1. Любовни триъгълници и други ъгълни форми. 

Защо ги има навсякъде? Предназначението им е за тинейджърските романи и любовните като цяло, не за фентъзи и другите жанрове, чиито герои притежават достатъчно проблеми на главата, че да се занимават с още един. В някои случай изобщо не ми е до това за любовните пререкания на сърцето на дадения герой, че дори и да ми е фаворит. 

Да не говорим, че някои автори просто си запълват страниците, все едно няма за какво друго да пишат. Не случайно им е дошла идея, защо не си я продължат и да ѝ направят още завръзки, които да държат в напрежение. Много ме интересува дали героинята иска да е с тип А или тип Б, а ако ми я сложат и някоя, която се върти в един кръг между двамата, съм готова и да хвърля книгата, но в повечето случай ми е прекалено интересен в този случай фонът. Вземи едно решение, най-накрая! Щом си харесала втория, след като имаш първия, какво се вайкаш допълнително.
Това само говори, че първият не ти е достатъчно интересен. Остави човека да си живее живота, а да не ти е като утешителна награда и да го съсипеш, ако не си получиш златото!!! 

Когато авторът е с интересна идея и е тръгнал в хубава посока, най-голямата грешка е да ми хвърли едно триъгълниче, да направи така че читателите да не харесат единия избор(НАЙ-ЛЮБИМО), защото разбираш ли, то вече се знае какво ще стане на края, но нека да поддържаме някакво там напрежение. Е, не мерси!  

Не казвам, че няма и хубаво развити ъгълни форми, въпреки че за момента само в "Адски устройства" бях свидетел на това. 

2. Героите, които са "единствени", но направени по много късащ нервите начин. (поне за мен) 

Да, разбирам, че не всеки е готов да скочи с главата напред винаги, но понякога със "стоях и гледах, понеже не знаех как да направя" ми идва в повече. Еми, учи се! Какво друго да кажа, а пък предложат ли ти да те учат, защо пък да не откажеш понеже не е красиво момиче да може да се бие. Стой си тогава отстрани, забърквай другите в проблеми, на края ги спаси по някакъв невероятен начин, дошъл отникъде и си готова - фаворитката на читателите. И къде е цялото развитие? Изгубило се е някъде между хленченето и високото самочувствие. 

Харесва ми, когато може да се види развитието на дадения герой, дори и от начало да е като бебе, но да върви напред, а да не иска само млекце за пиене и да си седи в кошарката. 

Обожавам и когато второстепенните герои са изградени много по-добре от главните, а на такива попадах доста често. 

3. Авторът решава, че трябва изцяло да промени развитието на историята в последваща книга от поредица. 

Става нещо в първата част, тече си нанякъде сюжетът, развива се и има някакъв край. Герои - изградени. И идва моментът на втората книга, и какво получаваме ... напълно нов замисъл. А ако ги няма празните дупки, прикрито поставени в първата, пък изглежда напълно нелепо. Като сме тръгнали в една посока си продължаваме в тази, а не "О, това не ми харесва, ще го направя по друг начин и ще променя това, също и това, и това, и т.н. Защо пък да не променя и характеристиките на героите изцяло? Чудесна идея." Добре, ако авторът си разбира от работата мога и да стигна, че да ми хареса, НО това съвсем не означава, че нещо не ми бърка в здравето през времето на прочита на дадената книга. 

4. "Лошите" герои/момичета. 

Навсякъде ги има. Всички знаем и как завършват на края. Не е нужно да обяснявам как стават едни послушни и мили агънца, или пък умират. Но те са там и в повечето случаи и те като ъгълните форми добавят драма или пък са просто, защото трябва да ги има. 

5. Доброто момиче, лошото момче. Обратното също! (Сега ли да си ударя главата от стената или по-късно?)

Чиста фантастика. Възможност да се случи в реалния живот 3:1000, честито на победителите! Искрено ви поздравявам. 

Отново във всеки т.нар contemporary роман го има. Омраза отначало, но после идва специалният ден, в който "УАУ! Виждам те по нов начин. Искам да съм с тебе!" бла, бла, бла. Разбрахме, понякога ти трябват хиляда погледа, преди да направите един нормален разгоовр и да разберете, че имате нещо общо. Казах, че съществува такава вероятност и дори като се замисля сега в реалността може да е по-голяма, отколкото в книгите. Описанието на т.нар. доброто и невинно създание някак си не мога да възприема да се превърне в това нещо, което излиза от него на края. 

И защо винаги трябва да е зубър и готиния тип, или мажоретка, на който не му пука за нищо? Клиширано отвсякъде. А начините как да продължи се изтъркват с всяка изминала минута. Вече абсолютно всяка възможност откъдето да тръгне и как да се развие такава история я има на пазара, но те си продължават да си пишат.

Забележка: Въпреки, че някои от тези неща са изключително дразнещи, това съвсем не означава, че ми пречат да се наслаждавам на останалото от книгата. Ако авторът е добър и си знае работата те биха попречили с едва една стотна на оценката да бъде 5/5.


ENGLISH

You can check the official group on Goodreads for more information about this weekly meme.

1. Love triangles and other angled figures.
Why there is always have to be one of those?!
And let's be honest at the most of the time they are just adding useless drama to the whole plot. It's like the characters don't have other problems to face, now they have to be in the middle of a triangle. If you have a great, interesting idea that easily grips people you don't need love drama. Believe me.
If I want to read about the latter I'll pick up one of those teen-school-full of drama books. I read fantasy because of the adventure, not to read a whole book based on the girl choosing between plan A and plan B because always she uses the second one if the first doesn't work. When you like a second person more and even though you have your first big love before your eyes choose him and see what is goingbto happened. Don't make your "first big love" stay in one place because you are an indecisive annoying person.

2. Main characters who are "the chosen ones" but are making you to scream and to pull your hair.
Okay, I don't want you to be ready to jump every single time but sometimes the whole "I just stayed in one place and watched because I didn' know what to do/fight" makes me sick. Learn! Nobody is born ready to break noses whenever it's needed. If they offer you to teach you don't refuse because you are born in a world that doesn't like girls to stand up for them self and kicking boys' asses.
Don't get me wrong, I like it when with every next chapter you can see the potential and positive change in the character. But to stay like a baby in the crate and cry whenever you need something or you're in trouble.

3. Author decides to go 180 on his start - up idea in the next book of a series.
Why are you doing this to me? I've read the first one because of the idea and to see how is it going to develop.
We have a book with an interesting plot, characters that are doing good and then comes the second book. What do we get in it, you ask? Something so different that if you missed the wholes in the prequel you'll be lost and it'll sounds like a brand new book.
It's like the author after finishing the first one thought "Maybe I can do it other way. I'll change a couple of the qualities of that character. Will make the other a whole new person, not like supposed to be in the prequel. I'll change this and that, and that and ..." Even if the author knows how to make it good that doesnt mean that there won't be something me to bothering me through the whole time.

4. "Bad" guys/girls.
They are everywhere. You pick up a book and there they go. Everybod knows how they are going to end, either dead or like one of the Marry's lambs. Most of the time they are in the plot just because they have to be. Unnecessary drama.

5. Good girl, bad boy, or the othe way around. 
The most annoying thing ever. The classic fiction. Possibility to happen in the real world - 0,3%. Congratulatiins to the ones who won.
Every second contemporary novel has it. First starts like a hate relationship but then it comes the BIG day of "WOW! You are amazing. Why didn't I see you this way from the beginning? I want to be with you!" Blah, blah, blah. We got it you've got sort of a disease where you can't see the potential in people or the people at the first sight.
Why that is annoying: a) description of the good boy/girl is something like that: glasses, nose in the books, doesn't go to parties, has only one friend, doesn't know how to communicate; b) our bad boy/girl is either the quaterback, basketball star, cheerleader or just a member of the most popular squad in the school; c) did I mention the possibility of happening in the real world? and d) we already know how that is going to end maybe because there a billion stories who starts like this.