Прелестни създания (Хроники на чародейците #1) - Ками Гарсия, Маргарет Стоъл/ Beautiful Creatures (Caster Chronicles #1) - Kami Garcia. Margaret Stohl
January 18, 2017
Понякога любовта е предопределена от съдбата. Друг път е прокълната...
Лена Дюшан се различава от всички други момичета в малкото градче Гатлин. Надарена с чародейни сили, тя се опитва да се слее с останалите и да се пребори с проклятието, което преследва рода й от години. Но дори и сред обраслите с бурени градини, мрачни тресавища и ронещи се надгробни камъни на потъналия в следобедна дрямка град, тайните не могат да останат скрити дълго…
Итън Уейт се опитва да напусне града, в който семейството му е живяло винаги, и брои месеците до заминаването си в колеж. През деня отчаяно се бори със скуката, през нощта обаче започва да сънува един и същ странен сън с тайнствено момиче.
Когато Лена идва да живее в най-старото имение в окръга, обвито със зловеща слава, Итън е привлечен неустоимо от нея и е твърдо решен да открие каква е връзката между тях.
В град без изненади – тъмен и злокобен, една тайна може да промени всичко.
И само любовта може да те изведе от мрака...
***
И така продължавам с поредното съкровище, което и аз прочетох най-накрая. А ако ви каже, че причината за желанието ми да я чета дойде от филма. Мдаа, миналата година някъде около Коледа го даваха заедно с Пърси Джаксън (това нещо някой да го изтрие от паметта на всички устройства, че освен Логан нищо хубаво не видях) и на мен като напълно неочаквано да ми хареса. От тогава само говоря за нея и как ми я в TBR, чийто края вече е някъде отвъд жълтия път...
Отново ще изразя мнението си по разделения начин, а в коментарите ми напишете, кой начин предпочитате вие ...
*Идея и стил.
Въпреки, че книгата от доста дълго време се подвизава на пазара, аз не намерих някакви допирни точки с това, което съм изчела досега. Така, че за оригиналност на идеята получава пълен брой точки.
Стилът на писане е лек и наравно изпълнен с пряка реч и описания, но има някои места с повече описания. Не се бойте тази информация ще ви е от голяма полза, когато четете книгата, защото без нея едва ли ще разберете и половината, а пък и те са написани достатъчно семпло и не допускат изгубване на читателя в някаква непотребна информация. Отначало започва доста спокойно, но с всяка следваща глава и заплитането на сюжета напрежението расте и има достатъчно моменти, които ще ви карат да си гризете ноктите или както аз обичам да правя - изправяте се в седнало положение с книга на някакви минимални сантиметри от лицето ви.
Това не я прави никак тежка и бързо омръзваща, защото неща се случват непрестанно и почват да се трупат, но пък има и много забавни моменти, които правят всичко да изглежда някак по-леко и още по-приятно за четене.
*Светът.
Намираме се в един обикновен американски град, който естествено е достатъчно скучен, че да предизвика съдбата, за да стане дом на цял свят със странни същества. Самата история за чародейците(Светлина и Мрак), инкубусите (хранят се със страха и сънищата на хората) и други хора, притежаващи свръхсили(да те разбират само като те погледнат, да виждат неща, които се случват едновременно в миналото и бъдещето без да могат да разделят времето или най-очарователни и смъртоносни сирени с любов към близалките) правят книгата още по-интересна. Със сигурност е нещо, което не се среща често, а за мен това беше първата ми среща с такива същества, така че вниманието още повече ми беше привлечено към книгата, благодарение и на тях.
*Герои.
За първи път чета нещо, което да се разказва от мъжка гледна точка и мога да кажа, че всъщност и доста неочаквано се е получило изключително добре, а и се радвам, че от това име, защото не ми се иска да се впускам толкова много в драмата около главната ни героиня, която на места доста преиграва. Сега по същество по малко за всеки от героите:
Итън - той е такова сладурче, макар и да не мога да го вмъкна в топ 5 с любимите ми герои, то със сигурност е в топ 10. Ако повечето момчета бяха толкова лоялни, разбиращи, смели и готови да пратят всичко по дяволите за човека, когото обичат и при това да дават всичко и за приятелите си, светът на момичетата щеше да е с една идея по-перфектен. Към качествата на Итън мога да добавя и готовността му по всяко време да се впусне напред ако това се изисква към него. И сега ще приключа с рекламата, като просто кажа, че със сигурност авторките са направили най-добрия избор да е от негова гледна точка, защото той не е толкова крайно драматичен, а приема нещата лесно, дори и да не разбира напълно какво точно се случва, което пък му дава шанс да научи повече и да се справи с тях. Казах, че приключих с рекламите!!!!
Лена - чародейка и при това Самородна, което до колкото е разбрах е свързано с управляването на елементите. Тя не се вписва по никакви параграфи в училището: А) ако изтъкнатите градски особи не харесват семейството ти и смятат, че сте едва ли не очернени отвсякъде и Б) нея не я интересува мнението на другите, местила се е достатъчно, че да е свикнала и приела, че няма да бъде приета, въпреки че малка част от нея се надява. За второто бях напълно съгласна с нея и надявам се, че и вие ако сте я чели, или я прочетете ще сте на същото мнение. Не е перфектната силна героиня, но не е някоя застинала на едно място, която не знае какво да прави.
Линк - най-добрият приятел на Итън. Смятам, че всеки заслужава такъв като него дали в ролята на момиче или момче няма значение. Хареса ми почти толкова, колкото главния ни герой, но не го имаше достатъчно, че да ми бъде задоволено любопитството. Все пак от това, което видях той е душичка, прие цялата лудница от неща около Итън и Лена, беше готов да им помогне, и на някои места беше като слънчев лъч готов с някоя дивотия.
Ридли - не знам защо я включвам, но пък тя изиграва малко или не голяма роля и повлиява на края за някои събития. Чародейка - мрак - сирена. Тя също като братовчедка си Лена си има свой път, по който си е поела и не слиза от него.
Това са малка част от героите, с които се запознаваме, но останалите далеч не са толкова безлични и без роля в книгата. Например чичото на Лена или Ама (още един човек, който бих съживила само за да има кой да ми готви, жената е направо феноменална в това изкуство!!) загадъчната икономка на Итън, която по-скоро можем да приемем като негова баба.А да не говоря и за трите лели на Итън познати още като - Сестрите, които са леко луди. (Леко ли казах?!) И още, и още други ...
*Какво (не)харесах:
+ оригиналната идея, съществата и цялата заплетеност на сюжета;
+ героите - отделни и различни личности, някои с доста хаплив и остроумен език, че чак исках да си записвам репликите, но мързела победи;
+ храната - О, да! Има много храна и то описана така хубаво и с такива комплименти, да ти се прииска да влезеш в цялата опасност на историята да можеш да ядеш;
+ напрежението и действието, което както казах са в голяма доза. Доста е излято от тях;
+ връзките между отделните герои бяха изпипани много добре, имаше дълбочина - приятелство и любов, която да ме разчувства също толкова, колкото и тази от Трилогията Гриша.
...
- драмата на Лена и това си е лично мое мнение. На места изглеждаше много пресилена и изкуствена. Ако следите отдавна блога ми знаете колко "харесвам" драмите на героите, че било то и когато не са любовни;
- не е точно минус, но не ми се вижда и като плюс, обаче ще го сложа в тази част. Много бързо се получи любовната връзка между героите. Или на мен така ми се стори, но да за няколко глави и вече край, режима е "готов на всичко".
И така като за финал ще кажа, че съм щастлива, че дадох шанс на книгата и докато я четях се замислих колко далече са някои неща от тези във филма.
Не е изобщо толкова повърхностна или плитка както мислят някои хора, когато ѝ хвърлят един поглед. Книгата е изключително добре написана, идеята е много оригинална и интересна, и държи вниманието от началото до край. Ако обичате заплетеност, интересни същества, които да са направени по лек и приятен начин, то трябва да дадете шанс на книгата. Аз сега съм заела с втората и съм вече на половината от нея, и само мога да кажа, че е в пъти по-интересна от първата!
+ храната - О, да! Има много храна и то описана така хубаво и с такива комплименти, да ти се прииска да влезеш в цялата опасност на историята да можеш да ядеш;
+ напрежението и действието, което както казах са в голяма доза. Доста е излято от тях;
+ връзките между отделните герои бяха изпипани много добре, имаше дълбочина - приятелство и любов, която да ме разчувства също толкова, колкото и тази от Трилогията Гриша.
...
- драмата на Лена и това си е лично мое мнение. На места изглеждаше много пресилена и изкуствена. Ако следите отдавна блога ми знаете колко "харесвам" драмите на героите, че било то и когато не са любовни;
- не е точно минус, но не ми се вижда и като плюс, обаче ще го сложа в тази част. Много бързо се получи любовната връзка между героите. Или на мен така ми се стори, но да за няколко глави и вече край, режима е "готов на всичко".
И така като за финал ще кажа, че съм щастлива, че дадох шанс на книгата и докато я четях се замислих колко далече са някои неща от тези във филма.
Не е изобщо толкова повърхностна или плитка както мислят някои хора, когато ѝ хвърлят един поглед. Книгата е изключително добре написана, идеята е много оригинална и интересна, и държи вниманието от началото до край. Ако обичате заплетеност, интересни същества, които да са направени по лек и приятен начин, то трябва да дадете шанс на книгата. Аз сега съм заела с втората и съм вече на половината от нея, и само мога да кажа, че е в пъти по-интересна от първата!
0 comments