2. Вечна любов - Дж. Р Уорд.
Като съм тръгнала да говоря за героини, които са ме изкарвали извън нерви да си продължа. Защо яките момчета по книгите ги събират с такива?!
Мери мисля, че се казваше тук героинята ни или името ѝ почваше с М, но не ме впечатли по никакъв начин. Единствено изкарах до края на книгата заради Бела и Рейдж. Няма какво повече да кажа, защото съм чела книгата отдавна и не си спомням много от нея.

3. Веровещица - Сюзан Денърд.
Разочарована съм от книгата и го казвам без никакъв срам. Дори не я довърших. Четеше се бързо и имаше интересна идея. И нека да спрем до тук, защото:
1) не знам до колко авторката се вдъхновила за героите от тези на Сара Маас, но главната много приличаше на по-млада и скучна версия на Селена Сардотиен, а за Изьолт - първо ми хареса, но като видях как се държеше при майка ѝ и беше послушна като кученце си развалих мнението и за нея. Ветровещерът пък никакво впечатление, никакъв характер не видях. Единствено си заслужаваше Едуан, но пък за него главите бяха прекалено малко и първата дойде много далече от началото. С една дума героите не бяха изградени добре, просто притежаваха някакви нахвърляни на сляпо качества;
2) светът - интересен на пръв поглед, но нямаше никакви обяснения, нито за него и за различните му територии, нито за термините, които се използваха за описване на хората. Също не беше изграден дълбоко.
3) сюжет - отново нахвърляни идеи, използване на много думи и накрая - едно нищо, а само за запълване на страниците. Направо си хвърлен в историята, но няма как да разбереш какво правиш там, защо си там и т.н. Главното нещо, около което се върти историята е Сафи - Веровещицата, гонена и желана от всеки. Край.
4) скучна - прелиствах страниците, четях, опитвах се да навляза в света, но не се получи. Имаше много действие, а по принцип аз обичам, но тук нещо не се е получило.
Единственото, което ми хареса до последното прочетено изречение бяха хапливите реплики на Сафи и малка част от характера ѝ.
Идеята е хубава, но просто нищо нямаше дълбочина и развитие.

4. Без Хоуп - Колийн Хувър.
Тук отново имах проблем с главната героиня, която пак започна много добре и после се превърна в емоционална развалина. Иначе историята ми хареса, но писателката можеше да направи различно развитие на героинята си.

5. Вселената на раменете ми - Дженифър Нивън. 
Ако книгата беше само от името на Джак щях да я прочета, защото беше много интересно и се получаваха доста сконфузни ситуации на места. Със сигурност щеше да ми държи вниманието до край, но тук отново проблема е в характера на героинята Либи. Нямам нищо против хората с наднормено тегло и не ми е там проблемът, а в самото ѝ самочувствие. Сега ще има малък спойлер, така че четете на своя отговорност. Това, което ме издразни супер много и ме спря от допрочитането на книгата е изречението на Либи от сорта на "ще си намеря някое момче, ще правим секс постоянно и така ще отслабна" моля ударете ме с тъп предмет по главата ще боли по-малко!!!! Какво в името на всички, които се стремят към тренировки и по-здравословно хранене в идеята да отслабнат е това ?!?!?! Потресена съм, как може някой да има такава нагласа?! Аз си мислех, че това е просто шега, но героинята го повтори няколко пъти и това ѝ беше част от редовните мисли. Просто не можах да издържа повече, дори и историята на Джак да ми беше интересна, Либи убиваше търпението ми бавно и мъчително.

Това бяха книгите, които са предизвикали най-голяма вълна негативни чувства в мен. Мненията са си изцяло мои и едва ли ще се променят.
Отново ще повторя, че ако имате различни гледни точки се радвам за вас, продължавайте да се наслаждавате на книгите!
В коментарите може да напишете книги, които са разочаровали вас :)