Реших този път да говоря за дните от изминалата седмица като нормален Блогмас пост, така че се надявам да се получи нещо хубаво и да ви е интересно. И така нека да започваме ...

Като за начало най-накрая получих одобрение от работодателите ми от това лято, че мога да се върна и следващото, което даде изгубения смисъл на съществуването ми. Наистина имаше дни, в които се чудех какво точно правя с живота ми и каква ми е целта, която ако не се досещате не се вижда никъде. Прекалено е срамежлива. И да, това беше супер радостната новина за мен, при получаването, на която изтръпнах, защото почти бях изгубила надежда. Е, сега с пълни сили се пускам напред и новата ми главна цел е да се освободя от всички възможни изпити както досега. 

Вторник, 06.12.2016г.

Тази седмица имах и честта да се срещна и видя с Павлина (My World Covered In Books). Изкарахме си близо четири часа на едно място като си пълнихме главите една на друга с нашите драматично-забавни преживявания. (Ако случайно четеш да знаеш, че следващия път задължително ще ядем някъде! Не приемам "Не" за отговор! :д)

Четвъртък, 08.12.2016г. 

Следващото нещо е студентският празник, който за пръв път го прекарах с толкова малко ядене и аз не знам защо реших да пробвам "нещо ново". Ами получи се горе-долу. Но и аз имах малко вина, защото очакванията ми бяха вдигнати прекалено много, а то накрая се оказа много обикновено. Кой да знае, че ще е същото като да си излезете с приятелите една вечер?! 

Петък, 09.12.2016г.

Другото положително нещо от тази седмица бяха онлайн чатовете на живо с авторите на събитието ЕГМОНТ на живо. Тук вече нямах очаквания, защото напълно не знаех какво има да се очаква и може би за това останах толкова приятно изненадана. Благодаря на Памела за компанията и че изтърпя моите хапливи реплики по адрес на "приятелката" ми Фейра. 

Колкото до събитието и чатовете всичко беше много добре организирано и дори паузите между отделните чатове не бяха никак скучни. Като към това се добавят и вкусотиите на Troublebakers беше наистина много хубаво. Радвам се, че бяха включили шоколадовия сладкиш от "Стъкленият трон", който може би ми стана любимец. А и честно ако трябва да свържа поредицата с храна, то тя със сигурност ще е шоколад. 

Между другото чата с Кийра Кас (която беше изключително миличка и забавна) ме накара да искам да прочета "Изборът" още повече. А за Сара Дж. Маас не искам и да говоря. Тя беше просто невероятна, заедно с кучето ѝ, което не пропускаше да привлича внимание към себе си. Нещото, което ми направи впечатление, защото както винаги слушам и наблюдавам много внимателно какво се случва около мен е, че е и Кийра, и Сара са получили вдъхновение за историите си от "Пепеляшка" (която ми е най-антипатичната принцеса, заедно със Снежанка). Първоначално странно, особено когато втората каза, че докато е слушала музиката към филма и когато е започнала една по-напрегната мелодия си е представила как Пепеляшка държи нож в ръката си докато слиза по стълбите, а с това е възникнал образа на Селена в главата ѝ. Наистина ми беше изключително приятно да слушам авторите да обясняват как са им дошли идеите за книгите, дори и за "Кажи ми три неща" на Джули Бъксбаум, която някой ден ще я прочета също. Също и съветите, които дадоха за тези, които искат да се занимават с писане. 

Но най-забавното от цялата вечер беше Cosplay конкурса, от който останах наистина с отворена уста как някои хора се бяха постарали за него от грима до облеклата си. 

Това бяха едни 3 хубаво прекарани часа!!

Като за край на вечерта с Памела си взехме McDonalds, който аз не бях яла от много отдавна и да знам, че е не здравословно и бла, бла, но един път на два-три месеца може да си го позволи човек!!

И идва ред на съботата, в която отново с Памела посетихме "Джъмбо" и бяхме като мухи без глави в пълния смисъл на думата и се връщахме по няколко пъти на едно и също място. Очевидно съботите особено около празник като Коледа не са много препоръчителни ако нямаш ориентация, защото хората бяха много и ставаха все повече, а и всички бяха с колички и онова подобие на кошница, така че курса трябваше да се променя няколко пъти докато стигнем до касите. Е, поне си взех лампички най-накрая, които са толкова яки и МНОГО ми харесват, че чак почнах да скачам като ги светнах и ми дойде настроението. 

За завършване на този ден си направихме кексчета, които се получиха изключително перфектни (по мои наблюдения), но утре ще има пост специално за тях, така че за днес и тази седмица толкова от мен.

Сега ви пожелавам хубава вечер и успешна нова седмица, а аз започвам с гледането на сериите от тази седмица на сериалите, които следя (Teen Wolf, The Royals, The Vampire Diaries). :)

П.С. Остават 14 дни до Коледа и 20 дни до Нова година! 

Източник

Да, това ще е поредния Blogmas пост, но ще се преживее. Тази година за първи път и аз реших да се включа в това събитие, защото разбирате ли аз обичам коледните неща. Видеа, постове, картинки, постове, филми, схванах те. Дори повече от самата Коледа. Не знам дали е от годините или нещо ме е ударило по главата, но да такава е реалността.

Заради това мое забавление (приятно ми е!) реших да направя постове, свързани с Коледа и понеже за по-оригинално име не се сетих останах на C2C (Countdown to Christmas), където всеки пост ще е свързан с определено коледно нещо (книги, песни, музика, храна или каквото дойде като вдъхновение). И така без повече пълни приказки да се запътваме към главната част на този пост, който ще е за коледната украса и нещата, които правят градовете и стаите вкъщи с една идея по-уютни.

И като казах това изобщо няма да ви лъжа, че аз елха не украсявам и ако зависи от мене няма и да има, но благодарение на майка ми всяка година изкуственото ни дръвче стои изправено и знам, че ме гледа сякаш ме съди, или ми се подиграва. Въпреки това, винаги ми става по-хубаво като го има, нищо че съм му голям противник. Разбира се, когато бях малка имахме си истинска елха и като голям опортюнист винаги исках най-голямата, само че не разбирах, че тя идва и с най-голямо почистване на игличките, които падат, а те са си доста.

Винаги за мен ми е било по-забавно и приятно да украсявам стаите с коледни фигурки, гирлянди, лампички (тази година още не съм си взела, но и това ще стане!) и всякакви подобни. Носят ми повече настроение и уют. Едвам дочаках магазините да напускат тези красоти тази година. Като ги гледам искам да изкупя поне половината от тях и колкото и да взема винаги връщам по нещо, защото аматьора по домашен декор/дизайн решава, че не знае какво да прави с въпросното нещо и по-добре да се отправи към щанда със сладките работи, които са в коледна опаковка и изглеждат една идея по-вкусни. Също така знам, че флаконите със сняг, както и да се водят, са забранени в нас. По простата причина, че една година направих мазало с "качествата" ми на творец, а и това нещо се измиваше по най-трудния възможен начин, така че няма повече снежец в нас. За това пък мога да си хвърлям памук колкото си искам. Аз си го събирам после естествено.

Друго нещо, което е задължително е ароматната свещ с ябълка и канела. Няма нещо по-вкусно от това според мен, е освен коричките от мандарини/портокали, на които си спомогнал да се обелят преди това. Веднага ги свързвам с Коледа и зимата тези аромати, независимо по кое време на годината ги усещам. Те са си част от този период и няма кой да ме убеди в обратното.

И след като споделих какво ми носи настроение и удоволствие да си седя в нас да преминем към това, което се случва навън.

Говоря за украсите по сградите, елхите по центровете на градовете, които си имат специален ден, на който им се палят светлините и е като малка Нова година. Винаги присъствам на това събитие, харесва ми как всяка година правят нещо, макар и много малко, но различно от предишната година.

Със сигурност хората, които си украсяват фасадите и терасите на къщите, правят прибирането ми до нас в зимните вечери с една идея по-приятно и не толкова страшно. Винаги съм се радвала на различните лампички и фигури, с които хората си носят настроение хем на себе си, хем и на нас преминаващите покрай тяхната собственост.

Любими са ми и украсите по кафенетата, магазините, различните офиси. Ако съм в кафе, което има хубав коледен декор почти ми е невъзможно да стана и да си тръгна. И не сам защото знам какъв студ ме чака след като изляза навън, ами и защото малко или много си се чувствам уютничко.

Въпреки, че понякога няма по-уютно и приятно чувство за мен от това да се прибера в нас да си облека пижамката и да си легна в леглото, да си се завия и да си чета нещо, или направо да си заспя. Особено когато навънка са минусови температури.

В края на краищата всъщност за каквито и украси да говоря, нищо няма значение ако я няма топлината (не говоря метафорично), ако ми е студено и некомфортно не ме интересува ако ще пред мен да е и най-красивото коледно дръвче, което да е украсено с фигурки, направени като парчета от пица.

И на края ще кажа, че въпреки понякога да нямам изобщо коледно настроение и едва ли не да завиждам на хората от видеата, се сещам, че ако не го носим в себе си едва ли ще го открием някъде другаде. Ако вие не си го направите коледно и приятно, няма кой отвън да ви го направи. Трябва да положите усилия от вас, а ако тези около вас не искат да откликнат и сте принудени да ги търпите ... имате Интернет и социалните медии. Коледа не се състои само до време със семейството, тя е повече от това. Не е и традиция. Тя е поредния шанс, който живота ти дава да преосмислиш направеното досега, да претеглиш поне малко нещата преди 31 декември и да започнеш с малки крачки да се подготвяш. 

Украсявайте така както ви е приятно и ви харесва, бъдете с тези, дори и виртуално, които ви карат да се чувствате щастливи и нека всичко около вас да започва да изглежда сякаш Коледа е вече дошла! 

С този пост давам началото на Броенето до Коледа, 23 дни още до нея и 30 до Нова година, вие решавате как ще изживеете последния месец от 2016г. Един съвет от мен ще ви дам и той е "Дерзайте и не съжалявайте за нищо, Стореното - сторено. Живейте сега!" 

Надявам се поста да ви е бил интересен и приятен за четене! 

В коментарите може да напишете какво ви носи усещане за Коледа и кое нещо чакате с нетърпение всяка година по това време? Ще ми бъде изключително приятно да прочета вашите отговори!