Малко по-различен пост от това което е имало до сега, но ще си го позволя разбира се, защото трябва да се сподели мнение (отново!). Идеята не е само моя,естествено. Памела ми я подхвърли, а после се провалихме в опитите ни за заглавие, което да е нормално. След това ми дойде вдъхновението от името на самия ми блог (Колко оригинално, нали? И аз така мисля!) и ето вече първия пост от това което ще се превърне като поредица ако се чете и има интерес.

Сега по темата! Понеже си мисля, че вече малко или много съм навътре с нещата(самозалъгвам се най-вероятно), реших да споделя моите наблюдения по отношение на университета.
За да не става километров пост реших да го разделя на три обобщени части: университет; общежитие; изпити.

Университет:

• сградата колкото и да си мислете, че е лесна няма да я научите толкова бързо, освен ако не сте с цел да назубрите всички номера на стаи и пътищата до тях. (Все още не знам къде са някои стаи, но съм инат и отказвам помощ, почти безцелното обикаляне е за предпочитане при мен).
• първоначално ще се чувствате като изгубени, хвърлени по средата на нещо, без навигация и около вас щъкат някакви други хора, видимо знаещи накъде отиват. 
• Очаквайте: 
• - тълпи - дано сте добри в зигзагообразното ходене - ще ви е от помощ понякога.
• - бавно ходещи студенти пред вас - винаги дразнещи, които ви четат мислите и в момента, в който тръгнете да ги заобикаляте те се поместват в същата посока и се получава кръговрат.
• - да ви побутват отвреме-навреме (то има достатъчно място за цяло стадо ама когато са решили да не се мръднат или вие ще трябва да отстъпите или ще последва сблъскване на телата ви или рамената ви) 
• - опашки на машината за кафе или на лафката, или на нещо друго преподобно. 
• С многото хора на едно място, които говорят на различни гласови тонове идва и редът на едно жужене във въздуха. Не може да схванете нищо от говоренето на някой, който се намира на повече от една ръка разстояние от вас. 
• Правилникът за движение по стълбите и по коридорите, рядко се нарушава и в тези моменти ви трябва бързо преориентиране, за да няма близък контакт с някой непознат.  
• ако не знаете къде се намира дадено нещо по-добре питайте (охраната върши чудесна работа, не бъдете инат като мен).
• винаги се преценявайте времето, за което стигате от една стая до друга или от двора до стаята, където имате упражнение/лекция, понякога професорите не обичат да им се прекъсва и дори няма да ви пуснат ако закъснеете.
• всеки от професорите подхожда различно, всичко зависи от тях и всеки има различен стил, не си правите илюзии ако някой ваш познат по същия предмет мине прекалено лесно или обратното. 
  
•  бъдете готови да търпите всичко, което идва от устата на професора (критика, хвала, коментар, с който не сте съгласен). Не го приемайте навътре, когато ви сравняват с някои други специалности или ви карат да се чувствате по-малко от тях.
• Сприятелявайте се с колегите си, но си намерете точните хора, първото впечатление в много пъти лъже. Наблюдавайте и слушайте повече! 
• И на края най-важното, до което стигнах от моя опит: По стълбите се стига по-бързо, отколкото с асансьор.

Общежитията:
Ако сте избрали по този начин да изживеет студентския си живот или поне това е планът ви за първите две години, то се нуждаете най-много от търпение и търпимост. Е, има го и случаят да се преместите с някой познат, но пък да не случите на съседи. За годините ми прекарани в общежите разбрах че:

• трудно е всичко да е на 100% 
• първата ми година мислех, че съм случила на съквартирантка, но в процеса на съвместно съжителство тя бавно почна да си показва "рогцата", ама то и аз не останах длъжна. Една - добре, но добавете още две, за да се получи пълна картинката. Тогава стана интересно. 
• съседите се паднаха да са "господарите на купона" и се взимаха прекалено много насериозно, ама прекалено много. Не ги интересуваше за нищо само каква глупост да измислят и колко литра алкохол да погълнат. 
• общо взето на всеки етаж беше различно (Щурите съседи или Новите съседи ако сте гледали гледката беше пародийна на това) нетърпимостта между живущите на някои от тях беше показна. 
• групите на блоковете във Фейсбук са едно непрестанно обновявано четиво. Обиждане, заплахи, нормални съседски търсения - от хляб до лук, следва любимия на всички и много желан напоследък тирбушон, тенджери, котлони и всичко друго, което сте забравили спокойно може да го напишете и да го поискате, да не забравим и не толкова срещаното търсене на учебници и помагала.
• всичко зависи от хората в блока, в моя случай всяка вечер някъде по етажите и коридорите се чуваха викове и сръбски ритми.
• втората година великата разпределителна система ме прати в друг блок. Пълна противоположност на първия, но имаше плюс, че си бях по-близо до приятелите. 
• еми в този блок, при най-малкото увеличаване на музиката, полицията можеше да ти кацне на вратата. 
• тропания по стените в девет вечерта, докато трае гледане  на X Factor бяха ежедневие. 

Всичко зависи и от вас и от тези, около вас. Най-добре и да се адаптирате бързо и да сте толерантни, без да ви се качват на главата и да си правят палатков лагер там. Ако не издържате можете да се преместите, но и това може да направите само веднъж.

И стигнахме до изпитите:

• в моя случай един месец сесия, три-четири дни на разположение за учене между всеки изпит. 
• освобождаването ви е най-добрата опция, хич не се правете на вървежни, а по-добре си учете тогава, за да не ви боли главата после и да имате по 4 часа сън. Никога изпитът не е по-лесен от освобождаването, ако има изключения то са единични случаи. (Ако изпита ви е тест НЕ означава, че ще бъде лесен, като нищо могат да ви закопаят с него.) 
• разбира се, не трябва да се отписва и варианта на Коледната нощ - стоиш буден и чакаш чудо или методът с учебника под възглавницата.
• не трябва да се притеснявате от нищо, играе срещу вас. 

До тези неща достигнах от моя кратък опит с тази институция. Надявам се да ви е било интересно.
Ако искате други такива постове на различни теми моля напишете долу в коментарите! :)

И на последно място да благодаря на Памела за идеята, постоянното питане до къде съм стигнала и за картинката със заглавието.