Андрю Лейн ни отвежда на ново приключение. През Борнео, Англия, Атлантическия океан, чак по железопътните линии на Америка.
След преживяното в началото на своята ваканция младия Холмс не си и представя, че нещо подобно може да се повтори отново, но съдбата му е подготвила изненада. Един от най-известните убийци в света изглежда, че се е установил недалеч от мястото където е Шерлок. Но понеже възрастните не му казват нищо повече, той решава да научи сам останалото. Отново се забърква в проблеми и се опитва да разкрие един по-голям и по-сложен план. Заедно с това той се опитва да избяга от смъртта и да спаси своя приятел.

Отново една книга, която чаках с нетърпение да прочета и тя постигна същия успех като първата.

Стилът на писане на Андрю Лейн започна много да ми харесва, тъй като изобщо не е натоварващ, все пак е предвидено за по-младата аудитория, но това не означава, че един възрастен няма да намери нещо, което да му хареса в нея. В тази книга всичко е описано повече от необходимото. А и няма как иначе, защото ние сме отведени на нови и непознати места, и ги опознаваме заедно с главния герой. Отново сме въвлечени в историята и ставаме част от нея и групата на четиримата герои.
Начинът, по който е структурирано всичко е чудесен.
Не се губи време в излишни драми и разговори, а още в първите няколко глави и завръзката е оформена. Всичко си върви така както трябва без излишни натоварвания, които да не вършат нищо, а просто да са сложени за да е пълно.

Хареса ми това, че въпреки мистерията любопитството на читателя не е насочено само към края, където всичко се изяснява, ами се задоволява постоянно с някаква интересна информация. Авторът и в тази част е добавил много любопитни факти и кратки истории, поднесени в един доста лек вид, за да няма натоварване и да е поне малко ползотворно за този, който чете.

При героите вече се наблюдава разширяването на оформената връзка, която е толкова добра и чиста.
Младият Шерлок все още е момчето, надарено с бърза мисъл и умението да мисли извън кутията. Това го постига благодарение на неговия учител, който му показва нов начин да вижда и да разсъждава върху света, който го заобикаля.
Вирджиния тук вече не е онова момиче, за което се представяше в първата книга, ами почва да чувства повече, но това по нищо не я прави слаба. Просто я показва, че както всеки обикновен човек, изплуват спомени и чувства, от които той не може да се избяга. Когато премина през това тя се завърна в първоначалния си вид.
Мати е едно толкова невинно и забавно дете. Беше като слънчев лъч в най-напрегнатите и тъмни моменти.
Учителят - Еймиъс Кроу е онази личност, която е като опора за другите и им дава храна за размисъл.

Друго, което е хубаво за самата поредица е, че Андрю Лейн не си измисля нищо, а се опитва да представи, откъде са дошли всички умения на Шерлок в оригинала.

"Червената пиявица" отвежда читателите на ново приключение по непознати места, държи вниманието докрай и обогатява с интересни факти.