Академия за вампири (Академия за вампири#1) - Ришел Мийд/ Vampire Academy - Richelle Mead
July 13, 2016
В щата Монтана, Академия
"Св. Владимир" може да изглежда като нормално училище, но не е. Там
се обучават морои - смъртни вампири, които владеят земните елементи и дампири -
пазителите на мороите.
Роуз
Хатауей е дампир и заедно с нейната приятелка Лиса, която е морой са избягали
преди две години от училището, но биват хванати. Сега всяка трябва да се върне
към задълженията си. Но този свят е населяван от още един вид вампири -
стригоите, които са безсмъртни, безмилостни и жадни за кръв, за да бъдат
по-силни, а Академията може да не се окаже най - безопасното място.
Не
знам защо чак сега се реших да прочета книгата. От различни ревюта, тагове и видеа из нета бях останала с впечатлението, че ще ми хареса, но отлагах. Защо и аз не мога да дам правилен отговор на този въпрос. Пък и напоследък винаги ми се случва да чета книги, които вече са били прочетени от всички хора, с които общувам. Хубавото е, че някой от тях са забравили точно какво се случва и не ми казват спойлери, което няма да е никак готино.
"Академия
за вампири" не само се оказа уникална първа книга, с която се слага
началото на обещаваща поредица, но надмина всичките ми очаквания, тотално ги
надскочи. Въпреки че заради тъпата ми грешка да гледам филма, знаех горе-долу
около какво се въртят нещата, останах изненадана. Няма да кажа, че не може да
се сравнява по нищо с филма, защото всеки го знае, че това се получава.
Начинът,
по който е написана книгата и начинът на развитие на историята е прекрасен.
Самата идея за двата вида вампири и за техните пазители, не е срещана поне от
мен в книгите и за това ми беше много интересно да разбера повече за тях. Идеята действието да се развива в нашия свят също ми допадна, тъй като сблъсъците на учениците от Академията с реалния свят бяха очарователно забавни и интересни. Разбира се, авторката се е справила повече от чудесно да обясни и опише всяко
едно нещо, така че накрая всичко е ясно. Още повече тези обяснения не пречат и
не губят смисъла на по-голямата картина. Самият стил доста ми допадна, тъй като
всичко беше в достатъчно количество и пряката реч, и описанията. Също е грабващ
е, и умее да те държи под напрежение, любопитен и естествено, накрая те оставя
изненадан. Можеш да си представиш всяка сцена и място от книгата много лесно, а
сливането с обстановката от книгата и да бъдеш част от героите също не е
проблем. Действието е през цялото време дори на моменти да е по-малко го има, което също допринесе книгата да ми хареса толкова, че да е една от любимите ми вече.
Няма
как и да не кажа, че героите сякаш са направени точно за мен, точно такива каквито
харесвам.
Роуз
Хатауей е типичната бунтарка-тинейджър. Не може да си държи езика зад зъбите,
действа преди да мисли, саркастична, има високо мнение за себе си, уверена.
Друго, което прави впечатление е колко е лоялна и истинска по отношение на
приятелите си. Не търпи да бъде унижавана и отвръща на "удара"
с по-голям. След завръщането й в Академията, тя малко или много трябва да се
промени, защото положението не й е никак розово, но никога не изневери на себе
си и на хората, които обича, и това ми хареса толкова много в нея. Въпреки че
знаеше за последствията, които щяха да последват ако направеше и най-малкото
провинение тя смело се хвърляше напред стига приятелката й да се чувства
спокойна и да е щастлива. Нито за момент не отстъпи и за кратко време успя да
се върне в предишния си вид и да напомни на съучениците си коя е.
Лиса
Драгомир е пълна противоположност на Роуз. Мисли преди да действа, добродушна и
винаги иска да помогне. Тя също държи на приятелството си с Роуз и дори беше
готова тя да оправя нещата и тя да е тази, която защитава, дори го направи.
Доказа се като една много силна личност.
Дмитрий
Беликов - описваха го като "бог" и напълно в правото си. Силен по
всяка една точка, умен, контролира се повече от колкото трябва и не показва
много чувства. Треньор на Роуз и с негова помощ тя научава доста неща и разбира
колко много има за учене. В процеса на развитието на историята той започна леко
да се смекчава, но пак си остана корав.
Кристиан
Озера - него си го харесах още от филма, няма да лъжа. Сериозен, но с чувство
за хумор, уникална изнервяща усмивка, леко грубоват на моменти при използването
на думите си, но и много мил в същото време, а леденосините му очи са едно
чудесно допълнение към цялата му визия и характер.
Разбира
се, приятелството между двете момичета се усещаше през цялото време. Преминаха
през толкова неща, но това е доказателство, че каквото и да ги чака ще се
справят и с него. Любовните моменти не взимаха връх в книгата, но пък ми се
сториха много сладки и мили, и много се радвах около тях. Всичко беше толкова
прецизно направено, една красива смесица.
Който
не е прочел книгата, го моля най-сериозно да поправи тази грешка и да не си
помисля за филма преди да го е направил.
"Академия
за вампири" е едно невероятно начало за тази така известна и обичана от
много поредица, която в никакъв случай не е за изпускане.
0 comments