Най- накрая и аз се докоснах до тази книга. Благодаря на Памела за което, че още от първия път сподели една от книгите си с мен.

Нямах търпение да започна книгата и то не само защото не бях чела цяло лято, и жаждата беше много голяма, а и също за "Гневът и зората" виждах единствено позитивни отзиви. Така че ѝ дадох шанс и не останах разочарована, нищо че имах и леки предубеждения понеже не съм от най-големите фенове на истории тип "1001 нощ" и пр.

Сега малко повече за самата книга.
Историята както може да се досетите, за тези от вас, които още не са я прочели е вдъхновена точно от "1001 нощ", но разбира се е вкарано малко оригиналност и е завъртяно, така че да се получи нещо ново напълно подходящо за днешната YA литература.
Проследява се историята на Халид - Халифът на Хорасан, който е виновен за страданията на много семейства от земята му. Всяка зора носи поредната доза сълзи за хората, които живеят там.
Шахризад е момичето, което е решено да спре това и е готова на всичко след като най-добрата ѝ приятелка се превръща в поредната жертва. Всяка вечер тя разказва по една приказка на Халид и колкото повече време остава в двореца, толкова повече разбира, че нещата не са съвсем такива каквито изглеждат отвън.

Като цяло щях да прочета книгата изключително бързо, но някъде към средата ми стана нещо като reading slump, от който за да изляза трябваше да прочета нещо леко и тинейджърско. Когато я хванах наново - не я оставих, докато не прочетох и последната дума от последната страница.

Обичам, когато има история в главната история(тук са истории) и двете са непосредствено свързани помежду си по някакъв начин. Авторката се е справила невероятно с това да обвърже приказките на Шахризад с реалността, която я заобикаля. А разказите бяха представени по един доста интересен начин.Лично в началото на първото четене това беше единственото, което ме караше да не оставя книгата.
Като цяло стилът на писане на Рене Ахдие е доста добър. Всичко е подредено с еднакво количество от пряка реч и описания. Думите, които са използвани, за да се опише обстановката и самите чувства, и изобщо като цяло всичко в книгата са внимателно и много добре подбрани, за да могат да носят наслада на читателя докато чете и да запази неговото внимание и интерес. Друго, което ми направи впечатление беше как се развиваха отношенията между героите отново напълно естествено. Беше обърнато внимание дори на малките детайли в една връзка, които много пъти остават на заден план, но тук те играеха рола за самото развитие на връзките между отделните персонажи.
Светът, в който се случва действието е доста различен от това, с което много от нас сме свикнали особено ако и вие сте от хората, които рядко избират нещо арабско за четене. Въпреки това, на мен ми беше много любопитно да разбирам повече за него и за политиката и връзките в нея, защото както казах, не е сложно, а е дори доста приятно и не се набива на очи. То просто натурално се е впило в историята.

Освен, че историята е поднесена по интересен начин героите, които са в нея притежават същото това качество. Всеки единствен по себе си и имащ цел в цялото действие.
Ще призная, че с Халид до последно имах проблем и все още нещо не ми достига, за да кажа, че ми харесва. Че не е мой тип герой е ясно, но мисля че, когато можем да видим още повече от характера му ще е по-добре, защото той не е от хората, които се разкриват веднага, а му трябваше много повече от просто едно доверие и преданост, за да сподели историята си. Правеше го капка по капка. Авторката си служи много добре с думите, когато стане дума да се почувства нещо, а тук ролята им е много голяма и влияеща.
Шахризад от друга страна е точно такава каквато всички я представяха в своите мнения за книгата. Силна, независима, решителна и с добро сърце. Хареса ми, че до последно не изневери на принципите си, дори и да го направи с обещанията, които си беше дала. Не е трудно да я харесаш, защото поведението и е точно такова каквото трябва, не е някакво идеализирано или обикновено, а е просто в идеална зависимост с историята и това което се иска от героинята.
Второстепенните герои също не са за пренебрегване. Те са едни също цветисти образи, без които едва ли щеше да се получи толкова красива история и на места, точно техните характери правеха, така че да не стане много тежка тя.

"Гневът и зората" е книга, която е подходяща за всеки, който иска да прочете нещо ново и различно. Силна героиня, любов, омраза, доверие, страст ... Една красиво поднесена история с приказки, включени в нея.

"Your story is still yet to be told. Make it a story worthy of you."