Развитието на героите е направо удивително!! При всеки има една много хубава и постепенна градация на характера, и това няма как да не ме радва. Започнах да харесвам, че дори и симпатизирам на Роуан, а в началото едвам го понасях и за мен беше като пълен пещерен човек. Напълно сериозна съм. 

Селена имаше много силни моменти в тази част на историята. Дори понякога ме връщаше към началото на поредицата, с нейната дързост и увереност. Качества, които ценя в нея. 

Дориан - мислех, че след преишната книга е постигнат някакъв връх в развитието на героя му, но сега бях тотално без думи. Милото сладко човече се превърна в нещо прекрасно. Хич не личи, че той е любимия ми герой, нали? Неговото развитие е може би най-голямо от всички останали (или поне за мен), а и как да не е?! Сара не го пощади изобщо в предишните части. Направи го отслабохарактерен принц, който обича да си отваря устата и да ухажва всяка втора, до един силен психически и готов на всичко за народа си крал, и все пак част от невинността му си остана, което го прави толкова миличък. Добре, спирам! 

Лизандра спечели симпатиите ми още от предишната част и сега само се доказа още повече и се издигна в очите ми. Едва ли Селена би мога да намери по-добра приятелка от нея.
При Манон също развитието ѝ продължава. Въпреки, че още от началото може да сте забелязали части от характера ѝ, които тя умело покриваше и оставаха много назад в нищото. Тук отново се за пореден път показа, че не е толкова повърхностна и колко силна е всъщност, а моментите с останалите 12 са ми любимите.
За Елида ще призная, че не ми беше толкова интересно да чета, нищо, че момичето има доста добри заложби на силна героиня.