Ще ти дам слънцето - Джанди Нелсън / I'll Give You The Sun - Jandy Nelson
June 04, 2017
Три години по-късно почти не разговарят помежду си. Те са се променили до неузнаваемост, преживели са тежка загуба. И двамата трябва да преосмислят отношението си към творчеството и неговата мъчителна сила. Джуд се сблъсква с личност с огромен талант и влияние.
Близнаците представят хрониката на драматичното си израстване. Ноа разказва за ранните години, а Джуд - за по-късните. И двамата не осъзнават, че всеки разполага само с половината от историята и че ако намерят отново път един към друг, ще успеят да изградят наново целия си свят.
***
Още една книга, която се намира твърде далече от зоната ми на комфорт, но американската ѝ корица ме привлече, а когато я видях в библиотеката на български, дори не се замислих втори път. Да не говоря за чувството да имаш удоволствието първата дата върху Датника да е тази, на която ти трябва да върнеш книгата. Кара ме да се чувствам специална по някакъв странен начин.
Самата книга е едно изкуство, с изключително добре изградени и комплексни герои, история, която ме накара да чакам да се прибера с нетърпение, за да разбира какво следва, много силни чувства и един прекрасен край.
От много време не бях попадала на такава книга, която да ме кара да не я оставям.
А, сега малко по-подробно за нещата от книгата ...
Самата книга е едно изкуство, с изключително добре изградени и комплексни герои, история, която ме накара да чакам да се прибера с нетърпение, за да разбира какво следва, много силни чувства и един прекрасен край.
От много време не бях попадала на такава книга, която да ме кара да не я оставям.
" - Ще се изкъпя в оцет, ще ям сурови яйца и веднага ще започна да търся гнездо на оси, за да си го сложа на главата.
- Не разбира това.
- За да промениш влеченията на сърцето. Древна семейна мъдрост.
-А, много добре. В моето семейство просто страдаме."
А, сега малко по-подробно за нещата от книгата ...
- Начинът на представяне на историята ми хареса много, защото беше много интересно да се потопиш в двамата герои и да разбереш причините зад действията им. Ако беше само от името на единия, то със сигурност щях да намразя другия. Имаме Джуд на 16 години, която разказва за настоящето и е изпълнена с вина и Ноа, с който преживяваме случките им, когато са били на 13 години, а той от своя страна е пълен освен с въображение и гняв.
- Героите бяха много реалистични и добре изградени. Можеше да се усети абсолютно всичко. Сякаш не просто четеш за тях, а направо си се слял. Въпреки, че двамата са пълни противоположности, те се обединяват от изкуството. И двамата показват много силни чувства, че не можеш да останеш безразличен нито към единия, нито към другия, а през цялото време ще чакаш момента да се съберат отново и да се радваш на някакви мимолетни моменти. С напредването на историята и двамата се променят много, и научават важни истини за живота.
- Тук формата на изкуство не е просто рисуване на картини, имаме пясъчни скулптури и работа с глина. Които са описани толкова добре, че се чувстваме сякаш ние самите творим и се бъхтим.
- Много хора казват, че трудно навлизат отначало в историята, поради главите от името на Ноа, защото той олицетворява всичко с картини и изкуство, а метафорите са цяла лавина. Но веднъж свикнеш ли, а ако ги и харесаш идва времето на насладата. При Джуд имаме друга форма на изразяване, която ми беше по-странна, че дори при мен се получи обратното и по-трудно се слях с нея.
- Авторката със сигурност знае как да си играе с думите, така че да накара читателя да иска да чете и да го накара да чувства. Стилът е лек, а прочетените страници се натрупват по-бързо от нормалното.
- Нещо, което ми направи впечатление, че абсолютно всичко в книгата има някакъв смисъл и играе някаква роля. Не се оставя нищо, за което да гадаем или да се чудим защо е сложено в историята.
Приятелство, Любов, Семейство, Вина, Гняв, Предателства, Изкуство, Прошка. Щастие - "Ще ти дам слънцето" има всичко това. В края ѝ ще искате да се заловите с това, което обичате и да творите.
"Какво би станало, ако аз отговарях за ключа на проклетата си лампа?"
0 comments