Целуната от сянката(Академия за вампири #3) - Ришел Мийд/ Shadow Kiss(Vampire Academy #3) - Richelle Mead

August 01, 2016


След събитията от втората книга, Роуз чувства болка и вина. Дори смята, че става луда и започва да вижда някакви странни неща, които не трябва да са там. Само че, тези неща могат да не се окажат толкова безпомощни и безсмислени, а Академията отново няма да е толкова безопасна, колкото всички смятат.

В ревюто на втората книга казах, че до края на поредицата няма да ми останат думи за описване и е така. Само на третата книга съм, а очакванията и вълненията, и всички чувства като цяло са ми до небето, дори по-нагоре.(3 метра над небето? ... хмм)
Мислех си, че след втората едва ли ще се продължи в същия дух и толкова силно, но сгреших и се радвам за това. Дори мисля, че много по-силна от първите две, защото е пълна с действие и напрежение, а както знаете това са едни от любимите ми неща. Само да вметна, че това е първата книга, която чета докато пътувам с автобус и пътят е със завои и нито за един момент не ми прилоша. Случайност? Не мисля!

В тази част вече се вижда леката промяна в начина на писане на авторката, някак ми се стори по-описателен и обрисуващ случващото се и героите. Сякаш сега доста повече време е отделено на всичко:описания, герои и техните чувства, обстановка и вечнослучващите се проблеми. Развитието на историята е по напълно познатият ни вече начин. Само че тук има още едно нестандартно нещо и това е тъмното и леко мрачно чувство, което се усеща, както и цялата готовност всеки момент да се случи нещо неочаквано. Да, през почти цялото време стоях като на тръни. Напрежението тук е в пъти повече, заедно с действието. Също така имаше и много нови разкрития и дообогатяване  на някои стари неща. Е, разбира се както винаги се съдържаха и мили, и сладки моменти, за които не мога да повярвам, че толкова ми харесаха и наистина имах онова топло усещане отвътре докато ги четях. На няколко пъти исках да извикам от радост, защото промяната в героите е по-голяма, а те ми стават все по-мили и се проникват на топло в сърцето ми.

Роуз е леко мрачна отначалото, но си е абсолютно същата каквато я познаваме, заедно с вече "по-трезвото" й мислене. Въпреки, че нещата не й се харесваха как се развиха в началото - тя ги прие, макар и леко трудно, но после разбра колко позитивни резултати ще й донесат. Доказа каква истинска приятелка е за пореден път и пак мислеше за другите повече отколкото за нея самата. Е, в края на книгата и това се променя и аз напълно я подкрепям. Стоя зад всяко нещо, което направи, дори и повечето да не могат да се съгласят изцяло. Хващам се на места, че и аз бих постъпила така и я разбирам напълно за нейните чувства. След тази книга не бих могла и да искам да я харесвам повече, смело се нарежда на върха до Селена и остава там. Силна, смела, решителна, уверена, лоялна, забавна - така бих я описала аз.
Следващият, за когото ще говоря е Кристиан. Няма да крия, стана ми любим герой. Неговият хумор и сарказъм, но и недотам умните му на първо споделяне идеи ме радваха толкова много и ми пълнеха душата. Качествата му са чудесни, а това че показва и слабост понякога и странните му избори за учебни часове го прави само още толкова истински и интересен.
Най-накрая! Това повтарях постоянно на почти всеки момент с Дмитрий. Кой да знае, че е толкова мил и нежен, а в следващия миг става опасният пазител, който умее да се контролира и е безмилостен в битки. Много се издигна в очите и сега разбирам, защо е харесван и дори обичан.
Лиса Драгомир е друг герой, за който исках да извикам от одобрение и щастие. Почнах да се гордея с нея, дори тогава, когато се случи въпросното нещо да не беше наистина на себе си. Тя става все по-уверена, а освен, че е красива, е и умна. Разбира се това е резултат от разбирането й на повече за самата нея.
И няма как да не кажа няколко думи и за Ейдриън. Ще е престъпление ако не го направя. Добре, бавно започва да се изкачва към другите ми любими герои, ама още нещо ми липсва. Искам да видя повече от него(знам, че отново го казвам, но е истина). Разбрах, че освен да е арогантен, забавен и богат, разбира се, в него има и други чувства, които го правят по-истински, с които ме спечели и паднах и аз в капана, НО продължавам да си имам едно наум.

Още една част с ново приключение и силно продължение на поредицата като цяло. С всяка следваща книга тя си прави място в сърцето ми и съм сигурна, че някой ден ще се превърне в една от класиките в този жанр. Не бих искала да е написана по друг начин, а това е само третата книга. С нетърпение очаквам да прочета и следващата.


You Might Also Like

0 comments