Най-лошото е, когато втората книга от трилогия ти вдигне дори и малкото очаквания за следващата, и последната разруши всичко.



Сега след като се изяснихме да продължим напред с нещата от книгата, които ме доведоха до решението ми да ѝ дам ★★★☆☆ .

• герои 
  
  развитието на Фейра като героиня не ми се понрави хич (е, имаше кратък лъч светлина във втората книга), но тук отново става като в първата книга - самочувствие за милиони, поради това, че е получила титла и всички едва ли не я боготворят. Тя нищо не прави отново. В началото имаше един силен момент и после край. Отново да благодарим на  мъжко влияние над действията ѝ. Искаше да се докаже и с това си и остана. В моите очи не я видях като нещо, което си заслужава. 
  Рисанд - Защо Сара ми опропасти по такъв начин героя?! Къде е Рисанд от първата книга, който харесах, който палеше интерес? Имаше мнение и го казваше? Или втората книга, където показа и другата своя страна? Той стана нереален, перфектен, изкуствен. Изгуби си чара. 
  Амрен - може би единственият герой, който си заслужава. Ама, пак този Валиан откъде се появи там при нея. (Няма лошо да оставиш някоя героиня без "другар" - не е проблемно)
  Мор - лъч светлина, интересен образ, който също си струва, но Сара иска да прави хората щастливи и е развалила всичко.
  Касиан и Азриел - първият с много добро изразено присъствие, така както трябва да е и Рисанд. Аз си беше същият, както си го помним от втората книга - мил, тих, скромен, лоялен. 
  Илейн - ползата от това пък същество каква беше?! Тя рева и се тръшка през цялото време, но иначе накрая я представяме като силна героиня...

• злодей - Някъде бяха ползвали фразата "дисни злодей", заради начина, по който умря. Много лесно, а уж беше толкова силен и бла, бла, бла. Нали се готвихме за тази битка 60% от книгата, а то накрая един нож в гърлото и чао-чао?! 
• думата "другар" - overused, че и повече от това. Навсякъде "моят другар; другарят ми; друга; другар" и т.н. 
• разнообразието от герои - идеята е хубава, но начина, по който бяха вкарани в историята не мисля, че беше най.подходящия. Можеш още малкода се потруди за тях, отколкото над сцените между Фейра и Рисанд (колкото по-малко по-добре за очите ми).

Джуд и нейният брат близнак Ноа винаги са били много близки. На тринайсет години Ноа страни от околните, рисува непрекъснато и се увлича по магнетично момче, което заживява в квартала им. Джуд скача от опасни скали, носи предизвикателни дрехи и говори от името на двама им.
Три години по-късно почти не разговарят помежду си. Те са се променили до неузнаваемост, преживели са тежка загуба. И двамата трябва да преосмислят отношението си към творчеството и неговата мъчителна сила. Джуд се сблъсква с личност с огромен талант и влияние.
Близнаците представят хрониката на драматичното си израстване. Ноа разказва за ранните години, а Джуд - за по-късните. И двамата не осъзнават, че всеки разполага само с половината от историята и че ако намерят отново път един към друг, ще успеят да изградят наново целия си свят.

Приключение и тъмна магия, мистерия и романс – „Кралицата на Тиърлинг“ е абсолютното откритие на годината!

Тронът я очаква... ако живее достатъчно дълго, за да седне на него. На деветнайсетия й рожден ден войниците идват за Келси Глин, за да я ескортират до родното й място... и за да се погрижат да оцелее достатъчно дълго, за да може да получи онова, което е нейно по право.

Но като много деветнайсетгодишни, Келси е непокорна, има високи принципи и вярва, че знае всичко. За разлика от много деветнайсетгодишни, й предстои да наследи кралство, което е на колене – корумпирано, покварено и опасно. Келси или ще стане най-страховитата владетелка, която кралството е познавало... или ще е мъртва до седмица.

Хари Август е на смъртното си легло. За единайсети път. Той чака да умре, както обикновено, в обятията на ласкавия морфинов унес, за да се прероди и да започне живота си отново.

Независимо какво се случва и какви решения взема, Хари винаги се озовава точно там, откъдето е започнал: дете, родено в началото на XX век, което пази спомените от всичките си предишни животи.

Но не и този път. Този път е различно.

Не очаквах от книгата да ми повлияе по такъв начин, но фактът е си факт. Пуснах сълзи на края, защото самата история е толкова добре структурирана и написана. Пълна е с приятелство, любов, следване на мечти и още от хубавите неща от живота, които го правят той да си струва.

В книгата главната героиня е болна от Нимън-Пик Тип C. Заболяване, което засяга паметта и обърква някои от функциите на тялото. Първоначално е като деменция, но в последствие самото тяло започва да линее и симптомите са едва ли не катастрофални. Но не дръжте на това, книгата не  е толкова ревлива и драматична като онези, които са пълни с отчаянието и борбата на героя с болестта. Всъщност тук се обръща повече внимание на важните неща в живота като това да правиш спомени, да имаш верни приятели и т.н., и т.н.

Стилът на писане и начинът, по който се предава историята правят веднага впечатление. Тя е нещо като дневник от главната героиня за нея самата, когато забрави за нещо да може да я отвори и да си спомни. Изключително лека и приятна за четене, пълна със забавни моменти и не чак толкова забавни. Понякога ще ви накара да задържате дъх за момент, друг път - да прелиствате страниците като подивели, за да разберете какво ще се случи, или само да се спускате колкото се може по-бързо по редовете в търсене на кулминацията и последващата я развръзка.

Героите са изградени също на много добро ниво и във всеки от тях има нормалната дълбочина на характера, и различия от останалите. Няма просто един главен герой и друг, който да се окаже любовният интерес - принцът на бял кон.
Не очаквах Саманта да се окаже толкова силна. Напълно разбива представите за героини със заболявания по книгите, защото не ѝ трябваше някой да я кара да живее и да се наслаждава на живот Тя не допускаше болестта да ѝ открадне нито настоящето, нито бъдещето. Тя е една силна личност, която въпреки, че има някои слаби моменти (минимални) след тях се завръща в нова светлина и се учи от грешките ѝ. При нея мелодрамата липсва - има само хъс и смелост.
Мади е най-добрата приятелка на Сами и заедно участват в клуба по дебати, ходят по състезания. Тя беше като стълб, от който Саманта се нуждаеше нищо, че ѝ беше трудно да го възприеме. Тя караше Сами да излиза навън, да прави нови неща.
Купър е "изгубеният" най-добър приятел на Саманта от детството, с който съдбата ги събира отново. Харесах го още от момента, в който се появи. Ролята на истински приятел, която имаше за главната героиня, беше повече от перфектна. Всеки трябва да познава по един такъв тип като него.
И най-накрая няколко думи и за Стюарт Шах, в който Сами се е влюбила от момента, когато очите са ѝ попаднали върху него. Двамата имаха много общи интереси, но първите няколко разговора, когато Стюарт остана без думи са ми любимите и все още ме карат да се смея. Нека да кажем, че Саманта не си губи времето, а има една радикална честност, когато си хареса някого. Разбирайте го в най-добрия смисъл.

"Изборът"
Изборът започна с 35 момичета. От тях останаха само 6 – Елита. Борбата за сърцето на принц Максън става все по-жестока.

"Единствената"
Настъпи времето да бъде избрана победителката.
Когато реши да участва в Избора, Америка Сингър и за миг не си мислеше, че ще се озове близо до спечелването на короната – или пък до сърцето на принц Максън. Но, с наближаването на края на състезанието и връхлитащата пред стените на двореца опасност, младата жена все повече осъзнава какво може да загуби и колко силно трябва да се бори за бъдещето, което така силно желае.

Когато среща Оливър Пери, Стела няма представа, че той е водещият вокалист на „Хартбрейкърс“.

А Оливър не знае, че тя е единственото момиче на света, което не харесва музиката му.

След като сестра ѝ се разболява, Стела Самюълс мисли единствено как да я разсее от мрачните ѝ мисли. Животът ѝ до такава степен се върти около Кара, че тя се отказва да учи в университет, за да бъде до нея. Стела би направила всичко за сестра си – дори да чака на опашка за автограф от „Хартбрейкърс“. И то цели четири часа. Е, поне среща хубаво момче с прекрасни сини очи, докато си купува кафе. Жалко, че няма да го види отново. 

Само че животът ѝ внезапно се превръща в истинска сладникава любовна песен. Защото момчето от кафенето е Оливър Пери – водещият вокалист на „Хартбрейкърс“. И макар че тя нарича музиката му боклук, Оливър ѝ дава телефонния си номер и дори цитира реплики от любимия й филм. О, Господи, какво става с живота й?

Но как би могла Стела да бъде с Оливър – да се среща с него, да се смее с него и да лудуват с останалите от групата – когато сестра й е болна от рак и може би умира?

В своята мисия те са подкрепяни от тайнствените Мълчаливи братя, чиито устни и очи са зашити. Мълчаливите братя властват над Града от кости, гробищен град, разположен под улиците на Манхатън, в който се пазят телата на мъртвите ловци на сенки. У тях се намират и Реликвите на смъртните, трите свещени предмета, които ангелът Разиел дал на своите деца: Меч, Огледало и Бокал.

Хиляда години нефилимите са пазили Реликвите на смъртните. Ала това е било преди Въстанието, което за малко не унищожило тайния свят на ловците на сенки. Макар Валънтайн, ловецът на сенки, предизвикал Въстанието, отдавна да е мъртъв, пораженията, които оставил след себе си, така и не се изличили.

Изминали са петнайсет години от Въстанието. Август е. Улиците на Ню Йорк се пукат от палеща жега. Сред Долноземците се носи слух, че Валънтайн се е завърнал и води със себе си армия от Бездушни.

А Бокалът на смъртните е изчезнал..

***

Беше ми приятно отново да се потопя в света на ловците на сенки. Сега вече знам и разбирам много повече неща от преди. И наистина стилът на Касандра Клеър прави всичко толкова приятно, да се наслаждаваш на историята.

Радвам се, че дадох шанс на книгата. Ако все още има някой, който се чуди дали да го направи .. Защо пък не?! "Град от кости" има от всичко по малко: различни герои, действие, любов, драма, но най-големият плюс ѝ е, че те откъсва от реалността. В резултат си си прекарал хубаво времето. Сега както споменах в предишния ми пост е време да започна "Град от пепел". :)

Първата смразяваща история от Хрониките Уордстоун.
Години наред рицарят магьосник Джон Грегъри, Прогонващия духове, пази Графството на злото. Сега краят на неговото време наближава, но кой ще поеме този важен занаят.
Мнозина чираци са се опитвали... Някои са се провалили, други са избягали, трети не са успели да останат живи. Останало е само едно момче, Томас Уорд. Той е последната надежда. Но дали той има шанс срещу Майка Молкин, най-опасната вещица в Графството?

Goodreads || 

Оставям оригиналната анотация на книгата, тъй като точно заради нея избрах да я прочета. Веднага в мен се роди желанието да я прочета и не останах много разочарована от книгата.