно човек, на който да не съм вметнала съвсем не по темата на разговора ми с него нещо за тази поредица. Това със сигурност беше по-добрия вариант от другия - да пусна всички книги пред него, да седна и да го чакам да ги прочете. Помисляла съм си и за навиране на книгите в лицето на събеседника ми, но и това не е много морално и нахлувам прекалено много в личното пространство, така че да построя една кула (независимо колко ниска ще е) е най-доброто, което мога да направя.
А като се замисля, че всичко тръгна от една Бъдни вечер, в която изгледах филма и любопитството ми беше разпалено, всеки може да ви каже, че докато прочета книгите все говорех как трябва да го направя. Истината е, че това се случи една година по-късно. Можете да кажете, че желанията за някой неща в мен не умират толкова бързо.
Много обичам да пиша под формата на bullets, така че по този начин ще направя обзор на нещата, които ми харесаха в книгите и които - не, ако си спомня дали има такива.
Нека да започнем с това, което ми направи добро впечатление и харесах:
- Гледната точка, от която ние "преживяваме" историята е на момче. В първия момент бях леко "Какво е това сега?", понеже беше първата книга, в която можех да вляза в главата и мислите на тинейджър от мъжки род. Бях малко несигурна за това какво ще излезе от цялото това нещо, но към средата на "Прелестни създания" разбрах, че това е по-добрия избор, защото Итън е невероятен, а Лена на моменти се впускаше в много мелодрама и подобни неща, които не искам и да знам как щях да ги преживея, но за тях после. Та, гледната точка със сигурност добавяше много интересно усещане за цялото развитие и изживяване на историята като цяло.
- Стилът на писане беше друго нещо, което ми хареса много. Все пак Итън беше напълно нов в целия свят като нас читателите и ние вървяхме заедно с него по пътя и разбирахме нещата наравно с това. Имаше хубаво равновесие между пряка реч и описания, хубаво беше също, че действията и техните описания много добре бяха добавени към пряката реч. Стилът е изключително лек за четене, не се губи време с даване на ненужна драма и информация, която да служи за запълване на страниците, а ако има тя е минимална Всичко беше много добре съчетано и структурирано.
- Светът е следващия плюс на тази поредица с всичките му същества и политики, свързани с него. Разбира се имаме добри и лоши чародейци, които имат най-различни дарби - стихии, четене на мисли, виждане на минало, настояще и бъдеще наведнъж, лечителство, сирена и т.н., но не свършваме до тук ... инкубусите също не са за изпускане, първоначално може ад ги сметнете за най-обикновени вампири, но това са само този вид, които се хранят с вашата кръв, а има и такива, които ви крадат най-любезно сънищата и не ви дават този завършек, който искате да видите в тях. Имаше дълбочина при света, няколко измерения, които преминаваха много плавно едно към друго, а с това и към реалния свят. Границата между реалността и свръхестественото беше много добре изразена и в същото време го имаше чувството, че двете са едно цяло. Не от рода на гардероба и Нарния, но почти е там.
- За идеята може всичко да почва като едно обикновено фентъзи тинейджърско романче. Нали разбирате имаме момче, което иска да избяга от малкия си град, защото не вижда бъдеще в него. Новото момиче, живеещо в "къщата на ужасите", което не се доближава по никакъв начин на статуквото на града и разбужда лошите качества на "нормалните" хора, които бягат от всичко, което е написано с розово вместо с черно (или обратното). А за капак притежава и магически сили, а светът ѝ е по-объркан и от уравнение по математика. В последствие с развитието на книгата и заформянето на завръзка, кулминация и развръзка става все по-дълбоко и придобива смисъл. Не е повърхностна история, в която освен за любовна драма между двамата герои да няма друго на преден план. Всяка следваща книга става все по-сериозна и сложно структурирана от предишната.
- При много книги, особено при поредиците има един тренд, който се повтаря, но по малко по-различен начин. И тук има такъв, но не се чувства по този начин. Във всяка книга има напълно различен модел на развитие на действието, приключението, разбира се, е гарантирано, а изненадите са навсякъде.
- И стигаме до любимото ми нещо, които са посланията от поредицата. Като изключим това за истинската любов и как преминава през смърт, живот и разни тунели между световете, отиваме към приятелството. Защото тук всеки беше готов да умре за останалите, даже се доказваха и на моменти, нямаше значение, че целият свят мисли, че най-добрият ти приятел се е забъркал в много гъста каша, ти си до него, независимо от всичко и му помагаш. Друга важна поука, която пак е малко изтъркана, но важна и идва в подходящия момент в поредицата е, че няма значение кой си, какъв си, важното е да се радваш и оценяваш всеки миг от живота ти, да можеш като се обърнеш назад да знаеш, че си дало всичко от себе си в дадения момент. Накрая само това има смисъл и че знаеш какво е да обичаш ...
- Колко лошо от моя страна да не отдам почит и на храната в четирите книги. Тя заслужава много повече от злато. Не препоръчвам да четете някои глави ако не сте яли или сте гладни, защото ще ви накарат за тичате до кухнята и да се молите един пай да се е появил на масата. Само какви неща се приготвят, а начинът по който са описани е още по-добър, защото можете да се наядете с думи. (Ако можеше това да е възможно!!)
Преди да премина към минусите, които открих ще дам и малка информация за всеки от героите, за да могат тези от вас, които още четат това да прибавят повече към предствата си за книгите.
- Итън - ще започна с това, че обича да чете, а това, че бърка понякога имената на някои автори е съвсем отделен въпрос. Не всеки е перфектен, особено когато котката на лелите ти те води на разходки из странни места. Лоялен, смел, добър, не се отказва лесно, вярва, че винаги има начин нещата да се подредят.
- Лена - изключваме драмите ѝ и остават едни хубави положителни качества: не ѝ пука за мнението на хората, старае се във всичко, независимо какво е това всичко (Сега няма да ви пиша спойлери, ще ме извинявате), гледа винаги с добро око на хората, силна и смела.
- Линк - най-добрият приятел на Итън. Човек, който всеки заслужава за приятел. Неговите налудничави идеи и хапливи реплики правеха историята с една идея по-забавна и по-интересна. Повярвайте ми понякога ще искате той да се появи и да спаси деня, защото проблемите са малко като кюфтетата от филма. (който аз не съм гледала, но ми дойде като хубава метафора). Това, че е човек хич не го прави по-малко интересен или страхливец, нещо мекушаво насред битките.
- Ридли - братовчедката на Лена, която е избрана за тъмната страна на чародейците. Също като братовчедка ѝ не ѝ пука за мнението на другите, обича да се облича екстравагантно, държанието ѝ и малко като на котка към стопанин. Много по-нахъсана е и също беше добре дошла в някои случаи.
Естествено, има и още доста герои, за които при желание сами може да си прочетете и опознаете. Характерът на нито един от героите не се повтаря с този на друг, всеки има някаква отличителна черта и нещо само негово.
Минуси или неща, които не ми се харесаха:
- драмата на Лена, която на моменти беше малко в повече и някак изкуствена отстрани. Отначало я разбирах, но в последствие се питах дали това наистина се случва и дали героинята е добре.
- трендът, който се повтаряше и беше водещ във всички книги, и караше нещата да се случват, много еднаквост имаше в него, чак в третата книга "Прелестен хаос" се смени малко причината.
- Някои от описанията можеха и просто да се пропуснат, нищо че с това щеше да се скъсят около десет реда от цялата книга. Не ми се виждаха толкова ценни. А и на моменти вниманието ви просто ги пропуска, защото тръпне в очакване на това, което идва след тях.
"Хрониките на чародейците" е една страхотна поредица, която събира магия, реалност, любов, приятелство, книги, приключения, храна и чудесни домашни любимци. Ако дадете шанс на първата книга и не ви се стори нещо особено, продължете с втората. С всяка следваща става все по-интересно и сюжета се заплита повече и повече. Като за край ще кажа, че българските корици са прелестни, особено на "Прелестно изкупление" и са ми вече в любими.
