1. Акцио - предстояща книга, която нямаш търпение да си вземеш?

Yellow Brick War (Dorothy Must Die #3) и много искам да прочета и The Glittering Court - Richelle Mead. За втората имам надежда, че ще бъде издадена и на български и МОЛЯ не гледайте корицата!! В интернет има първите 10/11 глави(не помня точно) и си заслужава да й се даде шанс.



2. Алохомора - книга, "отваряща" началото на поредица?

"Академия за вампири" е едно невероятно и силно начало за поредицата.



3. Експекто Патронум - книга, свързана с хубави спомени от детството ти?

Приключенията на Лукчо - беше ми много забавно и интересно да я чета и може би това е единствената ми книга, която не оставих от този период.


5. Обливиате - книга, която би искал никога да не беше чел?

Без Хоуп и Къде си, Аляска? - имах очаквания, но не се сбъднаха изобщо.

4. Приори Инкантато - последната книга, която прочете?

Ледено ухапване - кн. 2 от Академия за вампири. Някой ще ми обясни ли защо тази книга беше толкова кратка?!?



6. Ридикулус - книга, която поражда смях?

Определено това е Мечът на лятото -  от заглавията на главите до сарказма на героите и всичко останало.



7. Круцио - книга,  болезнена за четене?

За мен такава книга е тази, която искам да завърша по-бързо защото не ми харесва какво правят и как се развиват героите, плюс цялостното действие, но съм инат и мазохист (очевидно). В случая - Без Хоуп.



Имам чувството, че съм последната, която прави този таг, но ако има някой, на който му е интересен и не го е правил, да се чувства поканен. :)

ENGLISH

1.Accio: An Upcoming Release You Wish You Could Get Your Hands On Right Now

Yellow Brick War (Dorothy Must Die #3)  and The Glittering Court - Richelle Mead.

2.Alohomora: Favorite Series Starter 

Vampire Academy by Richelle Mead. 

В книгата се разказва за седемнайсетгодишната Ана, която е на почивка с родителите си във Венеция. За разлика от останалите "нормални" туристи тя не е привлечена от историята на града, а от своя телефон.

В "Живота, какъвто го познаваме" ни е представено ежедневието на едно семейство след като астероид удря Луната и тя се измества от орбитата си. Като последствие от това, цунамита заливат крайбрежията, земетресения разтърсват земята и вулкани изригват, чиято вулканична пепел е толкова гъста че скрива Слънцето. Едно момиче се налага да се научи да живее сред всичко това като записва в дневника си мислите й и действителността.

Не вярвах, че книгата ще ми хареса толкова много. Хвана ме още от първите страници и не ме пусна до последно. За мен тя е една от най-поучителните, които някога съм четяла, а също дава и тонове храна за размисъл. Не знам дали ми има нещо или просто е нормално да мисля, че книги, подобни на тази са много интересни и не само заради катастрофалната обстановка, а самия начин, по който се държат хората в тях и как ни напомнят, че в такива времена всеки ще гледа себе си и ще види колко неща е приемал за даденост.

Първоначално подходих леко предпазливо, но начинът, по който е написана книгата е чудесен. Всичко е описано достатъчно подробно и това че беше от първо лице никак не попречи да се разберат чувствата и характерите на останалите герои. Всичко е толкова ясно описано, че ставаш едно с книгата и минаваш през всичко заедно с героите и дори изпитваш емоции сякаш и ти си един от тях и всичко се случва наистина.
Авторката се е справила изключително добре с пресъздаването на обстановката, а начинът, по който е написано е толкова интересен и грабващ, че нито за миг не откланях поглед от книгата, бях си потънала в нейния свят.

Миранда е героинята, от която ни се представя историята. Шестнайсетгодишно момиче, което като всички останали си има нейни си проблеми и мисли. Първоначално това което се случва идва като шок за нея. Кой да си помисли, че едно леко изместване на Луната може да е причината за толкова много неща?! С напредването на историята ние виждаме едно променено вече момиче, което мисли зряло и е готово на всичко да спаси семейството си. Миранда е напълно реален и истински герой и на моменти се хващах, че и аз бих постъпила по същия начин. И имено това ми хареса най-много в нея.
Отначало не можех да разбера майката на Миранда, но тя има всички качества придъщи на един родител, а именно ще направи всички само и само децата да са му добре.
По-малкият брат - Джони в резултат на случващото се израства много също като сестра си, но запазва невинноста, която носят децата.
По-големият брат - Мат, още от началото мислеше зряло и рационално. Ролята му беше на мъжа в семейството и нито за един момент не се спря да се доказва колко силен характер има и колко е отдаден на семейството си.

Книгата, бих я описала като едно бързоскоростно влакче с всичките му превъртания, изкачвания и спускания. Наистина нямаше момент, в който да не се случва нещо, но през цялото време се усещаше надеждата и колко е важна тя в такива времена.

Малко по-различен пост от това което е имало до сега, но ще си го позволя разбира се, защото трябва да се сподели мнение (отново!). Идеята не е само моя,естествено. Памела ми я подхвърли, а после се провалихме в опитите ни за заглавие, което да е нормално. След това ми дойде вдъхновението от името на самия ми блог (Колко оригинално, нали? И аз така мисля!) и ето вече първия пост от това което ще се превърне като поредица ако се чете и има интерес.

Сега по темата! Понеже си мисля, че вече малко или много съм навътре с нещата(самозалъгвам се най-вероятно), реших да споделя моите наблюдения по отношение на университета.
За да не става километров пост реших да го разделя на три обобщени части: университет; общежитие; изпити.

Университет:

• сградата колкото и да си мислете, че е лесна няма да я научите толкова бързо, освен ако не сте с цел да назубрите всички номера на стаи и пътищата до тях. (Все още не знам къде са някои стаи, но съм инат и отказвам помощ, почти безцелното обикаляне е за предпочитане при мен).
• първоначално ще се чувствате като изгубени, хвърлени по средата на нещо, без навигация и около вас щъкат някакви други хора, видимо знаещи накъде отиват. 
• Очаквайте: 
• - тълпи - дано сте добри в зигзагообразното ходене - ще ви е от помощ понякога.
• - бавно ходещи студенти пред вас - винаги дразнещи, които ви четат мислите и в момента, в който тръгнете да ги заобикаляте те се поместват в същата посока и се получава кръговрат.
• - да ви побутват отвреме-навреме (то има достатъчно място за цяло стадо ама когато са решили да не се мръднат или вие ще трябва да отстъпите или ще последва сблъскване на телата ви или рамената ви) 
• - опашки на машината за кафе или на лафката, или на нещо друго преподобно. 
• С многото хора на едно място, които говорят на различни гласови тонове идва и редът на едно жужене във въздуха. Не може да схванете нищо от говоренето на някой, който се намира на повече от една ръка разстояние от вас. 
• Правилникът за движение по стълбите и по коридорите, рядко се нарушава и в тези моменти ви трябва бързо преориентиране, за да няма близък контакт с някой непознат.  
• ако не знаете къде се намира дадено нещо по-добре питайте (охраната върши чудесна работа, не бъдете инат като мен).
• винаги се преценявайте времето, за което стигате от една стая до друга или от двора до стаята, където имате упражнение/лекция, понякога професорите не обичат да им се прекъсва и дори няма да ви пуснат ако закъснеете.
• всеки от професорите подхожда различно, всичко зависи от тях и всеки има различен стил, не си правите илюзии ако някой ваш познат по същия предмет мине прекалено лесно или обратното. 
  
•  бъдете готови да търпите всичко, което идва от устата на професора (критика, хвала, коментар, с който не сте съгласен). Не го приемайте навътре, когато ви сравняват с някои други специалности или ви карат да се чувствате по-малко от тях.
• Сприятелявайте се с колегите си, но си намерете точните хора, първото впечатление в много пъти лъже. Наблюдавайте и слушайте повече! 
• И на края най-важното, до което стигнах от моя опит: По стълбите се стига по-бързо, отколкото с асансьор.

Общежитията:
Ако сте избрали по този начин да изживеет студентския си живот или поне това е планът ви за първите две години, то се нуждаете най-много от търпение и търпимост. Е, има го и случаят да се преместите с някой познат, но пък да не случите на съседи. За годините ми прекарани в общежите разбрах че:

• трудно е всичко да е на 100% 
• първата ми година мислех, че съм случила на съквартирантка, но в процеса на съвместно съжителство тя бавно почна да си показва "рогцата", ама то и аз не останах длъжна. Една - добре, но добавете още две, за да се получи пълна картинката. Тогава стана интересно. 
• съседите се паднаха да са "господарите на купона" и се взимаха прекалено много насериозно, ама прекалено много. Не ги интересуваше за нищо само каква глупост да измислят и колко литра алкохол да погълнат. 
• общо взето на всеки етаж беше различно (Щурите съседи или Новите съседи ако сте гледали гледката беше пародийна на това) нетърпимостта между живущите на някои от тях беше показна. 
• групите на блоковете във Фейсбук са едно непрестанно обновявано четиво. Обиждане, заплахи, нормални съседски търсения - от хляб до лук, следва любимия на всички и много желан напоследък тирбушон, тенджери, котлони и всичко друго, което сте забравили спокойно може да го напишете и да го поискате, да не забравим и не толкова срещаното търсене на учебници и помагала.
• всичко зависи от хората в блока, в моя случай всяка вечер някъде по етажите и коридорите се чуваха викове и сръбски ритми.
• втората година великата разпределителна система ме прати в друг блок. Пълна противоположност на първия, но имаше плюс, че си бях по-близо до приятелите. 
• еми в този блок, при най-малкото увеличаване на музиката, полицията можеше да ти кацне на вратата. 
• тропания по стените в девет вечерта, докато трае гледане  на X Factor бяха ежедневие. 

Всичко зависи и от вас и от тези, около вас. Най-добре и да се адаптирате бързо и да сте толерантни, без да ви се качват на главата и да си правят палатков лагер там. Ако не издържате можете да се преместите, но и това може да направите само веднъж.

И стигнахме до изпитите:

• в моя случай един месец сесия, три-четири дни на разположение за учене между всеки изпит. 
• освобождаването ви е най-добрата опция, хич не се правете на вървежни, а по-добре си учете тогава, за да не ви боли главата после и да имате по 4 часа сън. Никога изпитът не е по-лесен от освобождаването, ако има изключения то са единични случаи. (Ако изпита ви е тест НЕ означава, че ще бъде лесен, като нищо могат да ви закопаят с него.) 
• разбира се, не трябва да се отписва и варианта на Коледната нощ - стоиш буден и чакаш чудо или методът с учебника под възглавницата.
• не трябва да се притеснявате от нищо, играе срещу вас. 

До тези неща достигнах от моя кратък опит с тази институция. Надявам се да ви е било интересно.
Ако искате други такива постове на различни теми моля напишете долу в коментарите! :)

И на последно място да благодаря на Памела за идеята, постоянното питане до къде съм стигнала и за картинката със заглавието.

История без супергерои, от които се очаква да спасят света, а с обикновени хора, търсещи своя смисъл след един необикновен ден.

Ако до сега не бях чела книга, която да показва реалността в пълния й "блясък" и животът на хората с техните избори и ежедневни неща, то това сега се промени. Авторът е подходил доста смело при написването, тъй като е успял да направи нещо, което рядко може да се случи, а именно: странни герои, които да се харесат, сюжетът да няма екшън, но да е интересен и не на последно място една доста оригинална идея.

В един напълно обикновен ден милиони хора по света изчезват. Останалите си мислят, че това е Възнесението описано в Библията само че има едно малко несъответствие и то е , че не са взети единствено християни, а най-различни хора. През очите на семейство Гарви, което остава непокътнато, ни е показано какъв е живота след една такава трагедия, как вярата е поставена под въпрос и дали може отново да се намери щастието.

Градът в историята, от който ни се дава представа за това какво се случва по света е събирателен образ на много отделни личности, в които се включва и семейство Гарви. А то пък съдържа в себе си четирима човека, които са напълно различни един от друг и чрез всеки от тях ни е представен даден път.
Съпругата(Лори) е напълно съсипана след Вземането и търси спасение в новооткрилата се секта Грешните отломки, чиято работа е да пушат цигари и да напомнят за това, което се е случило.
Дъщерята(Джил) от едно умно и послушно момиче, тръгва по друг път.
Синът(Том) колежанин, който оставя ученето и тръгва след стъпките на един пророк, без да осъзнава докъде може да го доведе това.
Съпругът(Кевин) е може би единствения, който търси още остатъци от предишното или се опитва по някакъв начин да върне поне малко надежда отново в живота на хората.

Въпреки че през цялото време се усеща едно не толкова щастливо настроение, начинът, по който е написана задържа вниманието. Може би това ми направи най-голямо впечатление. Авторът има богат речник и го е използвал по най-добрия възможен начин. Нито за един момент не ми стана скучно докато четях, защото просто няма как.
Книгата, въпреки идеята и начинът, по който е написана се чете лесно. Не е трудно да се навлезе в историята, всичко става последователно с всяка следваща страница и е много добре направено. Не те хвърля направо в непознатото и ти да се чудиш защо хората са такива и защо ги правят тези неща.
Думите са подбрани точно и всичко се усеща толкова реално, все едно не само че четеш, ами и гледаш описаните картини пред очите си в същия момент.
Това помага и при опознаването на героите, които е също лесно, чрез чувствата, които изпитват и действията си ние можем да ги "видим" и оценим. Нищо в историята не е безцелно подхвърлено, всичко си има някаква цел, чрез която може да се разбере общата и по-голяма картина. Последните сто страници са толкова приковаващи, че аз направо изгубих представа за времето и дори не разбрах кога дойде краят. Книгата беше изпълнила задачата си да ме вземе в нейния свят и да ме направи част от него.

За край ще кажа, че харесах книгата беше нещо напълно различно от фентъзи света, в който съм се затворила. Ако харесвате високия и хубав стил, пълните описания и искате да преживеете нещо ново, то ви препоръчвам тази книга.