Здравейте! 

Продължавам с моето пътуване и този път е място, което ме е държало мотивирана най-дълго време в живота ми. Още си спомням как когато бях 10и клас при мисълта или когато чуех нещо за Лос Анджелис не само, че очите ми светваха, а цялата се изпълвах с енергия. Е, пет години по-късно си сбъднах мечтата и не знаех къде да се завъртя, когато разбрах какво наистина се случва... 

Както може би забелязахте смених името на поредицата "As Travars", както може би повечето, които са чели "Четирите цвята на магията"/"A Darker Shade of Magic" знаят какво означава - to travel. Какво по-хубаво име, радвам се, че имам изострено зрение.

А, сега е време да разкажа малко и за Лос Анджелис и моят престой там! 

Това приключение започна със страшна жега отново, но и тогава не бях подготвена, защото последните дни в Уисконсин (където бях през лятото) беше студено. Първото, което ми направи впечатление служителите на реда, които са навсякъде по метростанциите и направо идват към теб и ти казват накъде да отидеш. 

Е, след хубаво ползване на обществения транспорт стигнахме до хотела си и се настанихме. Последва същото както в Лас Вегас. Излязохме с моята приятелка и се забихме в първия Мак Доналдс. Нищо ново! 

След това си объркахме рейса, с който трябваше да стигнем до китайския квартал, тъй като искахме да видим къде трябва да сме на следващия ден за екскурзията до Вегас. Вечерта премина в ядене на пица, гледане на Дисни и лепене на изкуствени нокти, а по-късно Юлия заспа все едно досега не е имала тази чест. Ако мислите, че се бях наспала на другата сутрин - не се. 

 След като се върнахме от екскурзията имахме пет цели дни да разгледаме града. Първият като напълно нормални туристи, които за първи път са на някакво ново място отидохме да харчим пари за дрехи по магазините и сувенири. 

Разбира се, като видях Barnes and Noble нямаше как да не вляза, но не намерих моите рафтчета с фентъзи, а си я обиколих доволно. Накрая се завъртях покрай едно семейство, където бащата обясняваше на сина си кои класики трябва да прочете. Накрая каза, че  "Граф Монте Кристо" ще е най-интересна на малкото дете и последва едно дълго обяснение за нея. Това цялото ме накара да се усмихвам като идиот.

След женския бой не мислех, че ще попадна на друго подобно нещо през остатъка от престоя ми, но после за два дни пред мен заключиха двама човека, точно както по филмите. Беше на живо този път, а хората които минаваха отстрани си продължаваха сякаш това не се случва за първи път. Явно са свикнали. 

Едно от запомнящите се неща е може би посещението на Universal Studios Hollywood. И тъй като си бяхме поръчали билетите онлайн имахме право да отидем един час по-рано за The Wizarding World of Harry Potter  и да се качим на двете влакчета. Добре, че го направихме още тогава, защото по-късно времето за чакане стигна 70 минути. И най-доброто влакче за мен си остана The Forbidden Journey, 4K и минаваш през Хогуъртс, който е направен повече от добре бих казала. Моята приятелка, която нито е гледала филмите, да не говорим за книгите също беше удивена и остана с добре впечатления от този ride. 

Няма да излъжа, че след този ден бих предпочела да се казвам само на 3D rides, защото са наистина много добри и не можеш да разбереш дали наистина се местиш или не. Всичко е толкова изпипано. Другият ride, който се нареди на второ място е The Simpsons, поради същата причина. Останалите са Мумията, Джурасик Парк (носете си дъждобран, ако не искате да си прецакате грима и прическата, защото случайно могат да ви сложат най-отпред), Трансформърс, който също беше добър. Е, Minions' Mayhem го оставихме за последно и сякаш след останалите не беше чак толкова "Уау", но не се и оплаквам. The Walkind Dead, където обикаляш в лабиринт и гнусни зомбита те сплашват хич не ми се понрави и по-скоро ми беше скучно. Друго, което задължително исках да опитам докато бях там беше прочутата Butter Bear, чийто вкус все още не мога да определя на какво е, но беше приятно сладка. Ако сте фенове на Хари Потър, то за вас има много неща за гледане и снимане. Наистина ще се почувствате сякаш сте в света от книгата. 

И понеже аз не обичам да съм най-типичния турист, когато става дума за снимки се разрових из Pinterest за известните места от Инстаграм и най-вече крилата на розовия фон. 10 минути по-късно бях затрупана с всякаква информация и места къде може да се намерят някои "известни Инстаграм стени". А, благодарение на Google Maps стигнах до местата прекалено бързо. Говоря за крилцата и лампите, които няма как да не сте виждали, ако следите американски блогъри/влогъри и т.н. 

Плажовете и кварталите около тях ме накараха наистина да поискам някога дори и за малко да остана и да живея в Лос Анджелис. Всеки квартал си е сам за себе си, но винаги може да намерите нишката, която ги прави едно цяло. А, на Venice, ако се поразходите малко повече и стигнете до каналите можете да се пренесете за малко и на друго далечно място. 

Ако искате да се наслаждавате на залез двата плажа са перфектното място и за това, особено ако го споделите с добри приятели и вкусна храна. 

Може би има още какво да напиша и кажа, но ще започна да повтарям епитети. Лос Анджелис е един невероятен град, има от всичко в него - и спокойни квартали, и плаж, и шумни квартали. Градският транспорт е на също много добро ниво, а хората са едни такива спокойни, че ако идвате от по-забързан град може и да се нервирате малко, защото понякога не се знае накъде отиват, а движението отдясно се нарушава през цялото време. 

Ще запазя града с топло чувство в сърцето ми и с надежда да се върна там някога отново, защото има още неща, които искам да видя. 

Ако имате желание за бригада със сигурност посетете Лос Анджелис, ако нямате желание за Ню Йорк. Двата града нямат нищо общо. В ЛА, въпреки тълпите и ужасния трафик, се усеща спокойствие.