Андрю Лейн ни отвежда на ново приключение. През Борнео, Англия, Атлантическия океан, чак по железопътните линии на Америка.
След преживяното в началото на своята ваканция младия Холмс не си и представя, че нещо подобно може да се повтори отново, но съдбата му е подготвила изненада. Един от най-известните убийци в света изглежда, че се е установил недалеч от мястото където е Шерлок. Но понеже възрастните не му казват нищо повече, той решава да научи сам останалото. Отново се забърква в проблеми и се опитва да разкрие един по-голям и по-сложен план. Заедно с това той се опитва да избяга от смъртта и да спаси своя приятел.

Отново една книга, която чаках с нетърпение да прочета и тя постигна същия успех като първата.

Стилът на писане на Андрю Лейн започна много да ми харесва, тъй като изобщо не е натоварващ, все пак е предвидено за по-младата аудитория, но това не означава, че един възрастен няма да намери нещо, което да му хареса в нея. В тази книга всичко е описано повече от необходимото. А и няма как иначе, защото ние сме отведени на нови и непознати места, и ги опознаваме заедно с главния герой. Отново сме въвлечени в историята и ставаме част от нея и групата на четиримата герои.
Начинът, по който е структурирано всичко е чудесен.
Не се губи време в излишни драми и разговори, а още в първите няколко глави и завръзката е оформена. Всичко си върви така както трябва без излишни натоварвания, които да не вършат нищо, а просто да са сложени за да е пълно.

Хареса ми това, че въпреки мистерията любопитството на читателя не е насочено само към края, където всичко се изяснява, ами се задоволява постоянно с някаква интересна информация. Авторът и в тази част е добавил много любопитни факти и кратки истории, поднесени в един доста лек вид, за да няма натоварване и да е поне малко ползотворно за този, който чете.

При героите вече се наблюдава разширяването на оформената връзка, която е толкова добра и чиста.
Младият Шерлок все още е момчето, надарено с бърза мисъл и умението да мисли извън кутията. Това го постига благодарение на неговия учител, който му показва нов начин да вижда и да разсъждава върху света, който го заобикаля.
Вирджиния тук вече не е онова момиче, за което се представяше в първата книга, ами почва да чувства повече, но това по нищо не я прави слаба. Просто я показва, че както всеки обикновен човек, изплуват спомени и чувства, от които той не може да се избяга. Когато премина през това тя се завърна в първоначалния си вид.
Мати е едно толкова невинно и забавно дете. Беше като слънчев лъч в най-напрегнатите и тъмни моменти.
Учителят - Еймиъс Кроу е онази личност, която е като опора за другите и им дава храна за размисъл.

Друго, което е хубаво за самата поредица е, че Андрю Лейн не си измисля нищо, а се опитва да представи, откъде са дошли всички умения на Шерлок в оригинала.

"Червената пиявица" отвежда читателите на ново приключение по непознати места, държи вниманието докрай и обогатява с интересни факти.

Последното нещо, за което е подходяща една сватбена рокля е бой с демони. Уви, точно това достига Теса. Магистирът се завръща с цялата си мощна армия от автоматони за последната липсваща част от плана му за превръщането им в непобедими същества със собствен ум. Единственото, което му трябва, за да заличи ловците на сенки от света е Теса. Последна битка, но никой не е казал, че героите винаги излизат победители. Ще могат ли ловците на сенки да устоят и с какви жертви ще трябва да платят цената този път?

Вече знаех как свършва книгата по отношение на любовния триъгълник, тъй като преди да реша да започна поредицата моята приятелка ми разказа необходимата информация. Това не ме спря да се привържа към някои от героите и да се насладя на действието, а тук то е много.

В книгата буквално няма ред, на който да спреш и да си поемеш дъх. Авторката е събрала всичко най-интересно и най-изпълнено с напрежение имено тук в тази последна част. Начинът ѝ на писане отново ме остави без думи. Досега не бях попадала на жена, която да може да си играе с думите по такъв начин, всички действия, сгради и места, а да не започвам за чувствата на героите, които напълно разрушиха стените ми и ме разчувстваха повече от всякога. Буквално след края на книгата бях една емоционална развалина и ден след това аз все още не мога да се съвзема. От пролога до епилога, при който на няколко пъти се спирах при четенето му понеже всичко ми дойде прекалено много, не се отделих за момент от книгата. Това е причината, поради която я завърших толкова бързо. Ставах с мисълта за тази книга.

В нея има всичко, което искам и ми доставя удоволствие, всичко - една книга да се превърне в любима. Изобщо не очаквах това тук, мислех си, че както при предишните ще има по равна доза действие и драмата на героите, но сгреших.

Бях започнала да смятам, че Теса ще се окаже поредната героиня, която накрая ще разруши изцяло първоначалното впечатление, което е създала. Не е типичната ритаща задници героиня, но си има своите добри моменти, достатъчни, за да има моята похвала. Както казах в ревюто за първата книга, авторката я е направила изцяло земно обикновено момиче, което и достатъчно смело и умно, когато това се изисква от нея и точно поради това хората я харесват. Да, след дълги прехвърляния в главата ми, мислите ми за нея се подредиха в това заключение.
По отношение на Джем съм изцяло раздвоена. Дали заради това, което авторката прави в тази книга, или просто заради самия него нямам отговор. Със сигурност обаче е един герой достоен за уважение. Преминава през толкова много и душата му накрая отново си е същата, нямаше как да не ми стане мило поне малко. (Да, имам чувства!!!)
За Уил съм изцяло без коментар с тази книга той се затвърди като един мой любим герой. Тук виждаме повече от него по отношение на това, което е оставил в миналото - семейството и отново онази жертвоготовност. Как Касандра Клеър го е направила толкова перфектен си нямам и на идея, но резултатът е на лице. Фен-клубът му се увеличи с още един член.

Тук авторката е и развила повече характерите на някои, от вече познатите ни герои. Кой да си помисли, че една кухненска помощница, която умее да пее само песни за смърт може да се справя с автоматонити сякаш са направени от слама? Е, не и аз.
Нужно ли е да казвам, че братята Лайтлууд са страхотни?! Първоначално Гидеон ме спечели, но сега накрая Гейбриъл повече се доближава до харесваният от мен тип.
Имаме и ново попълнение в редиците на ловците, но за нея вече знаех, че ще ми хареса от разказите, които се носеха по неин адрес. Харесах я дори и повече.
И накрая, но не на последно място остана да кажа и няколко думи за Софи, Шарлот, Хенри и разбира се - Магнус.
При Софи съм на кантар, от една страна харесвам прямотата ѝ и че е готова за битки, но от друга има нещо и аз не знам какво, което просто не ми дава да я харесам. Ако с добре мога да опиша някой герой, то го използвам тук.
След някои събития от втората книга и разбиране на истини връзката на Шарлот и Хенри стана много хубава, по онзи тинейджърски и сладък начин. Радвам се за тях и за силата на духа и на двамата, особено на Хенри.
И стигнахме до Магнус, към който развих някакви минимални чувства още във втората книга, а сега те се увеличиха. Няма как да е живял толкова години и да не проявява малко разбиране към другите, но това, което всъщност прави и се забелязва как той променя самите хора. Сега повечето са чели поредицата сигурно, но за останалите ще оставя лека мистерия. Със сигурност именно с това свое качество и характерът му като цяло ме спечели повече. Наистина е един много интересен герой.

Щом казах за героите веднага ми дойде мисълта, че именно тук умението на авторката да си играе с думите правят връзките между отделните личности толкова хубави, а самите тях - истински.

"Принцеса с часовников механизъм" е горчиво-сладкият и удовлетворяващ читателите финал., изпълнен с всички неща, които да подействат, така че книгата да остави някакъв отпечатък.


П.П. Защо никой не ми каза да си приготвя кърпички?!
Очаквам да прочета вашето мнение за поредицата в коментарите! :)

Благодаря на Памела, Юли и Теди,че са ме тагнали!

Знам, че съм една от последните, които прави тага или поне така мисля, за което нямам оправдание. Така че без повече увъртания нека да започваме.

Не знам защо реших, че въпреки името на тага ще си пиша на листчета само книги, които са ми харесали.(мисля, че някъде-някога написах, че съм мазохист) Е, добре сложих две, които с удоволствие ще изгоря, но нека да видим какво ще стане!


REREAD: Естествено, че ще препрочета Дете на пустинята, което си ми харесва - си ми харесва.
REREAD: Стъкленият трон. Сякаш се очакваше друго да стане с него.
Със сигурност вече ако ме познавате при вида на книгите знаете какво ще стане, но да видим дали ще стане така ...

BURN: Тъмна любов си отива да прави компания на дружката си. Не мога да кажа, че е най-лошата книга, която съм чела, но ми вдигна много очакванията за следващите, а те се оказаха напразни.
REWRITE: Двор от рози и бодли и то главно заради Фейра, която много хора идеализират, че била силна и знаела какво иска, а за мен е просто обикновен човек, който се надценява, взима глупави решения и има деградация.
REREAD: Ангел с часовников механизъм - нищо, че я скоро я завърших бих я прочела отново.


Днес очевидно имам късмет!

BURN: Аз бях тук си отива, не че не ми хареса, а напротив бих я препоръчала за четене през лятото, защото е лека и се чете бързо, пък и е горе-долу интересна. Но в сравнение с другите две губи.
REWRITE: Гондолата на времето - тя си е перфектна, но ако се добавят още малко сцени с напрежение и по-голямо действие няма да е голяма грешка.
REREAD: Като я писах на листчето, мислех че ще се падне в трудна комбинация и едва ли не съжалих, но пък трябваше да има тръпка и я оставих. Няма начин да има Магнус Чейс и аз да не си го избера него. Добре де, ако беше срещу Дориан щеше да е друг отговора, но сега е различно.



Сигурно се шегуваш! Това бяха последните три листчета, чакащи ме да стигна до тях, след като съм изтеглила всички други.
За това мили мои, не трябва да говорите за нещо, докато не му видите края.

BURN: За съжаление трябва да кажа чао на Рубиненочервено, нищо че с това колекцията от книги за пътуване във времето стига до една книга. Такава е била съдбата.
REWRITE: Сянка и кост - какво ще ѝ добавям на една толкова прекрасна книга. Ами малко е кратка, така че защо да не стане по-дебела? 
REREAD: Академия за вампири печели този последен и интересен рунд, и то напълно заслужено. Обичам си я тази книга.
П.П. Скоро очаквайте ревюта на Сянка и кост и Академия за вампири, и то на целите поредици.