Изгубени завинаги (Последните оцелели #2) - Сюзан Бет Пфефър/ The dead and the gone(Last survivors #2)- Susan Beth Pfeffer
March 17, 2016
В "Изгубени
завинаги" ние се срещаме с нови герои, на ново място, но същата
катастрофа.
Ню
Йорк, един велик и прекрасен град, но за съжаление и той не остава незасегнат
от изместването на Луната от орбитата й. По улиците вместо щастливи и усмихнати
хора сега се скитат мародери, търсещи храна, с която да оцелеят, а плъховете се
наслаждават на ежедневните си плячки. Магазините са затворени и който е можел
да избяга към някое по-добро място го е направил. Алекс и двете му по-малки
сестри са едни от оцеляващите в този променен свят. Седемнайсетгодишното момче
трябва да порасне бързо и да се грижи за двете момичета. Само един въпрос стои
във въздуха и това е дали Алекс ще има сили да се пребори за оцеляването и на
тримата.
Когато
една книга те кара да се замислиш за неща, които досега не си, да изпитваш
емоции и чувства по отношение на героите и те кара да забравиш за реалния свят,
трябва да й отдадеш заслуженото уважение.
Вече
свикнах с това, да не очаквам втората част от поредицата да е по-лоша от
първата и с нетърпение чаках да прочета тази книга. Не само защото Ню Йорк е
един от любимите ми градове, ами заради самата атмосфера и обстановка. Има
нещо, което ме влече да чета такива книги, а любопитството ми е доста голямо.
И
тук отново цялата атмосфера и обстановка е описана по един изключително богат
начин, а като човек, който е бил там и знае точно улиците от книгата къде се
намират ми беше още по-лесно да си представя всичко. Беше едно виртуално
приключение. Разбира се тук са ни спестени някой подробности около случващото
се и не само защото това е втората книга, а и заради самия главен герой, който
не е наясно какво точно става или по-скоро не иска да повярва. Друго, което за
мен отличава тази книга от първата е, че има разведряващи моменти, на фона на
случващото се. Като цяло тази част ми се стори сравнително по-лека от първата,
но отново достатъчно интересна, за да ме погълне в нейния свят и да забравя
реалния. Беше ми много любопитно да разбера какво е да си в град като Ню Йорк
по време на нещо такова и останах напълно удовлетворена, тъй като описанията са
напълно достатъчни. Героите допринасят за по-доброто разбиране на обстановката,
чрез тях наистина може да се усети повече.
Алекс
Моралес е едно седемнайсетгодишно момче, на което след един нормален ден на
училище и работа всичко се обърква. Майка му и баща му изчезват със началото на
бедственото положение и той сам трябва да се оправи с всичко. Хареса ми това,
че авторката го е направила толкова реален и естествен по отношение на
чувствата му и държанието. Не се промени веднага, а заедно с инстинктите му за
оцеляване се развиваха с течение на историята. Той е психически много
силен, смел и готов да направи всичко по силите си, и през цялото време мислеше
първо за сестрите си и как да направи, така че те да са добре.
Бри
беше по-голямата от двете сестри, тази която се осланяше на вярата си най-много.
На места разчиташе повече именно на това, но към края бавно реалността до една
степен започна да я настига и да се просмуква в нея. През цялото време се
държеше силно и беше мила, винаги стоеше на страна, когато брат й и сестра й се
караха и мисля, че тя по едно време беше тази, която сплотяваше семейството или
каквото е останало от него.
Джули
по-малката от двете, която в началото бе просто едно малко и леко капризно
дете. Тя също не искаше да повярва какво се случва, но както знаем животът е учител
и научи и нея каква трябва да бъде. От първоначалното си положение тя се
промени много. Започна да помага и дори мисленето й стана като на един пораснал
човек, живял доста повече от нея. Разбира се тя запази невинността си и също
беше готова на всичко за брат си и сестра си.
За
тримата едно нещо ме впечатли и то беше, че не изгубиха вяра и надежда.
Подкрепяха се, помагаха си и не се разделиха до самия край.
Кевин
Дейли по стечение на обстоятелствата стана един много добър приятел на Алекс и
сестрите му. Не само че им казваше какво се случва по света, но им и помагаше.
Показа на Алекс как може да си набавя храна и се отказваше от неговите неща
заради тях. Той беше и като глътка свеж въздух заради веселото му държание. Не
знам как го постигаше, но неговия характер внасяше нещо ободряващо в частите,
където го имаше.
Втората
част от поредицата "Последните оцелели" ни показва какво е да живееш
в един разпадащ се свят, но този път в големия град. Препоръчвам книгата на
всеки, който иска да погледне с нов начин на заобикалящия го свят и е готов за
приключение, за нещо, които не би си и помислил, че може да се случи.
Благодаря
на издателство Ибис за предоставената възможност!
1 comments
Много добре си пресъздала обстановката, дори да не си чел книгата може да усетиш как един голям град като Ню Юорк се разпада. Алекс наистина е доста по различен от Миранда, но заедно ще са доста интересен тандем, прекрасно ревю, интересно ми е какво ще стане в третата част, когато вече познаваме ситуацията, но не и развитието и.
ReplyDelete