Тя си имаше своите силни и слаби страни.

На първо място авторът много добре се е справил с това да държи читателя в напрежение. Също умело си служи с думите да описва случващото се и обстановката, че на няколко пъти, когато я четях вечер имах нужда да поспра, защото ми дойде в повече. А аз не съм от хората, които се плашат лесно от такива неща, но тази книга си оказа своето влияние върху мен и може би това бе още първата причина да продължавам да чета, и да съм любопитна за развитието на историята. Искаше ми се да имаше повече такива моменти, а не само няколко и то разделени толкова един от друг, защото си личи, че на автора му се отдава. Следващото нещо е, че няма много описания, което аз наистина харесвам в този тип книги. В такива истории е достатъчно просто да имаш няколко прецизно избрани думи, така че да си представиш мястото и да почувстваш, това което трябва, за да има ефект. 

Мястото, където се развиваше действието беше интересно и различно, а с развитието на историята можем да обиколим на доста от местата. Картата в началото е направена изключително подробно, за да може да стане ясно точно за кое място става въпрос. 

Имаше достатъчно действие за фен като мен и драма, която да придава още повече напрежение и объркване на нещата, които и без това от началото са си усукани малко или много. 

Но няма страшно и те се развързват и се появяват нови, естествено. 

Героите бяха напълно подходящите типове за този вид истории. 

Том, седмият син на седми син, в който майка му вижда нещо, което той не може да разбере, но ѝ се подчинява на желанията, защото не иска да я разочарова, а и без това нямаше да я има самата история. Той е едно смело момче, което нищо, че няма толкова опит в живота и в разправиите с вещици и други такива същества бързо се учи и става все по-умел в това. Можем да наблюдаваме неговото развитие, което не скача веднага до небето, но е постепенно и със сигурност ще става по-голямо с всяка следваща книга от поредицата. 

Прогонващият духове играе ролята на т.нар. чудак, който е по историите и който хората избягват. Благодарение на понякога странните му идеи и друг път - изморителни уроци Томас поема по пътя, за да се превърне в негов последовател.

Останалите герои също не бива да се подминават от големият брат на Томас - Джак, който се превърна в покровител на семейството си и стигна до много крайни мерки, до майка му, около която все още в края витаеше някаква мистерия, но всяко нещо с времето си. И да не забравя Алис, момичето - родено вещица, но която все още не е избрала кой път да избере. 

Книгата се чете леко, бързо и може би ще бъде чудесно четиво ако искате нещо не чак толкова страшно преди лягане или пък по средата на деня, което също става, защото напоследък старшни филми няма толкова добри. А Джоузеф Дилейни знае как да направи, че да те побият тръпки. Ако сте фен на такива истории, то ви я препоръчвам, няма да останете разочаровани.