Scroll a little for the English version.

Книгата отдавна е минала покрай "Красавицата и звяра" и леко ги е изоставила.

Мнението за тази книга ми е много раздвоено. От една страна наистина й се насладих и ми беше интересно, но от друга ме накара да се двоумя много.

Фейра е обикновено момиче, живеещо с баща си и двете й по-големи сестри, в бедност. Тя е причината семейството й да не е умряло от глад. Безупречен ловец и точно това й качество я отвежда в "робство". За да не задълбавам много в историята ще кажа, че просто тя се развива как Feyre се адаптира и се учи да живее в един различен свят от този който е познавала.

Смисълът на историята е много добре измислен и може би с тази книга още повече ми хареса стила на авторката. Представено е от гледна точка на главната героиня, но ние спокойно можем да разберем чувствата и характерите на останалите герои, понеже описанията са достатъчни за това.
Това е напълно нов и различен свят и няма нищо общо с Ерилея. И тук описанията оказват голямо влияние, тъй като с тях можем да се почувстваме на мястото на героинята и да видим заобикалящия ни свят през нейните очи. А повярвайте ми той е прекрасен. Изпипан е от всякъде. Ако има хора, които обичат различните общности, то ще им хареса със сигурност. Има по нещо за всеки в него.
Историята минава много бързо, защото е вълнуваща и красива сама по себе си, сигурно това е и главната причина да прочета толкова бързо книгата. Просто те хваща и дори бавното разкриване на нещата не ми пречеше, тъй като четях заради самия замисъл, а не заради героите.

И сега да преминем към тях, които пък се оказаха главната причина да се двоумя толкова много.
Фейра, от която ни се показва историята за мен започна като една доста силна и дръзка героиня и завърши като една доста противоречива. Мисля че тя е съвсем различна от спомените ми за "Красавицата". Очаквах повече от нея, заради силния й старт и тази решителност, която имаше. После дали заради отдалечаването й от семейството, любовта или други неща стана напълно различна в моите очи. Въпреки всичко ми хареса това, че винаги се изправяше следа паданията и беше с вдигната глава, дали с лично нейна помощ или не това е друг въпрос. На края поне захвърли всичко и се доказа малко или много. Не знам все още съм раздвоена по нейно отношение хем си мисля че това би трябвало да е номалното й поведение, хем - трябваше да покаже малко повече увереност в себе си.
Тамлин е друг главен герой, около който по-скоро се въртяха нещата. Не мога да не призная, че авторката има вкус за мъжките си герои. Той е силен, смел, умен, красив. Всичко, за което някой може да си мечтае и точно за това е желан от страна на кралицата на неговия вид, което му носи и не само на него - неприятности.
Лусиен е най-добър приятел на Tamlin и е нещо като негов пратеник и защитник на неговата част от земята. Отначало не ми хареса толкова много, но по-късно установих, че ако не беше неговия хумор и хапливите му реплики понякога, историята щеше да е сурова, скучна и сериозна. Героят му е много свеж и не само заради странно измисления му външен вид, а като цяло.
Рисанд е друг герой, на който късно се разкри повече от него и характера му и мисля че може би във втората книга ще има повече за него, така че ще кажа само че той не е по-малко интересен и красив герой, а също и саркастичен.

И на края като заключение, ще кажа че книгата си заслужава. Ако обичате историите вдъхновени от приказки, красивите и магични светове, любовта, драмата и малко действия то ще ви хареса. Но забравете за Ерилея и Селена. Тази книга е напълно различна както казах, а ако не ви хареса толкова по отношение на героинята винаги може да я прочетете заради самата история, която е прекрасна.

ENGLISH

I still have second thoughts about my opinion on this book. On one side I really enjoyed it but from the other one it made me hesitate most of the time.

Feyre is an ordinary girl who is living with her two older sister and her father in poverty. She is the only reason that keeps her family to die from hunger. She is a really good hunter and her quality of almost never missing a shot is what do her no good. Feyre is send in a non familiar place as a "slave". The story is about her adaption and learning to live in that place.

The idea of this book great and with it I liked the author's style even more. The story is from the main characters point of view but we easily can understand the feeling and personalities of the other characters.

This is a brand new world that has nothing in common with Erilea. Here, again the description are playing a major role because of them we can put ourselves in Feyre's place and see the world clearly through her eyes. And believe it's awesome. There is not a thing to change in it. If there are people who like a world with different communities this book is for them. There is something for everyone.

The book goes really fast maybe because it's thrilling and beautiful as it is and that is kind of the reason why I've finished it so quickly. It's so gripping and even the slowly parts didn't bother me because I was reading for the whole idea of the book in general and not for the characters.

And now let's go through the characters who are the main reason for my doubts on this book.

Feyre who is the protagonist started as one brave and bold heroine and ended as one full of doubts. In my opinion there is a big difference between her and what I remember "The beauty" should be. I expected from her because of her good beginning and her determination she had back then. Later maybe that she was away from her family, or love, or other things she completely has changed. In spite of that I like that Feyre always kept her head high even when she was failing at almost everything. In the end she showed a bit of some character. I hope she will develop in the next books.
Tamlin is the other main character around who I personally thing the things were happening. I can not lie that author's type for men characters is great. Tamlin is brave, smart, handsome, strong - kinda everything that a girl wants and because of that he is wanted by the Queen of his kind and that leads to no good not only for him.
Lucien is Tamlin's best friend and something like his passenger and a protector of his court. I didn't like him at the beginning but as I was reading I can say that if it wasn't his humour and sassy comments the story would be serious and boring. His character is a breathe of fresh air and I'm not saying this because of his weird appearance but in general.
Rhysand is another character whom character was shown to us later in the story. I think in the second book we will see more for now I can describe him as interesting, handsome and sarcastic.

In the end I can say that the book is worthy. If you like fairytale retellings, romance, drama and a little action you are going to like it. But forget about Celaena and Erilea. This book is really different and if you don't like the main character you can always read it because of the story which is amazing.