Чукът на Тор - Рик Риърдън/ The Hammer of Thor - Rick Riordan
May 01, 2017
И ето една година и няколко месеца по-късно прочетох и втората книга за Маги (почти го чувам да ми прави забележка). Която беше точно това, което очаквах, а и много повече. Но нека да започнем първо както си трябва. Този път няма да обяснявам надълго и нашироко за книгата, а само ще кажа нещата, които са ми харесали и направили впечатление и дали има нещо, което не ме е удовлетворило.
Преди да започна с любимите ми списъци ще вметна само ревюто на Първата книга, с което не се гордея много, но в онези дни бях все още прохождащ в писането на ревюта :)
И сега нека да започнем с моите любими bullet-чета:
- разнообразието от героиМоже би на всеки, който е прочел книгата, а и на тези, които имат желание някога да я прочетат ще направи впечатление палитрата от герои. Освен старите ни "приятели" (удобно ли е да ги наричам така?) имаме и нови попълнения. Разбира се, най-голямо впечатление прави Алекс Фиеро трансполов, който/която си сменя пола когато си поиска и всеки трябва да използва местоименията, които съответстват в случая. Радвам се, че Риърдън включва такива герои и неща, които не се срещат да не кажа изобщо по книгите и всички реагират повече от положително. Сякаш в книгите всичко е напълно нормално и свободата си е свобода. Колкото и някой да ми обяснява, че в днешния свят всеки е свободен да прави каквото иска и да е такъв какъвто е, и че никой няма да го съди - няма да му повярвам. Характеристиките на Алекс не се различават много от тези на другите герои, но както знаем всеки си има негов оригинален първоначален проблем и силите, които му трябват, за да се справи с него го правят такъв, какъвто е. Със сигурност бих искала да чета повече за такъв тип герои, защото са доста свежи и особено ако са от книга на Рик Риърдън. А по отношение на останалите герои ето малко и за тях:- Магнус Чейс - или Маги за кратко, и изобщо не ме интересува, че на него не му харесва, защото е толкова сладко. Е, той не спира да е все така саркастичен в неправилните моменти, които го вкарват в по-дълбокото. Харесва ми и голямата лоялност, която проявява към приятелите му и разбирането, с което подхожда при техните проблеми.- Хартстоун - отново прояви изключителна смелост, при сблъскването му с неприятното му минало, но той е един изключителен герой, който е готов на всички, за да помогне на всеки от кръгът на Магнус.- Самира - ще призная, че имах леки проблеми с някои от чертите ѝ в тази книга, но пък на други места бързо забравях за тях. И преди някой да си помисли първата възможна причина за негативното ми отношение към нея ще кажа, че не идва от това, че е мюсюлманка или има хиджаб, или е отдадена изцяло на религията си - точно заради тези неща я именно харесвам както нея, така и книгата, защото досега не бях чела за нещо подобно. Беше ми много биполярна на моменти и не разбирах защо е цялото това, но както казах бях и във възторг от нея.
- Блитц - го нямаше през по-голямата част от книгата и много ми липсваше. Идеите му и съветите към Магнус винаги ме удивляват. Невероятно интересен герой е, а неговата жертвоготовност е по-голяма, отколкото някои може да си помисли.
- Джак - да, ще вкюча и един удушевен предмет, защото няма как да го подмина. При нега всякаш нямаше нищо сериозно, а плейлистът му много се доближава до моя много. - Няма как да не спомена и съседите на Магнус от етажа му, които са до един готови за битка по всяко време и готови да се хвърлят напред, независимо от това, което може да се получи на края като резултат.
- приключениетов тази книга е още по-забързано и отново в изключително кратък период от време ние се сблъскваме с множество перипетии, за щастие в нито една ситуация не липсваше хуморът, който изпълваше почти всяка реплика и го имаше навсякъде. Смяла съм се с глас на няколко пъти, а през другото време се сдържах, но това ми беше достатъчно да направя следното заключение, че ако някога ми е скучно или се чувствам зле просто ще взема "Чукът на Тор" и ще се впусна в това невероятно приключение.
- За светът не мисля, че мога да кажа кой знае какво освен, че е напълно оригинален и начинът на неговото разпространение в пространството сред реалния свят и този на митологията е невероятен. Границата е много тънка и нормално да се пресича постоянно, без да се губи излишно време. Със сигурност научих доста неща по отношение на нордическата митология, която винаги ми е била интересна и не само защото умирам да посетя Скандинавия, а и защото има доста голяма разлика с останалите.
- липсата на двойка в поредицата все още ме учудва приятно, защото бях поне малко сигурна, че в тази книга ще се получи поне нещо в зародиш, но не. Е, като изключим връзката между Самира и Амир, която всъщност не е изобщо на преден план, друго няма. А това ми харесва и въпреки че липсва, има толкова други неща, който покриват липсата ѝ, че едва ли ще искате да има още някоя драма на фона на всичко, което се случва.
- Естествено, всичките препратки към нещата от нашия век и новостите в музиката, сериалите и всичко ме хвърлиха на тъч линията. Защото за тях може и да няма толкова много търсене, тъй като "модерните" за момента неща се виждат от километри, самият труд, който е хвърлен за това и как да се наместят правилно в историята е чудесен.
"Чукът на Тор" е невероятно продължение
в поредицата за Магнус Чейс. Съвкупност от: герои от всякакви полове, религиозни възгледи и семейни проблеми, които са изпълнени със смелост, когато трябва; приключение, което ще ви отведе на най-различни места и смях, който идва винаги в подходящия момент и я прави невероятно лека и приятна за четене.
Въпроси за вас:
- ако сте чели книгата, кой ви беше най-забавният момент?
- играли ли сте някога боулинг и ако е положителен отговор как се справихте? (Аз не съм, но съм сигурна, че първият ми път ще бъде достоен за онези смешни семейни видеа!)
0 comments