Защо, когато не харесваш нещо е по-лесно да намираш аргументи и самата ти теза звучи по-добре?! А, става ли въпрос за книга, на която не съм фен - мога и "философ" да стана и да не дам думата. 

Когато нещо ми харесва е лесно - просто ми харесва. Точка. Друг е въпросът, когато не ми и да не ме питате защо аз ще си ви кажа. Не се съмнявайте в това. 

Днешната тема на Top 5 Wednesday е за книги, които не сме харесали или са просто "Еми, става.", "Нищо специално", но които с желание бихме дискутирали с други хора. 

Това, че някоя от книгите е в този списък не означава, че напълно я мразя или нещо от сорта - въпреки че има и такива, които по-добре да не виждам. Включила съм и такива, които просто като се замисля не са нищо кой знае какво. Но пък винаги ми е интересно да коментирам книги и особено когато с човекът отсреща мненията ни се разминават. Това не означава, че обичам да споря. Категорично НЕ!
Така че нека да започваме. 

1. Двор от рози и бодли (1-3) - Сара Дж. Маас.

Приятелите ми и тези, които ме познават поне малко знаят, че не съм настроена хич положително към поредицата (дадох 5 звезди на втората книга, но това е друга история) още от първата книга. И понеже имам чувството, че целият свят я харесва, и никой не може да каже нещо лошо за нея ми е напълно приятно да слушам и чета мнения за нея. Готова съм да си искажа мнението винаги, когато някой ме попита. Стига другата страна да не почне да ми дава доводи защо мнението ми е грешно и как пак трябва да прочета поредицата, но да погледна по друг начин. Е, тогава ще има край на разговора. Докато си уважаваме взаимно мненията - добре, но щом тръгне да се доказва, кой е по-прав ще ме изгубите. Особено, когато става дума за тази поредица!! 

2. Парцалена принцеса - Ерин Уот.

Иска ми се никога да не бях чела тази книга, защото е пълна с проблемни неща, а хората сякаш не забелязват. И точно това е причината, поради която на драго сърце бих водила разговор за нея. Интересни са ми аргументите на хората, които я харесват.

3. Вечна любов - Дж. Р. Уорд. 

Още една книга, за която мнението не ми е хич розово, но пък затова мога до безкрай да давам отговори на въпроса "Защо изборът на Рейдж за жени не струва?" 

4. Изборът - Кийра Кас.

След като завърших поредицата - цялата (1-5) мога да кажа, че книгите стават. Край. Не са нещо грандиозно. Но пък може да са причина за много разговори: от нерешителността на Америка за това кой да избере за любовта на живота си, до момчетата, които се състезават за сърцето на Идлин, но са плоско изградени и без каквито и да е описания, че да не можеш да ги разграничищ един от друг. Винаги ще се намери тема на разговор от тази книга, защото е на формата на реалити предаване, а знаем колко теми се "раждат" от тях

5. Вселената на раменете ми - Дженифър Нивън.

Единствената книга, която ме нервира още на първите няколко страници. Защо Либи трябваше да има такъв характер?! Самочувствието ѝ нямаше никакво покритие, а това хич не го одобрявам при хората. Идеята на самата книга е хубава, но героинята - не. Има доста неща, които могат да са тема на разговор, тъй като в книгата има проблеми, които по принцип се подминават с насмешка.

Now let's hear your thoughts ...