Книга написана от котка за хората, където всеки може да намери по нещо за себе си!

Нейно Светейшество котката е главната героиня в тази така интересна книга. Един ден, гостенка на Далай Лама й посява идеята за това какво щеше да каже ако можеше да говори. И това е нейната история, нейните ежедневни случки и уроците, които получава докато слуша нейният стопанин и неговите помощници.

Когато прочетох малката извадка от книгата и резюмето ми беше много странно. История от името на котка?! И то не коя да е котка ами тази на Далай Лама! Честно не знаех какво да очаквам, но реших просто да почна да я чета: първо, защото котката на корицата е прекрасна и харесвам котки; второ- различна тематика от това, което попринцип чета и трето винаги ми е било интересно да чета на подобни теми стига да са написани интересно и разбиращо.

На пръв поглед книгата може да изглежда като всички други, които са за някакво просветление или притчи, или нещо от този сорт. Разликата идва когато започнете да я четете.
Тук авторът се е справил доста добре с предаването на информацията и с това, което иска да остави в читателя на края. Стилът е доста лек и лесен за разбиране, а самата история не е натрапчива с някакви идеологии, на моменти е даже забавна и винаги пълна с действие и поучителна.
В главите са разгледани най-различни проблеми и колкото повече четеш, толкова повече виждаш, че героинята (в този случай котката) колкото и да е различна на външен вид от теб има същите мисли и чувства, просто причините за тях са други. Хубавото е, че не се занимават само с една тема, а с напредването навлизат по няколко наведнъж. Лично аз намерих доста вдъхновение за себе си и то се случи когато най-малко очаквах. Сякаш беше подхвърлено и ме чакаше да стигна до него.
Също така научаваме доста за източната култура, начина на живот на монасите и "религията", която те изповядват. Беше ми интересно да прочета информация предоставена по такъв начин, който не е суров и можех да го разбирам лесно.
Изобилието от герои тук е много голямо. Може да срещнете най-различни, а обратите винаги са неочаквани.

Ами котката? Е, тя е една чудесна разказвачка, с всички качества, които могат да се очакват от някого от нейния вид. Авторът я е направил доста интересна и забавна, но има и доста човешко в нея както казах. Благодарение на нея читателя може да научи много неща стига да е отворен към тях и да иска, а ако не самата история не насилва никого - просто е грабваща. И ти става интересно какво ще се случи в следващата глава, а после и в по-следващата и т.н.

Ако искате нещо различно, хубаво, на което да се насладите в забързаното си ежедневие то тази книга е за вас. Тук не мисля, че ще има някой който да я остави без да вземе нещо от нея, дори и това да е само един цитат.