Тронът я очаква... ако живее достатъчно дълго, за да седне на него. На деветнайсетия й рожден ден войниците идват за Келси Глин, за да я ескортират до родното й място... и за да се погрижат да оцелее достатъчно дълго, за да може да получи онова, което е нейно по право.
Но като много деветнайсетгодишни, Келси е непокорна, има високи принципи и вярва, че знае всичко. За разлика от много деветнайсетгодишни, й предстои да наследи кралство, което е на колене – корумпирано, покварено и опасно. Келси или ще стане най-страховитата владетелка, която кралството е познавало... или ще е мъртва до седмица.
***
Вече на пазара има толкова книги, които в заглавието си имат нещо свързано с "кралица", че човек може да си каже "Няма нищо ново в тази, което вече да не съм прочел.". Моето забавяна да взема "Кралицата на Тиърлинг" още първия път, когато я видях беше, защото много хора казваха, че съдържа много политическа драма, но като цяло историята била хубава. Съвсем случайно един ден реших да я погледна и отново "Защо не?!" и си се прибрах вкъщи с нея, а пък и има слухове, че главната героиня е такава, каквато аз харесвам.
Сега да преминем към нещата, които ми направиха впечатление:
- Светът - бъдещето на Земята, а както написах в един пост това ми е много интересно. Действието се развива през 24и век. Не можах да добия пълна представа къде се намира точно страната, но колонизаторите ѝ са тръгнали от Америка, така че трябва да е някъде там, а в момента нямам и книгата, за да дам пълен отчет. Тиърлинг е била нещо като мечтаната държава, да могат хората да се изхранват с нещата, които произвеждат сами, но за съжаление както много държави, граничи с най-лошата страна, която я минава по всичко и специално армия и техника за водене на война. Затова Тиърлинг трябва да плаща един да кажем данък, който тя спазва стриктно до встъпването на новата кралица - Келси.
- Цялата политическа драма и интриги, които ставаха всъщност ми държаха вниманието. Това е единствената книга, която чета в градския транспорт. Надявам се това си говори само за себе си. Монархията тук е много по-различна, от това, което някои могат да си представят. Разбира се, има ги продажниците и др. такива неприятно личности, които освен да всяват смут не могат нищо повече. Вярно е, че това е завзело по-голямата част от съдържанието и има много обяснения за едно или друго нещо, свързано с държавите, но е по напълно разбираем начин написано и не се уморяваш да го четеш. За първи път чета книга с толкова много политика в нея и мога да кажа, че сега дори искам да чета повече такива книги.
- Главната героиня е страхотна. Не е спасителката, която всички боготворят и се страхуват нея, а напротив тя трябва да се доказва твърде много, за да се затвърди. Решенията, макар и крайни са всъщност това, което и аз бих направила. Друго, което ми направи впечатление е, че сама пожела да я научат как да се бие. Не се среща твърде често из книгите. Напълно обърна представите на хората от кралството ѝ, затова каква трябва да е кралицата, в добрия смисъл, естествено. Претърпя много добро развитие и нямам търпение да я "видя" и занапред как ще е.
- Историята се разказва в трето лице, но се въртят точките на няколко герои и така картината е цяла, пък и можем да опознаем самите герои по-добре и начинът им на мислене, както и причината за действията им. Не настъпва никакво объркване при смяната на гледната точка на героя, но и да не ви харесва тази част не можете да я пропуснете, защото в нея се съдържат важни неща, без които някои от предстоящите събития няма да имат толкова смисъл.
- Книгата е написана на много разбираем и лесен за възприемане език дори и ако понякога се използват някакви сложни термини. А, майка ми напълно подкрепя това мнение, защото и тя я е започнала да я чете и много ѝ харесва. При нейното натоварено ежедневие книгата действа много отпускащо.
- Няма толкова битки или повратни точки, но изобщо не е скучно, защото има достатъчно други неща, които да водят нанякъде историята и да поддържат интереса.
Книгата е едно много добро ново изобразяване на монархията и как това, че сте една кръв съвсем не означава, че идеалите са ви еднакви и ще управлявате по един и същи начин.
