my bookish lair: November 2016

Очевидно, че вече ми става навик с идването на новия сезон да правя пост за него. Така че няма да изневерявам на себе си. Не мога да кажа, че зимата ми е любим сезон, но не съм пък и от хората, които почват да мрънкат и да си изливат ненавистта към нея. По-скоро съм от малкото, на които им харесва.
Така че без повече обяснения, нека да започваме с истинската идея на поста ...

1. Студът, лицето и ръцете.

Щом усетя онова щипещо чувство във въздуха, веднага взимам мерки за кожата ми. Или поне само в началото, за да ѝ направя преминаването по-добро. А щом кожата ми е добре и аз се чувствам така.

Най-важното за мен е да се погрижа за лицето ми, особено през зимата кожата ми става някак суха. За да може да свикне и да се върне към нормалността ѝ, правя следното нещо: 1) Първите няколко дни си слагам ББ крем и пудра, които са напълно леки и не се усещат от лицето ми. или 2) Дневен крем също може да свърши работа.

Задължително лицето ми трябва да свикне със студа първоначално и после си го оставям да "диша".

Знам, че на някои хора ръцете им се изсушават от студа прекалено много. Ако усетя, че това става и при мен лосион или крем за ръце върши чудесна работа.

2. Дрехи.

Може би след есента това време ми е любимото, защото отново чрез дрехите можеш да покажеш стила си и себе си. А и са толкова топлички, с хубави цветове и забавни. Да не говорим за т.нар. празнични рокли, поли и блузи.

Винаги съм се чудела как хората от снимките, на които попадам се чувстват комфортно със слоя дрехи, който са облекли след като около тях може да си забележи снега и облачното време, а температурата е може и около 0. За да мога да съм навън през това време на годината трябва да ми е комфортно, добре де бих приела да ми е съвсем леко студено. Но със сигурност не съм от хората, които се обличат като за Сибир или за Антарктида. Тъй като те са също и тези, които след повече от половин час почват да мрънкат, че им е топло.

Със сигурност шапката, ръкавици и топли ботуши/боти (или друга алтернатива, която има пух в себе си) са ви най-важните неща, за да ми е по-хубаво и да се чувствам добре навън, особено ако съм на разходка из парковете/гората, а те са плюс и за градската среда.

3. Храна.

Както знаете, едно от най-любимите ми неща е именно това. Не знам за вас, но на мен през зимата храната ми е с една идея по-вкусна и отново избягвам пържените храни (картофите не се броят), тъй като ми идват тежко понякога. По отношение на плодове най-вече ям банани и мандарини (то може ли да е зима без да хапваш мандарини?)

За да не прекалите с храната през този сезон, защото прекарвате повече време у дома е най-добре да: 1) ограничите приема на някои от тях; 2)закуската, обядът и вечерята да са напълно достатъчно хранителни, така ме да не оставате много гладни след тях, за да не се обръщате към чипса и подобните негови събратя; 3) пийте чайове, какао, топъл шоколад, че дори и вода, за да замаскирате глада, защото понякога може да е изкуствен; 4)намерете си работа. забелязала съм, че когато правя нещо и съм концентрирана в него гладът ми сякаш изчезва и не го чувствам.

4. Останете си вкъщи.

Ако ви е толкова много студено и не се виждате как вървите навън през снега или температурите са наистина ниски най-добрият вариант е да си останете вкъщи. Това не означава, че може да мързелувате (На котките е дадена тази привилегия, съжалявам). Докато сте вкъщи можете да: - прочетете книга;

- изгледате някой филм, който да ви донесе празнично настроение;

- да се съберете с приятели и да си сготвите, да си направите вечер за игри, или просто да наваксате с разговорите;

- да се видите и да си поговорите с близките си (все пак сезонът е за това);

- да си поиграете с домашния любимец ако имате такъв и по-скоро ако и той е на същото мнение;

- осъществете някои от идеите си или направете план за тяхното изпълнение.

5. Бъдете активни.

Колкото и да не ви се иска, колкото и времето да е такова, че да не ви вдъхновява за движение трябва да положите усилия. Можете да правите по няколко упражнения на ден във вкъщи; когато времето позволява да излезете на разходка или дори излизането на кафе(може също кино, ресторант, игрална зала, където обичате да ходите) с приятели също може да се включи, може да почистите и изхвърлите най-накрая нещата, които пазите, защото вие си знаете причината; ако живеете в блок използвайте стълбите - да се изкачвате и слизате по няколко пъти. Намерете нещо, което да ви осигурява движение през тези седмици.

На края каквото и да разберете да правите през този сезон, надявам се то да ви носи щастие. Колкото до студеното време, то никога не е било пречка за останалите хубави неща през този сезон, а именно събиранията с хората, на които държите и обичате. За някои може и да не е важно това и този период да е труден, но както всичко останало и той ще свърши и ще дойде пролетта. Бъдете търпеливи, не се оставяйте на тъжните мисли и очаквайте хубави неща, кой знае какво може да се случи. Всеки сезон си има история, която се добавя към годишната, така че направете най-доброто! :)

Е, надявам се поста да ви е бил интересен и полезен донякъде. Това са главните неща, за които се сетих, ако ви идва нещо друго на ум ще съм изключително благодарна и любопитна да го прочета в коментарите!

No comments

, by Yulia @ {My Bookish Lair}

top ten tuesday

Top Ten Tuesday: Ten Things I'm Thankful For

12 comments

, by Yulia @ {My Bookish Lair}

Фантастични животни и къде да ги намерим (без спойлери)

Рейтинг в IMDB: 8,1/10*
Година: 2016
Director: David Yates
Writer: J.K. Rowling
IMDB линк

Когато си мислиш, че няма да харесаш света през 20-е години на миналия век се появява нещо наречено магия и разбира се - Ню Йорк, за да те опровергае. Абсолютен шедьовър!

"Фантастични животни и къде да ги намерим" ни приветства отново в един обичан свят на магьосници, мъгъли, елфи и т.н., и т.н. За тези, които са чели книгата е може би ясно, къде и кога се развива действието и какво се случва, но за останалите ще обясня с две-три изречения.

И така действието се развива през 1920г. в Ню Йорк и филмът започва с пристигането на Нют, който постоянно носи куфара си пълен с чудни същества в града с желанието да изпълни една важна за него задача. Естествено, нещата не тръгват по план още от самото начало и скоро той се озовава по средата на нещо по-голямо, но с новите си познати и приятелите си от куфара той се измъква и изпълнява за това, което е дошъл, а и помага да се оправи и общия хаос.

Още от началото филма ме грабна и до последно бях запленена и хипнотизирана, може би това стана, понеже го гледах на IMAX 3D, което се оказа малко по-различно от обикновеното 3D, но няма сега да обяснявам за това, а и вярвам, че много от вас вече го знаете.

Първо Дж.К. Роулинг и нейния триизмерен свят и герои, и дарбата ѝ да може да ги създаде са главната причина филма да се реализира по такъв вълшебен начин. Също огромна заслуга има и режисьора, на който това не за първи път работи по такъв проект на Роулинг. Това е важна, защото разбирането за представянето на продукция, особено на една от този род е важно да има единомислие, иначе може да се получи някаква страхотна бъркотия без нищо свързващо се. Преминаваме към ефектите по филма, които може би са едно от най-силните неща, тъй като филма почти се държи изцяло на магията и магични същества, които не съществуват в нашата реалност. Дадено е живот и вълшебство дори на най-малкото същество/нещо, което когато се съедини към цялото картината придобива още повече красота. Може да се види колко много игра е имало, за да се направи всичко толкова перфектно, което да носи наслада на зрителя без да го натоварва.

По отношения на развиването на сценария не знам дали е бил изцяло по книгата, защото и аз попадам в кръга на тези, които не са я чели, но той също като всичко останало е изпипан до последната точка. Нямаше и минута, в която да усетя онова омръзване, което понякога идва, когато действието се разтегля прекалено много и отнема време да се разкрият всички неща. Тук всичко се развиваше и разкриваше в голяма синхронност, която запазва любопитството и държи вниманието на зрителя през цялото време. А когато си помислиш, че идва края, нахлува един обрат, който веднага грабва. Разбира се имаше и много хумор в цялото това нещо, който си беше на точните места в точното време и предразполага зрителя още повече и не говоря само за репликите, а и за действията и реакциите на героите.

По отношение на актьорите нямам какво много да кажа, освен че са влезли в образ чудесно и се вижда животът, който дават на героите. От Еди Редмейн в ролята на Нют (може вече да го знаете от "Момичето от Дания") - магьосника с вълшебния куфар, пълен със същества, които ако излязат навън не се знае какво може да направят, особено когато видят сребро или нещо скъпо, или пък са в период на размножаване; Преминаваме през Катрин Уотърстон или играеща във филма аврор на Магическия конгрес в САЩ, но по стечение на обстоятелствата стига до позицията да работи в Разрешително за пръчки отделение (как звучи само) към конгреса, под името Тина, и която има сестра Куини (Alison Sudol), четяща мисли и може би даваща енергия и дух на много от сцените. И разбира се не на последно място мъгълът или по американските стандарти - немага, Ковалски (Dan Fogler), който се озова в грешното време на грешното място и простия му начин на живот се преобърна благодарение на горното и на объркване в собственостите. Актьорите напълно се бяха слели със света, а играта им беше повече от перфектна. Виждаше се труда, който е положен, за да може действията им да са възможно най-реални и да е перфектното пресъздаване на това, което ще се очаква от тях.

Накрая мога да призная, че бях изненадана, защото не очаквах филма да е толкова прекрасен и да му се насладя така. За мен той бие всички от Хари Потър и го заявявам. Да, с напредването и развитието на техниката това допринася за изказването ми, защото ефектите бяха напълно извън рамките на това, което си представях и всъщност оказват много голямо влияние. Историята беше интересна, забавна, приятна, отвеждаща на ново приключение. На края на филма исках просто да стана и аз магьосник, да си имам пръчка и главната причина е да мога да си сготвя каквото си поискам и то като професионалист, а и помага за местенето на предмети и избягването да се ползва градския транспорт, така че си е напълно прекрасно.

Въпрос към вас: Имате ли планове да гледате филма? (ако вече сте го направили очаквам мнението ви.)

За какво бих те си използвали магическата пръчка и самата дарба на магьосници?

2 comments

, by Yulia @ {My Bookish Lair}

book review

Чиракът на прогонващия духове - Джоузеф Дилейни/ The Spook's Apprentice - Joseph Delaney

Първата смразяваща история от Хрониките Уордстоун.
Години наред рицарят магьосник Джон Грегъри, Прогонващия духове, пази Графството на злото. Сега краят на неговото време наближава, но кой ще поеме този важен занаят.
Мнозина чираци са се опитвали... Някои са се провалили, други са избягали, трети не са успели да останат живи. Останало е само едно момче, Томас Уорд. Той е последната надежда. Но дали той има шанс срещу Майка Молкин, най-опасната вещица в Графството?

Goodreads ||

Оставям оригиналната анотация на книгата, тъй като точно заради нея избрах да я прочета. Веднага в мен се роди желанието да я прочета и не останах много разочарована от книгата.

Тя си имаше своите силни и слаби страни.

На първо място авторът много добре се е справил с това да държи читателя в напрежение. Също умело си служи с думите да описва случващото се и обстановката, че на няколко пъти, когато я четях вечер имах нужда да поспра, защото ми дойде в повече. А аз не съм от хората, които се плашат лесно от такива неща, но тази книга си оказа своето влияние върху мен и може би това бе още първата причина да продължавам да чета, и да съм любопитна за развитието на историята. Искаше ми се да имаше повече такива моменти, а не само няколко и то разделени толкова един от друг, защото си личи, че на автора му се отдава. Следващото нещо е, че няма много описания, което аз наистина харесвам в този тип книги. В такива истории е достатъчно просто да имаш няколко прецизно избрани думи, така че да си представиш мястото и да почувстваш, това което трябва, за да има ефект.

Мястото, където се развиваше действието беше интересно и различно, а с развитието на историята можем да обиколим на доста от местата. Картата в началото е направена изключително подробно, за да може да стане ясно точно за кое място става въпрос.

Имаше достатъчно действие за фен като мен и драма, която да придава още повече напрежение и объркване на нещата, които и без това от началото са си усукани малко или много.

Но няма страшно и те се развързват и се появяват нови, естествено.

Героите бяха напълно подходящите типове за този вид истории.

Том, седмият син на седми син, в който майка му вижда нещо, което той не може да разбере, но ѝ се подчинява на желанията, защото не иска да я разочарова, а и без това нямаше да я има самата история. Той е едно смело момче, което нищо, че няма толкова опит в живота и в разправиите с вещици и други такива същества бързо се учи и става все по-умел в това. Можем да наблюдаваме неговото развитие, което не скача веднага до небето, но е постепенно и със сигурност ще става по-голямо с всяка следваща книга от поредицата.

Прогонващият духове играе ролята на т.нар. чудак, който е по историите и който хората избягват. Благодарение на понякога странните му идеи и друг път - изморителни уроци Томас поема по пътя, за да се превърне в негов последовател.

Останалите герои също не бива да се подминават от големият брат на Томас - Джак, който се превърна в покровител на семейството си и стигна до много крайни мерки, до майка му, около която все още в края витаеше някаква мистерия, но всяко нещо с времето си. И да не забравя Алис, момичето - родено вещица, но която все още не е избрала кой път да избере.

Книгата се чете леко, бързо и може би ще бъде чудесно четиво ако искате нещо не чак толкова страшно преди лягане или пък по средата на деня, което също става, защото напоследък старшни филми няма толкова добри. А Джоузеф Дилейни знае как да направи, че да те побият тръпки. Ако сте фен на такива истории, то ви я препоръчвам, няма да останете разочаровани.