Принцеса с часовников механизъм - Касандра Клеър/ Clockwork Princess(The Infernal Devices #3) - Cassandra Clare

May 25, 2016

Последното нещо, за което е подходяща една сватбена рокля е бой с демони. Уви, точно това достига Теса. Магистирът се завръща с цялата си мощна армия от автоматони за последната липсваща част от плана му за превръщането им в непобедими същества със собствен ум. Единственото, което му трябва, за да заличи ловците на сенки от света е Теса. Последна битка, но никой не е казал, че героите винаги излизат победители. Ще могат ли ловците на сенки да устоят и с какви жертви ще трябва да платят цената този път?

Вече знаех как свършва книгата по отношение на любовния триъгълник, тъй като преди да реша да започна поредицата моята приятелка ми разказа необходимата информация. Това не ме спря да се привържа към някои от героите и да се насладя на действието, а тук то е много.

В книгата буквално няма ред, на който да спреш и да си поемеш дъх. Авторката е събрала всичко най-интересно и най-изпълнено с напрежение имено тук в тази последна част. Начинът ѝ на писане отново ме остави без думи. Досега не бях попадала на жена, която да може да си играе с думите по такъв начин, всички действия, сгради и места, а да не започвам за чувствата на героите, които напълно разрушиха стените ми и ме разчувстваха повече от всякога. Буквално след края на книгата бях една емоционална развалина и ден след това аз все още не мога да се съвзема. От пролога до епилога, при който на няколко пъти се спирах при четенето му понеже всичко ми дойде прекалено много, не се отделих за момент от книгата. Това е причината, поради която я завърших толкова бързо. Ставах с мисълта за тази книга.

В нея има всичко, което искам и ми доставя удоволствие, всичко - една книга да се превърне в любима. Изобщо не очаквах това тук, мислех си, че както при предишните ще има по равна доза действие и драмата на героите, но сгреших.

Бях започнала да смятам, че Теса ще се окаже поредната героиня, която накрая ще разруши изцяло първоначалното впечатление, което е създала. Не е типичната ритаща задници героиня, но си има своите добри моменти, достатъчни, за да има моята похвала. Както казах в ревюто за първата книга, авторката я е направила изцяло земно обикновено момиче, което и достатъчно смело и умно, когато това се изисква от нея и точно поради това хората я харесват. Да, след дълги прехвърляния в главата ми, мислите ми за нея се подредиха в това заключение.
По отношение на Джем съм изцяло раздвоена. Дали заради това, което авторката прави в тази книга, или просто заради самия него нямам отговор. Със сигурност обаче е един герой достоен за уважение. Преминава през толкова много и душата му накрая отново си е същата, нямаше как да не ми стане мило поне малко. (Да, имам чувства!!!)
За Уил съм изцяло без коментар с тази книга той се затвърди като един мой любим герой. Тук виждаме повече от него по отношение на това, което е оставил в миналото - семейството и отново онази жертвоготовност. Как Касандра Клеър го е направила толкова перфектен си нямам и на идея, но резултатът е на лице. Фен-клубът му се увеличи с още един член.

Тук авторката е и развила повече характерите на някои, от вече познатите ни герои. Кой да си помисли, че една кухненска помощница, която умее да пее само песни за смърт може да се справя с автоматонити сякаш са направени от слама? Е, не и аз.
Нужно ли е да казвам, че братята Лайтлууд са страхотни?! Първоначално Гидеон ме спечели, но сега накрая Гейбриъл повече се доближава до харесваният от мен тип.
Имаме и ново попълнение в редиците на ловците, но за нея вече знаех, че ще ми хареса от разказите, които се носеха по неин адрес. Харесах я дори и повече.
И накрая, но не на последно място остана да кажа и няколко думи за Софи, Шарлот, Хенри и разбира се - Магнус.
При Софи съм на кантар, от една страна харесвам прямотата ѝ и че е готова за битки, но от друга има нещо и аз не знам какво, което просто не ми дава да я харесам. Ако с добре мога да опиша някой герой, то го използвам тук.
След някои събития от втората книга и разбиране на истини връзката на Шарлот и Хенри стана много хубава, по онзи тинейджърски и сладък начин. Радвам се за тях и за силата на духа и на двамата, особено на Хенри.
И стигнахме до Магнус, към който развих някакви минимални чувства още във втората книга, а сега те се увеличиха. Няма как да е живял толкова години и да не проявява малко разбиране към другите, но това, което всъщност прави и се забелязва как той променя самите хора. Сега повечето са чели поредицата сигурно, но за останалите ще оставя лека мистерия. Със сигурност именно с това свое качество и характерът му като цяло ме спечели повече. Наистина е един много интересен герой.

Щом казах за героите веднага ми дойде мисълта, че именно тук умението на авторката да си играе с думите правят връзките между отделните личности толкова хубави, а самите тях - истински.

"Принцеса с часовников механизъм" е горчиво-сладкият и удовлетворяващ читателите финал., изпълнен с всички неща, които да подействат, така че книгата да остави някакъв отпечатък.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

П.П. Защо никой не ми каза да си приготвя кърпички?!
Очаквам да прочета вашето мнение за поредицата в коментарите! :)

You Might Also Like

4 comments

  1. Написала си невероятно ревю! Обичам поредицата, обичам и книгата! Краят на трилогията е повече от задоволителен. Колкото до героите, мнението ми се доближава до твоето - Джем е сладък, но Уил е голямата ми любов (не познавам човек, който да не го обича), Теса за мен е изключителен персонаж, който също много ценя, а братята Лайтлууд... <3

    ReplyDelete
  2. Обичам тази книга, а ревюто ти е страхотно!
    Пък и ако някой те беше предупредил за кърпички, крайният ефект нямаше да е такъв, какъвто е бил без предупреждение ;)

    ReplyDelete
  3. Невероятно ревю. Вече съм сигурна, че трябва да я завърша. Уил е най-уникалният мъжки образ няма как да не го обичаш, напълно ми се припокрива мнението с твоето, Джем е сладичък, ама не е Уил Херондейл <3 - Не знам как аз ще приема финала сега.

    ReplyDelete
  4. Ревюто ти ме накара да искам пак да прочета книгата! Чудесно си го написала. Аз съм напълно съгласна за братята Лайтууд. Въпреки че си падах по Гейбриъл и когато се държеше гадно. А и Уил... е, за Уил нямам какво да коментирам, освен, че го обожавам. Мисля, че финалът действа по такъв начин на всички. :)

    ReplyDelete