Ако не сте били в читателски застой, значи сте едни от редките късметлии на този свят.
Аз не познавам такива хора, защото всеки в някакъв момент е бил в това положение - факт! Но както всяко друго нещо и това може да се пребори. Стига да имаш правилния арсенал от "оръжия", чиято роля се изиграва от книгите.
 Тази седмица темата е "Книги, с които може да се излезе от читателски застой". Ако искате да повече информация относно Top 5 Wednesday, кликнете ТУК.

В този списък ще има книги, с които аз се справям със застоя, а в коментарите вие може да дадете ваши предложения! :)

1. "Сърца за разбиване" - Али Новак.
Не съм от хората, които са фенове на истории тип фенфикшъни, но когато нямах друг начин, а исках да чета нещо просто, за да мога да си продължа с моите си книги, то "Сърца за разбиване" се оказа перфектното "лекарство". Много лека и приятна за четене книга, а храната, която присъства в историята е много вкусна, че със сигурност ако не искате да четете все още, то ще искате да отидете до хладилника и да се надявате да има нещо, което харесвате и можете да си "нахраните душата", тъй като знаем, че някои храни са предназначени за душата. Ситуация win-win.

2. "Изборът" - Кийра Кас. 
Отново една книга, която не е в моята комфортна зона, но пък е лекарство за читателски застой. Освен ако не сте фенове на драматичните триъгълници, то със сигурност ви я препоръчвам, защото без тях историята е интересна и се чете бързо.

3. "Мечът на лятото" - Рик Риърдън.
Докато "Чукът на Тор" търпеливо си чака реда, то не доста рядко първата част от поредицата за "Магнус Чейс и боговете на Асгард" ми е запълвала глада за четене, когато нямам желание да се затормозявам с някакви книги. Въпреки, че се случват доста неща в книгата и приключението се простира от първата до последната страница стилът на Рик Риърдън оправя всичко, защото човека си знае работата. Има хумор, приключение, приятелство и се чете на един дъх. Няма да разберете кога сте я завършили.

4. "Дете на пустинята" - Олуин Хамилтън. 
Изключително подходяща за по-топло време или ако искате да се стоплите в студените дни. Отново изключително бърза и приятна за четене. Ще ви остави без дъх с всичките си странни същества, интересния свят и много добри герои.

5. Книга на Агата Кристи.
Нейните книги винаги ги използвам, когато съм в такова положение. Защото просто не се напрягам по никакъв начин, въпреки че винаги се хващам да търся и следя за улики, на края си оставам с отворена уста. Това, което ми харесва е стилът на писане на авторката и че мястото на действие е винаги различно. Може да си изберете къде искате да "отидете", защото има доста богат избор от места.

Е, това бяха моите предложение, с които неведнъж съм се справяла с читателския застой, така че се надявам да са от полза и за някои от вас!

ENGLISH

We've all been there. Reading slump is one of the worst things that can happen to a reader. I haven't met a person that never been there. But as every other "disease" it has a way to turn down. When you don't know what to read the best think is actually to read something. I'm not saying to pick an epic fantasy novel but something that you like and is not so paced-pack or over dramatic. Luckily for you I have some books that always pull me out of a reading slump. Hope they can be of service for you too.

1. "The Heartbreakers" -Ali Novak. 
Sure, the book is not even my type with all this feeling of a fanfiction but it helped me. It's an easy read that doesn't have too many dramatic turns. Maybe the best about this book is the food that's in it. Believe me it will make your stomach grow a billion times while you're reading it. It will either make you read another book or go to the kitchen and check the fridge to see what's in it. And I call this situation a win-win one because your reading slump is "cured" or you're going to eat. Food is precious!

2. The Selection Series - Kiera Cass.
Again not what I'm going to pick on a regular basis but going to read when I wan't something to not make me go too deep in the story but still to enjoy my time while reading it. If you're not a fan of a dramatic love triangles then this is not the right book for you. Otherwise you can give it a chance. It has an amazing food too.

3. The Sword of Summer - Rick Riordan. 
Uncle Rick is one of the best authors of our time. Or at elast for me. It was the first book of him that I've read but it made me want to read all of the rest. Always going for it when I need something to take me to another dimension and to go an adventure. Even if there are many things that are happening in this book Riordan's style is too light and full of sassy characters to be boring.

4. Rebel of the Sands - Alwyn Hamilton. 
I recommend this book probably for warmer days or in the summer time but whenever you choose to read it it will be a good time. Because it's amazing. Here we have a strong female lead, great new world to explore and whole lot of new mythical creatures to entertain with . So why not go and pick it up right now?!

5. A book of Agatha Christie. 
She is the queen of the crime novels. Even if it sounds like a heavy genre it's not. Because the place of the story is always different in her books and you have a plenty of options to choose where you want to go. Also there are really interesting and are a fast read so won't take too much of your time.

So, these were a part of my "cures" for a reading slump. I'm always going for something out of my comfort zone because it always works in the end. And as you can see I'm always for the good food in the books I'm reading. But who can judge me tho?!

Feel free to leave a comment with your bookish army against the reading slump :) 

Не очаквах от книгата да ми повлияе по такъв начин, но фактът е си факт. Пуснах сълзи на края, защото самата история е толкова добре структурирана и написана. Пълна е с приятелство, любов, следване на мечти и още от хубавите неща от живота, които го правят той да си струва.

В книгата главната героиня е болна от Нимън-Пик Тип C. Заболяване, което засяга паметта и обърква някои от функциите на тялото. Първоначално е като деменция, но в последствие самото тяло започва да линее и симптомите са едва ли не катастрофални. Но не дръжте на това, книгата не  е толкова ревлива и драматична като онези, които са пълни с отчаянието и борбата на героя с болестта. Всъщност тук се обръща повече внимание на важните неща в живота като това да правиш спомени, да имаш верни приятели и т.н., и т.н.

Стилът на писане и начинът, по който се предава историята правят веднага впечатление. Тя е нещо като дневник от главната героиня за нея самата, когато забрави за нещо да може да я отвори и да си спомни. Изключително лека и приятна за четене, пълна със забавни моменти и не чак толкова забавни. Понякога ще ви накара да задържате дъх за момент, друг път - да прелиствате страниците като подивели, за да разберете какво ще се случи, или само да се спускате колкото се може по-бързо по редовете в търсене на кулминацията и последващата я развръзка.

Героите са изградени също на много добро ниво и във всеки от тях има нормалната дълбочина на характера, и различия от останалите. Няма просто един главен герой и друг, който да се окаже любовният интерес - принцът на бял кон.
Не очаквах Саманта да се окаже толкова силна. Напълно разбива представите за героини със заболявания по книгите, защото не ѝ трябваше някой да я кара да живее и да се наслаждава на живот Тя не допускаше болестта да ѝ открадне нито настоящето, нито бъдещето. Тя е една силна личност, която въпреки, че има някои слаби моменти (минимални) след тях се завръща в нова светлина и се учи от грешките ѝ. При нея мелодрамата липсва - има само хъс и смелост.
Мади е най-добрата приятелка на Сами и заедно участват в клуба по дебати, ходят по състезания. Тя беше като стълб, от който Саманта се нуждаеше нищо, че ѝ беше трудно да го възприеме. Тя караше Сами да излиза навън, да прави нови неща.
Купър е "изгубеният" най-добър приятел на Саманта от детството, с който съдбата ги събира отново. Харесах го още от момента, в който се появи. Ролята на истински приятел, която имаше за главната героиня, беше повече от перфектна. Всеки трябва да познава по един такъв тип като него.
И най-накрая няколко думи и за Стюарт Шах, в който Сами се е влюбила от момента, когато очите са ѝ попаднали върху него. Двамата имаха много общи интереси, но първите няколко разговора, когато Стюарт остана без думи са ми любимите и все още ме карат да се смея. Нека да кажем, че Саманта не си губи времето, а има една радикална честност, когато си хареса някого. Разбирайте го в най-добрия смисъл.

Да, вече се появиха много подобни постове по блоговете (Кая, Нора, Ралица), затова и аз ще използвам този празник, който няма да бъде празнуван от мен като извинение да си пробутам и да поговоря за любимите ми двойки. Повечето от тях са ме докарвали до нервен срив и съм чакала следващия епизод само за да разбера дали ще тръгнат по хубавия път. В повечето случаи съм чакала със сезони това да се случи, а пък да не говорим при книгите, където чакам по година за следващата ... Защо винаги трябва да е толкова драматично и трудно, щастливия край да е някъде далече в бъдещето, ако изобщо го има, разбира се. Ако го няма единствено Tumblr може да ме спаси. Но засега да спрем с моите глупости и да преминем към двойките, като ще започна първо с книжните.


1. Алина и Мал.(Трилогията Гриша)
ОБИЧАМ ГИ! Те ме изпълниха с толкова много чувства, някои от които не знаех, че могат да съществуват в мен. Отделни моменти между тях ми бяха толкова мили и сладички, а друг път исках да мога да ги дръпна и двамата, за да се осъзнаят. Сигурно не съм намирала по-интересна двойка, за която да ми е толкова приятно да чета и да чувствам едновременно, затова виня единствено Лий Бардуго, която описва чувствата и емоциите на героите по един уникален начин, чрез който няма как да останеш безразличен.

2. Роуз и Дмитрий.(Академия за вампири)
Нужно ли е да обяснявам?! При тази двойка има толкова много любов, че тя се излива на огромни вълни. Пожелавам на всеки да намери такъв човек, който да го обича както Роуз обича Дмитрий и обратно. Любовта им е невероятна и толкова силна, че няма нищо, което да може да застане на пътя ѝ.

3. Оливия и Джон Брийд. (Прелестен мрак/хаос, Прелестно изкупление)
Харесах Оливия още веднага като се появи в "Прелестен хаос", но за съжаление с Джон трябваше да изчакам следващата книга, за да ми допадне. Той далеч не се оказа това, за което много хора мислехме, че е и това е добре. Имаха само няколко момента, които ми бяха напълно достатъчни, че да ги харесам, защото те са перфектни един за друг и се разбират толкова добре. Изключително приятна двойка.

4. Сесили Херондейл и Гейбриъл Лайтлууд. (Адски устройства)
Нямаше как да не ги включа, защото двамата са просто перфектни. Нямах търпение за момента, в който ще се съберат и се надявах толкова много това да се случи по-скоро. Харесвам ги и двамата още с появата им. Те се допълват толкова добре.

5. Елин и Роуан. (Стъкленият трон)
Въпреки че отначало ми беше странна тази двойка, защото Роуан още беше като дивак пуснат в града с напредването на историята и с неговата промяна си промених мнението. Елин се нуждае точно то такъв човек като него и не мисля, че някой друг щеше да изиграе ролята на мъж до нея по-добре от него. Двамата са преживели толкова много и по отделно, и заедно, така че е напълно нормално да се разбират толкова добре.

И сега дойде времето за любимите ми двойки от сериали. Ето ги и тях:

1. Керълайн и Клаус.
Колкото и да обичам Стефан, и да съм прекарала дни в мисли как ще се развият нещата между него и Керълайн, в сърцето ми Клаус ще е перфектната половинка на блонди. Нека съвсем избягаме от факта, че съм я шипвала с абсолютно всеки, с който е била в шоуто. Но точно Клаус и Керълайн нямаше как да не ги харесам, защото химията между тях и отношенията им са толкова невинни и естествени, че не ти дават право на друго мнение. Прекарала съм прекалено много време в Ютюб и Tumblr да гледам неща на тях двамата, истинска черна дупка си е, защото феновете са толкова креативни, че чак ми става тъжно като знам, че това са само фантазии, а не е реалност. И все пак въпреки всичко, Керълайн и Клаус си ми остават като една от ТОП двойките, която обичам.


2. Хана и Кейлъб.
Кейлъб не беше само глътка свеж въздух в живота на Хана, а и в моя. Особено след като се завърна по-хубав от всякога. Да, пропуснах последните серии и сезон като цяло, но просто някъде магията на сериала изчезна. Това съвсем не означава, че чувствата ми към героите са се изпарили, защото още си спомням колко ентусиазирана бях за всяка следваща серия от сериала. Колкото и да им пробутват разни други хора, няма да се получи нищо красиво, защото Хана и Кейлъб са създадени един за друг.


3. Алисън и Скот. 
Teen Wolf ми е любимия сериал, който не ме е разочаровал досега нито веднъж. Харесах героите още от първия епизод и разбира се нямаше как да не заобичам и двойките по-късно. Алисън ми е любимата женска героиня от сериала, а Скот си го обичам просто и не знам как да го обясня. Беше ми много тъжно на края и плаках заедно със него. Любовта им беше една хубава, тинейджърска и пълна с приключения.

4. Алек и Магнус. 
Единствената гей двойка, която подкрепям и харесвам. Ако гледам сериала то ще е само заради тях, а аз отново го прекъснах, защото не може и не може да ме хване. Не ми е интересен. Ако зависеше от мен бих могла да си гледам само Магнус и Алек, и понякога да ми включват и Саймън, защото те тримата правят сериала, а също и Изабел. Няма сцена с Алек и Магнус, която да не съм превъртяла по няколко пъти, за да я гледам отново. Актьорите са страхотни, сцените също, връзката, която се развива между тях е едно от малкото неща в сериала, което е изградено перфектно.

Темите за следващите седмици може да откриете в групата в Goodreads.

Когато четеш постоянно, няма как да не ти правят впечатление дадени неща от книгите. И тук говоря за онези тропи, които ги има навсякъде. Да, няма съмнение, че понякога си заслужават, защото авторите си имат свои собствени светове и стил на разказване, но това не означава, че не идва в повече, а пък да не говорим, когато просто не е направено качествено. Изобщо не се приемам за критик и не гледам нещата от такава точка. Което ми харесва, ми харесва и обратното.

"Изборът"
Изборът започна с 35 момичета. От тях останаха само 6 – Елита. Борбата за сърцето на принц Максън става все по-жестока.

"Единствената"
Настъпи времето да бъде избрана победителката.
Когато реши да участва в Избора, Америка Сингър и за миг не си мислеше, че ще се озове близо до спечелването на короната – или пък до сърцето на принц Максън. Но, с наближаването на края на състезанието и връхлитащата пред стените на двореца опасност, младата жена все повече осъзнава какво може да загуби и колко силно трябва да се бори за бъдещето, което така силно желае.

I know, I know it's impossible for me to like something that is not fictional or full of carbs but today I'll prove that as much as I can!