Кажи ми три неща - Джули Бъксбаум/ Tell Me Three Things - Julie Buxbaum
June 11, 2017
Три неща, които трябва да знаете за тази книга: (1) Историята е романтична, забавна и красива; (2) Тайната, около която се върти всичко, ще ви кара да прелиствате страниците с нетърпение; (3) В крайна сметка, имаме чувството, че страшно ще ви хареса!
***
По принцип не съм фен на този жанр и избягвам да чета такива книги, но понякога обичам сама да изненадвам себе си и си взимам подобни книги. Та, такъв е случаят и с тази книга, но точно нея я бях планирала отдавна да я прочета някой ден от моето бъдеще. Е, бъдещето дойде малко по-бързо за нея.
Останах приятно изненадана, историята не беше толкова сладникава, колкото мислех, че ще е, героите бяха да кажем добре изградени, а и другият огромен плюс, че се развива в Лос Анджелис.
Естествено, няма да отивам в прекалени, скучни, и дълги обяснения, а ще го направя по начина както е всеки път. Любимите ми точици, защото бълети съвсем не ми звучи хубаво, та нека да започваме.
КАКВО ХАРЕСАХ:
- Този път ще започна с храната, тъй като напоследък доста наблюдавам именно какво ядат героите в книгите. Е, тук имахме сериозно вкусни неща - палачинки и гофрети, а вторите се споменавах толкова много пъти, че дори са на корицата на американското издание на книгата. Книгата получи веднага плюс от мен за храната. Защото кой не обича палачинки, особено ако са направени от някой друг.
- Има мистерия, която със сигурност ми помогна да довърша книгата, защото не съм от тези, които четат последните изречения предварително. То, веднага ми стана ясно кой може да е Някой Никойски или Н.Н. за по-кратко, но на места почнах да се съмнявам. Е, оказах се права на края, но ми хареса тази лека мистерия, която малко или много държи в напрежение читателя.
- Начинът на представяне на историята също много ми хареса, тъй като напоследък ми се чете нещо по различно от да го наречем правия стил за писане. А, и имейлите са с онзи шрифт, който аз толкова много харесвам, така че очите ми винаги се радваха на имейлите.
- Идеята е много интересна, защото самата авторка в чата на живо беше казала, че книгата носи това име, тъй като всеки ден тя е питала децата си да ѝ кажат три неща, които са им се случили през деня. Първо това е много сладко. Второ нещо оригинално е и показва, че се интересуваш от човека, но не по начин, който се нахвърляш като горила върху него и го измъчваш, докато не ти кажи последното нещо. И трето, ако поискаш само позитивни неща, влияеш на другия човек да се оглежда и да обръща внимание на хубавите неща в живота. Така че идеята, лично на мен ми хареса и чаках да видя кога ще се появи заглавието в книгата.
- Много реално са представени почти всички ситуации в книгата. Новото семейство, новия град, нови хора. Първоначално мислех, че главната героиня малко преиграва и не е нужно да е толкова гневна на всичко около нея. Но след това се замислих, защото имам малък проблем прибързано да съдя за героите в книгите и всъщност тя наистина беше нормално да се чувства по този начин, пък и както казвам американците си имат своя емоционална система, която е много по-лабилна от нашата.
- Харесаха ми различните герои, които са представени в историята. Със сигурност палитрата е пълна и има от всеки по-малко.
- Джеси е типичната героиня за книги от този жанр. Объркано момиче идва в новия град, където не познава никого, а за капак си има нови членове в семейството. Авторката я е представила като типичната тинейджърка с всичко, което може да ѝ е присъщо, но поне не прекалява. Джеси се усеща много реално и със сигурност лесно може човек да се представи на нейно място, защото самият начин на разказване го позволява. Имаше падания и издигания на места, но поне накрая стана каквато трябва да е. Новите приятелки, които намира в лицето на Дри и Агнес и разговорите помежду им ми бяха изключително забавни и приятни за проследяване. Дри е онова тихо и кротко момиче, което обича по-скоро да гледа отстрани живота, отколкото да е участник. А, Агнес изпълнява ролята на приятелката, която е там, за да те върне на земята и да те вразуми, напълно честна с всеки.
- Тео е героят, който харесах още от първата сцена. Хареса ми как е изграден като герой и самата му роля, която изпълняваше в тази книга. Беше толкова открит, ексцентричен и забавен.
- Итън и Лайъм са две от лицата, които могат да се окажат отговора на мистерията. За тях се научава все повече с всяка следваща страница и ми хареса, че тук никой от двамата не се оказа лошото момче на гимназията. Поне този троп беше премахнат.
- Книгата като цяло се чете изключително бързо, лека и приятна е. Напълно подходяща за това време от годината. Очаквах да е изцяло направена си имейли, но не - те са в началото и края на главите, а понякога мисля, че дори и липсваха.
- Има един стереотип, който изключително много ми бърка в здравето и това е, че всички останали момичета в училището са блондинки с тела като на модели или по-слаби и от тях. И разбира се лошото момиче, или врагът, или както искате го наречете беше една от тях. Напълно нормално главната ни героиня беше специалната снежинка, която както никой не я познаваше изведнъж всеки говореше за нея.Това, че историята се развива в Лос Анджелис не означава, че всички са руси и имат добре оформени и изградени тела. Може би, защото се разказва от гледната точка на главната героиня ни е представен така, но е грешно. Както казах не понасям, когато главната героиня е направена да изглежда най-нормална от всички, а другите са все едно паднали от космоса момичета, но пък всички са заинтересовани именно от "нормалната".
- Нещото, като любовен триъгълник и дори квадрат се появи по някое време в книгата, тъй като главната героиня беше изключително наивна на места и имам чувството, че чистите ѝ емоции я водеха да извършва тези действия. Може би те са нещо като инструмент, с който да се държи вниманието на читателя, но на моменти идваха в твърде много.
- Много неестествено приятелство между две от момичетата, когато се случи едно дадено нещо. Първо те се знаеха съвсем отскоро. Второ нещото, което направи главната героиня беше просто подло и тъпо от нейна страна, след като се пише за приятелка. По принцип очаквах друго да се случи, но за съжаление не стана.
"Кажи ми три неща" е една приятна за четене книга, като се изключат някои съвсем малки минуси. Ако харесвате такъв тип книги, то със сигурност ще ви хареса, или ако искате нещо, с което да разнообразите малко.
въпрос за вас:
с какво обичате да ядете гофрети?
моите любими са със сладко от боровинки и сирене.
1 comments
Радвам се, че книгата ти е харесала толкова много! Аз не успях да ѝ се насладя толкова, колкото исках, защото не ми хареса факта, че Джеси доста често се връщаше в миналото и то не за да се сеща за приятни неща, а за депресиращи (Визирам смъртта на майка ѝ. Ако това нещо го нямаше или поне ако беше представено в по-малки количества, защото според мен авторката е прекалила с тези моменти, мисля че щях да се насладя повече на книгата). Харесвам я заради изводите, които можеш да си направиш накрая и тази мистерия покрай НН, но като цяло ако този негативизъм го нямаше в началото, мисля че всичко щеше да бъде по-добре.
ReplyDeleteОтносно въпроса ти, нямам никаква идея с какво обичам гофретите си, защото все още не съм опитвала подобно нещо хД Но имам намерение! :D