Миналата седмица надълго и нашироко обясних кои неща ме карат да взема една книга и да я прочета за отрицателно време. Тази седмица обаче ще отидем на другия полюс, хубаво е да има разнообразие и не всичко да е розово.
Видели сте вече от заглавието, а пък и аз вече обясних за днешната тема: 10-е неща, които ще ме откажат на секундата от дадена книга, защото знаете, че ако няма хубаво чувство от началото, то и да се появи по някое време, пак няма нещо да е наред. Повече информация за Top Ten Tuesday и бъдещите теми, можете да намерите ТУК!
А сега по същество, че пак отиде много време за празни приказки ....
1. Слабохарактерните, хленчещи героини, които чакат някой да ги спаси, а всъщност те са виновни за Апокалипсиса и това, че всички останали кървят.
НЕ ПОНАСЯМ някой да ми съжалява постоянно, да се взима за жертва всеки път и да хленчи при най-малката опасност. Нервите ми отскачат извън границите.
Не разбирам и защо в повечето случаи тези героини си остават такива почти до края. Промяната идва мигновено и все още не мога да възприема, че някои са силни. В моите очи са онова хленчещо бебе в началото.
Със сигурност ако в момента чета някои от книгите, които съм прочела през изминалите години, възможността да не харесам половината от тях е огромна. Както казах и в предния пост НЕ ДЪРЖА момичето да реже глави с резачка още от самото начало, нека да има развитие, но да е в границите на нормалното, а не при всяко затруднение да слушам оплаквания и вайкания!
2. Любовен триъгълник и неговите подгласнички.
Не харесвам книги, в които любовта заема цялото пространство, затова и не чета. Но дори и някоя фентъзи книга да е, щом разбера, че има любовен триъгълник ще трябва да се постарае много повече, че да ми хареса, ако реша да ѝ дам шанс.
Не харесвам книги, в които любовта заема цялото пространство, затова и не чета. Но дори и някоя фентъзи книга да е, щом разбера, че има любовен триъгълник ще трябва да се постарае много повече, че да ми хареса, ако реша да ѝ дам шанс.
За тази драма си има съвсем отделен жанр, нямам нужда да ми разваляте хубавото приключение, моля!
3. Вампири.
Модата им отмина отдавна. Вече никой не ги чете, защото излязоха толкова много подобни истории, че оригиналността се загуби в някой трънак по пътя.
Разбрахме, че само някои видове блестят, други не са безсмъртни, а трети и най-реалните за мен, но не се плашат от чесън. Ами, благодаря за информацията, а сега ще продължа с другите чудаци.
4. Върколаци.
Същото като гори, въпреки че лично аз никога не съм била фен на тях, като изключим "Teen Wolf". Не виждам нищо интересно в тяхната природа, за мен си изглеждат като чисти диваци, или това е, което останалите неща, на които съм попадала за върколаци са оставили в мен.
5. Книги с бойбанди или когато един от главните е известен музикант, актьор и т.н.
Всички знаем какво се случва и какви са перипетиите, и как завършва. Не, мерси.
6. Лошото момче - доброто момиче.
Ако това е главната тема на книгата, да стои по-далече от мен.
Ако това е главната тема на книгата, да стои по-далече от мен.
7. Книги със съдържание подобно на "50 нюанса" и "Афтър". - познайте повтарящият се мотив.
8. Непривлекателна корица.
Колкото и да избягаме от фразата "Не съди книгата по корицата" все още това си играе огромна роля навсякъде. А пък и понякога наистина има съответствие, така че ....
Ако резюмето не може да ме хване в такива случаи - я оставям.
9. Джон Грийн. #sorrynotsorry
Чела съм една негова книга - "Къде си, Аляска" и започнах "Хартиени градове", но си остана недовършена. Не харесвам стилът на писане, така че не мисля, че ще се получат нещата изобщо някога.
10. Средновековие, Викторианска епоха и всичко, което се развива в Англия.
Е, това беше за този вторник от мен!
Колкото и да избягаме от фразата "Не съди книгата по корицата" все още това си играе огромна роля навсякъде. А пък и понякога наистина има съответствие, така че ....
Ако резюмето не може да ме хване в такива случаи - я оставям.
9. Джон Грийн. #sorrynotsorry
Чела съм една негова книга - "Къде си, Аляска" и започнах "Хартиени градове", но си остана недовършена. Не харесвам стилът на писане, така че не мисля, че ще се получат нещата изобщо някога.
10. Средновековие, Викторианска епоха и всичко, което се развива в Англия.
Като цяло не харесвам в книгите развитието на хората да не е достигнало красотите, които имаме днес. Към Средновековието изпитвам неприязън още от часовете по литература. Ренесансът ако става дума ми е любимата епоха, защото тогава всичко е толкова вълнуващо. Колкото до Англия - не знам защо, но тази държава не я харесвам, а дори не съм била там. Просто имам едно такова мрачно чувство като се замисля за нея.
За да ме накарате да прочета нещо от този вид по-добре да ми подготвите и илюстрации, на нещата от книгите, защото понякога въображението ми е дава на късо и не може да възпроизведе цялата лъскавост и пищност на тези епохи.
Е, това беше за този вторник от мен!
Въпроси:
- Кое е нещото, за което не искате да четете в книгите?
- Има ли такова нещо, като отживелица при книгите?
- Коя беше последната книга, която не остави добри чувства във вас?
