1. Акцио - предстояща книга, която нямаш търпение да си вземеш?

Yellow Brick War (Dorothy Must Die #3) и много искам да прочета и The Glittering Court - Richelle Mead. За втората имам надежда, че ще бъде издадена и на български и МОЛЯ не гледайте корицата!! В интернет има първите 10/11 глави(не помня точно) и си заслужава да й се даде шанс.



2. Алохомора - книга, "отваряща" началото на поредица?

"Академия за вампири" е едно невероятно и силно начало за поредицата.



3. Експекто Патронум - книга, свързана с хубави спомени от детството ти?

Приключенията на Лукчо - беше ми много забавно и интересно да я чета и може би това е единствената ми книга, която не оставих от този период.


5. Обливиате - книга, която би искал никога да не беше чел?

Без Хоуп и Къде си, Аляска? - имах очаквания, но не се сбъднаха изобщо.

4. Приори Инкантато - последната книга, която прочете?

Ледено ухапване - кн. 2 от Академия за вампири. Някой ще ми обясни ли защо тази книга беше толкова кратка?!?



6. Ридикулус - книга, която поражда смях?

Определено това е Мечът на лятото -  от заглавията на главите до сарказма на героите и всичко останало.



7. Круцио - книга,  болезнена за четене?

За мен такава книга е тази, която искам да завърша по-бързо защото не ми харесва какво правят и как се развиват героите, плюс цялостното действие, но съм инат и мазохист (очевидно). В случая - Без Хоуп.



Имам чувството, че съм последната, която прави този таг, но ако има някой, на който му е интересен и не го е правил, да се чувства поканен. :)

ENGLISH

1.Accio: An Upcoming Release You Wish You Could Get Your Hands On Right Now

Yellow Brick War (Dorothy Must Die #3)  and The Glittering Court - Richelle Mead.

2.Alohomora: Favorite Series Starter 

Vampire Academy by Richelle Mead. 

В книгата се разказва за седемнайсетгодишната Ана, която е на почивка с родителите си във Венеция. За разлика от останалите "нормални" туристи тя не е привлечена от историята на града, а от своя телефон.

В "Живота, какъвто го познаваме" ни е представено ежедневието на едно семейство след като астероид удря Луната и тя се измества от орбитата си. Като последствие от това, цунамита заливат крайбрежията, земетресения разтърсват земята и вулкани изригват, чиято вулканична пепел е толкова гъста че скрива Слънцето. Едно момиче се налага да се научи да живее сред всичко това като записва в дневника си мислите й и действителността.

Не вярвах, че книгата ще ми хареса толкова много. Хвана ме още от първите страници и не ме пусна до последно. За мен тя е една от най-поучителните, които някога съм четяла, а също дава и тонове храна за размисъл. Не знам дали ми има нещо или просто е нормално да мисля, че книги, подобни на тази са много интересни и не само заради катастрофалната обстановка, а самия начин, по който се държат хората в тях и как ни напомнят, че в такива времена всеки ще гледа себе си и ще види колко неща е приемал за даденост.

Първоначално подходих леко предпазливо, но начинът, по който е написана книгата е чудесен. Всичко е описано достатъчно подробно и това че беше от първо лице никак не попречи да се разберат чувствата и характерите на останалите герои. Всичко е толкова ясно описано, че ставаш едно с книгата и минаваш през всичко заедно с героите и дори изпитваш емоции сякаш и ти си един от тях и всичко се случва наистина.
Авторката се е справила изключително добре с пресъздаването на обстановката, а начинът, по който е написано е толкова интересен и грабващ, че нито за миг не откланях поглед от книгата, бях си потънала в нейния свят.

Миранда е героинята, от която ни се представя историята. Шестнайсетгодишно момиче, което като всички останали си има нейни си проблеми и мисли. Първоначално това което се случва идва като шок за нея. Кой да си помисли, че едно леко изместване на Луната може да е причината за толкова много неща?! С напредването на историята ние виждаме едно променено вече момиче, което мисли зряло и е готово на всичко да спаси семейството си. Миранда е напълно реален и истински герой и на моменти се хващах, че и аз бих постъпила по същия начин. И имено това ми хареса най-много в нея.
Отначало не можех да разбера майката на Миранда, но тя има всички качества придъщи на един родител, а именно ще направи всички само и само децата да са му добре.
По-малкият брат - Джони в резултат на случващото се израства много също като сестра си, но запазва невинноста, която носят децата.
По-големият брат - Мат, още от началото мислеше зряло и рационално. Ролята му беше на мъжа в семейството и нито за един момент не се спря да се доказва колко силен характер има и колко е отдаден на семейството си.

Книгата, бих я описала като едно бързоскоростно влакче с всичките му превъртания, изкачвания и спускания. Наистина нямаше момент, в който да не се случва нещо, но през цялото време се усещаше надеждата и колко е важна тя в такива времена.

Малко по-различен пост от това което е имало до сега, но ще си го позволя разбира се, защото трябва да се сподели мнение (отново!). Идеята не е само моя,естествено. Памела ми я подхвърли, а после се провалихме в опитите ни за заглавие, което да е нормално. След това ми дойде вдъхновението от името на самия ми блог (Колко оригинално, нали? И аз така мисля!) и ето вече първия пост от това което ще се превърне като поредица ако се чете и има интерес.

Сега по темата! Понеже си мисля, че вече малко или много съм навътре с нещата(самозалъгвам се най-вероятно), реших да споделя моите наблюдения по отношение на университета.
За да не става километров пост реших да го разделя на три обобщени части: университет; общежитие; изпити.

Университет:

• сградата колкото и да си мислете, че е лесна няма да я научите толкова бързо, освен ако не сте с цел да назубрите всички номера на стаи и пътищата до тях. (Все още не знам къде са някои стаи, но съм инат и отказвам помощ, почти безцелното обикаляне е за предпочитане при мен).
• първоначално ще се чувствате като изгубени, хвърлени по средата на нещо, без навигация и около вас щъкат някакви други хора, видимо знаещи накъде отиват. 
• Очаквайте: 
• - тълпи - дано сте добри в зигзагообразното ходене - ще ви е от помощ понякога.
• - бавно ходещи студенти пред вас - винаги дразнещи, които ви четат мислите и в момента, в който тръгнете да ги заобикаляте те се поместват в същата посока и се получава кръговрат.
• - да ви побутват отвреме-навреме (то има достатъчно място за цяло стадо ама когато са решили да не се мръднат или вие ще трябва да отстъпите или ще последва сблъскване на телата ви или рамената ви) 
• - опашки на машината за кафе или на лафката, или на нещо друго преподобно. 
• С многото хора на едно място, които говорят на различни гласови тонове идва и редът на едно жужене във въздуха. Не може да схванете нищо от говоренето на някой, който се намира на повече от една ръка разстояние от вас. 
• Правилникът за движение по стълбите и по коридорите, рядко се нарушава и в тези моменти ви трябва бързо преориентиране, за да няма близък контакт с някой непознат.  
• ако не знаете къде се намира дадено нещо по-добре питайте (охраната върши чудесна работа, не бъдете инат като мен).
• винаги се преценявайте времето, за което стигате от една стая до друга или от двора до стаята, където имате упражнение/лекция, понякога професорите не обичат да им се прекъсва и дори няма да ви пуснат ако закъснеете.
• всеки от професорите подхожда различно, всичко зависи от тях и всеки има различен стил, не си правите илюзии ако някой ваш познат по същия предмет мине прекалено лесно или обратното. 
  
•  бъдете готови да търпите всичко, което идва от устата на професора (критика, хвала, коментар, с който не сте съгласен). Не го приемайте навътре, когато ви сравняват с някои други специалности или ви карат да се чувствате по-малко от тях.
• Сприятелявайте се с колегите си, но си намерете точните хора, първото впечатление в много пъти лъже. Наблюдавайте и слушайте повече! 
• И на края най-важното, до което стигнах от моя опит: По стълбите се стига по-бързо, отколкото с асансьор.

Общежитията:
Ако сте избрали по този начин да изживеет студентския си живот или поне това е планът ви за първите две години, то се нуждаете най-много от търпение и търпимост. Е, има го и случаят да се преместите с някой познат, но пък да не случите на съседи. За годините ми прекарани в общежите разбрах че:

• трудно е всичко да е на 100% 
• първата ми година мислех, че съм случила на съквартирантка, но в процеса на съвместно съжителство тя бавно почна да си показва "рогцата", ама то и аз не останах длъжна. Една - добре, но добавете още две, за да се получи пълна картинката. Тогава стана интересно. 
• съседите се паднаха да са "господарите на купона" и се взимаха прекалено много насериозно, ама прекалено много. Не ги интересуваше за нищо само каква глупост да измислят и колко литра алкохол да погълнат. 
• общо взето на всеки етаж беше различно (Щурите съседи или Новите съседи ако сте гледали гледката беше пародийна на това) нетърпимостта между живущите на някои от тях беше показна. 
• групите на блоковете във Фейсбук са едно непрестанно обновявано четиво. Обиждане, заплахи, нормални съседски търсения - от хляб до лук, следва любимия на всички и много желан напоследък тирбушон, тенджери, котлони и всичко друго, което сте забравили спокойно може да го напишете и да го поискате, да не забравим и не толкова срещаното търсене на учебници и помагала.
• всичко зависи от хората в блока, в моя случай всяка вечер някъде по етажите и коридорите се чуваха викове и сръбски ритми.
• втората година великата разпределителна система ме прати в друг блок. Пълна противоположност на първия, но имаше плюс, че си бях по-близо до приятелите. 
• еми в този блок, при най-малкото увеличаване на музиката, полицията можеше да ти кацне на вратата. 
• тропания по стените в девет вечерта, докато трае гледане  на X Factor бяха ежедневие. 

Всичко зависи и от вас и от тези, около вас. Най-добре и да се адаптирате бързо и да сте толерантни, без да ви се качват на главата и да си правят палатков лагер там. Ако не издържате можете да се преместите, но и това може да направите само веднъж.

И стигнахме до изпитите:

• в моя случай един месец сесия, три-четири дни на разположение за учене между всеки изпит. 
• освобождаването ви е най-добрата опция, хич не се правете на вървежни, а по-добре си учете тогава, за да не ви боли главата после и да имате по 4 часа сън. Никога изпитът не е по-лесен от освобождаването, ако има изключения то са единични случаи. (Ако изпита ви е тест НЕ означава, че ще бъде лесен, като нищо могат да ви закопаят с него.) 
• разбира се, не трябва да се отписва и варианта на Коледната нощ - стоиш буден и чакаш чудо или методът с учебника под възглавницата.
• не трябва да се притеснявате от нищо, играе срещу вас. 

До тези неща достигнах от моя кратък опит с тази институция. Надявам се да ви е било интересно.
Ако искате други такива постове на различни теми моля напишете долу в коментарите! :)

И на последно място да благодаря на Памела за идеята, постоянното питане до къде съм стигнала и за картинката със заглавието.

История без супергерои, от които се очаква да спасят света, а с обикновени хора, търсещи своя смисъл след един необикновен ден.

Ако до сега не бях чела книга, която да показва реалността в пълния й "блясък" и животът на хората с техните избори и ежедневни неща, то това сега се промени. Авторът е подходил доста смело при написването, тъй като е успял да направи нещо, което рядко може да се случи, а именно: странни герои, които да се харесат, сюжетът да няма екшън, но да е интересен и не на последно място една доста оригинална идея.

В един напълно обикновен ден милиони хора по света изчезват. Останалите си мислят, че това е Възнесението описано в Библията само че има едно малко несъответствие и то е , че не са взети единствено християни, а най-различни хора. През очите на семейство Гарви, което остава непокътнато, ни е показано какъв е живота след една такава трагедия, как вярата е поставена под въпрос и дали може отново да се намери щастието.

Градът в историята, от който ни се дава представа за това какво се случва по света е събирателен образ на много отделни личности, в които се включва и семейство Гарви. А то пък съдържа в себе си четирима човека, които са напълно различни един от друг и чрез всеки от тях ни е представен даден път.
Съпругата(Лори) е напълно съсипана след Вземането и търси спасение в новооткрилата се секта Грешните отломки, чиято работа е да пушат цигари и да напомнят за това, което се е случило.
Дъщерята(Джил) от едно умно и послушно момиче, тръгва по друг път.
Синът(Том) колежанин, който оставя ученето и тръгва след стъпките на един пророк, без да осъзнава докъде може да го доведе това.
Съпругът(Кевин) е може би единствения, който търси още остатъци от предишното или се опитва по някакъв начин да върне поне малко надежда отново в живота на хората.

Въпреки че през цялото време се усеща едно не толкова щастливо настроение, начинът, по който е написана задържа вниманието. Може би това ми направи най-голямо впечатление. Авторът има богат речник и го е използвал по най-добрия възможен начин. Нито за един момент не ми стана скучно докато четях, защото просто няма как.
Книгата, въпреки идеята и начинът, по който е написана се чете лесно. Не е трудно да се навлезе в историята, всичко става последователно с всяка следваща страница и е много добре направено. Не те хвърля направо в непознатото и ти да се чудиш защо хората са такива и защо ги правят тези неща.
Думите са подбрани точно и всичко се усеща толкова реално, все едно не само че четеш, ами и гледаш описаните картини пред очите си в същия момент.
Това помага и при опознаването на героите, които е също лесно, чрез чувствата, които изпитват и действията си ние можем да ги "видим" и оценим. Нищо в историята не е безцелно подхвърлено, всичко си има някаква цел, чрез която може да се разбере общата и по-голяма картина. Последните сто страници са толкова приковаващи, че аз направо изгубих представа за времето и дори не разбрах кога дойде краят. Книгата беше изпълнила задачата си да ме вземе в нейния свят и да ме направи част от него.

За край ще кажа, че харесах книгата беше нещо напълно различно от фентъзи света, в който съм се затворила. Ако харесвате високия и хубав стил, пълните описания и искате да преживеете нещо ново, то ви препоръчвам тази книга.

Книга написана от котка за хората, където всеки може да намери по нещо за себе си!

Нейно Светейшество котката е главната героиня в тази така интересна книга. Един ден, гостенка на Далай Лама й посява идеята за това какво щеше да каже ако можеше да говори. И това е нейната история, нейните ежедневни случки и уроците, които получава докато слуша нейният стопанин и неговите помощници.

Когато прочетох малката извадка от книгата и резюмето ми беше много странно. История от името на котка?! И то не коя да е котка ами тази на Далай Лама! Честно не знаех какво да очаквам, но реших просто да почна да я чета: първо, защото котката на корицата е прекрасна и харесвам котки; второ- различна тематика от това, което попринцип чета и трето винаги ми е било интересно да чета на подобни теми стига да са написани интересно и разбиращо.

На пръв поглед книгата може да изглежда като всички други, които са за някакво просветление или притчи, или нещо от този сорт. Разликата идва когато започнете да я четете.
Тук авторът се е справил доста добре с предаването на информацията и с това, което иска да остави в читателя на края. Стилът е доста лек и лесен за разбиране, а самата история не е натрапчива с някакви идеологии, на моменти е даже забавна и винаги пълна с действие и поучителна.
В главите са разгледани най-различни проблеми и колкото повече четеш, толкова повече виждаш, че героинята (в този случай котката) колкото и да е различна на външен вид от теб има същите мисли и чувства, просто причините за тях са други. Хубавото е, че не се занимават само с една тема, а с напредването навлизат по няколко наведнъж. Лично аз намерих доста вдъхновение за себе си и то се случи когато най-малко очаквах. Сякаш беше подхвърлено и ме чакаше да стигна до него.
Също така научаваме доста за източната култура, начина на живот на монасите и "религията", която те изповядват. Беше ми интересно да прочета информация предоставена по такъв начин, който не е суров и можех да го разбирам лесно.
Изобилието от герои тук е много голямо. Може да срещнете най-различни, а обратите винаги са неочаквани.

Ами котката? Е, тя е една чудесна разказвачка, с всички качества, които могат да се очакват от някого от нейния вид. Авторът я е направил доста интересна и забавна, но има и доста човешко в нея както казах. Благодарение на нея читателя може да научи много неща стига да е отворен към тях и да иска, а ако не самата история не насилва никого - просто е грабваща. И ти става интересно какво ще се случи в следващата глава, а после и в по-следващата и т.н.

Ако искате нещо различно, хубаво, на което да се насладите в забързаното си ежедневие то тази книга е за вас. Тук не мисля, че ще има някой който да я остави без да вземе нещо от нея, дори и това да е само един цитат.

Scroll for the English version.

Какво щяхте да направите ако знаехте кога ще умрете и в последните ви години ви отнемат свободата? Ще се предадете ли или ще се борите до край за нея? 

В далечното бъдеще, когато жените живеят до двадесет годишна възраст, мъжете - двадесет и пет, благодарение на модерната наука, която е искала да направи перфектен човешки род. Медицината търси лек, улицине са обитавани от сираци, криминалността и бедността са се увеличили стократно, а младите момичета са отвличави продавани като полигамни булки да раждат повече деца.
Последното става съдбата на Рейн, от която тя иска да избяга. Оставаща с четири години живот, на място, което е съвършенната утопия заедно с още две момичета и съпруг с потаен баща ще успее ли преди времето й да изтече?

Първо ще започна с корицата, която колкото повече гледам, толкова повече я харесвам. И за това подвързах книгата, защото не искам да й се случи нещо. Сега по същество за самата нея.
Желанието ми за прочитане на тази книга дойде единствено от резюмето, без да знам абсолютно нищо за героите (това, в моя случай изиграва огромна роля). Първоначално бях много предпазлива докато я четях, нищо че книгата ме грабна и ми беше много приятно да я чета.
Да, нямаше битки и толкова много действие, както аз обичам, но през цялото време се случваха достатъчно интересни неща, за да ти държат вниманието.

Стилът на авторката страшно много ми хареса, не мога и да си и мечтая за по-добри описания. Справила се е чудесно с изграждането на света и героите. Първото е толкова добре направено, че наистина имах усещането, че всичко се е случило и е напълно реално. Въпреки че ни се представят два свята: новият дом на Рейн - перфектната утопия, в която думата "реален" губи смисъла си и външният, истинският свят, нямаше абсолютно нищо излишно написано, което да е вметнато просто "ей така", Всичко се разкрива бавно и внимателно, но не ти дава причина да ти стане скучно и да искаш да отидеш някъде напред, тъй като моментите на обрат стават неочаквано.
Понеже книгата е от първо лице, си мислех, че авторката ще насилва много чувствата на героинята по отношение на другите герои, но не. "Виждаме" другите герои по истинският им начин и сами можем да си правим изводите. По отношение на тях ни се предлагат много различни характери и личности, няма как поне един да не ти хареса.

Рейн (доста проверки направих, за да се убедя, че така се произнася името) е героинята, чрез която ни е представено всички. Тя има една единствена слабост и това е, че е емоционална и чувства прекалено много.
Хареса ми това, че дори когато видя "другия" свят и едва ли не започна да се вписва в него, тя не беше оставена той да я излъже и да я отдели от целта й, а именно да се върне отново в дома й, при брат си - да е на свобода. Честно, не очаквах да се окаже толкова силна и решителна, защото манипулацията върху нея беше доста голяма. Възхищавам й се за което и съм благодарна на авторката, че не я направила по друг начин.
Линдън е т. нар. съпруг на Рейн, който е лудо влюбен в нея и прави всичко, по силите си, за да маже тя да е щастлива и да не й липсва нищо. Много добър, наивен и вярва на всичко, казано му от баща му. На моменти беше доста дразнещ с неговото поведение.
Гейбриел е един от прислужниците, който разнася храната по стаите и пълна противоположност на Линдън. Може да е живял прекалено много време в тази перфектна утопия, но не е загубил виждането си за истинската реалност. Той е умен, силен, смел и е един от малкото, на които Рейн може да разчита.
Джена е едно от момичетата, които също като Рейн е отвлечено. На деветнайсет години и може да се каже, че се е примирила със съдбата си. Не говори много, но забелязва всичко.
Сесили е другото отвлечено момиче, само на тринайсет години. В нея живее още детското, но с напредването на историята тя израства и се променя много.

За край мога да кажа, че се радвам, че я прочетох, защото това е първата антиутопична книга, която наистина усещам като такава. Поех риск с нея, но не загубих и за в бъдеще бих правила повече и дано всичките са еднакво печеливши като този.
Книгата, отново я поръчах от Book Depository.

ENGLISH

What would you do if you knew when you are going to die and in the last years someone takes away your freedom? Would you just give up or fight for it?

In the distant future all females are with lifespan of 20years and males -25 years, thanks to the modern science that wanted to create a perfect race. Geneticists are searching for a medical cure, streets are full of orphans, poverty and crime have skyrocketed, young girls are being kidnapped and sold as polygamous brides to bear more children.
The latter becomes Rhine's destiny from which she tries to escape. With four years left to live in a place that is perfect utopia, with two more girls, husband who is hopelessly in love with her and father-in-law who has some dark secrets will Rhine be able to escape before her time runs out?

I will start of with the cover which the more I look at the more I like. That's why I band it. Now let's talk about the book.

My desire to read the book came only from the synopsis without knowing anything else. Firstly I was careful while reading it even though I was enjoying it.
There were not fights and it wasn't so action-packed but always something interesting was happening to keep my attention.

I really liked author's style, couldn't wish for better descriptions. She did a great job with the world and the characters.
The first one is so well built that I had a feeling like everything has really happened. It felt so real. Nevertheless we were shown two different worlds: Rhine's new home - the perfect utopia in which the word "real" is losing its meaning and the real world, the outside. All words were placed into the right place and nothing was feeling weird or not right. Everything reveals slowly and carefully but not in the way to make you skip pages because the turning points were happening unexpectedly.
The characters here are so different from one another so you will like at least someone for sure.

Rhine the main character has only one weakness which is that she is too emotional. I like that even when she started to kinda adapt in this new world she didn't let it fool her and distract her from her aim - freedom and to go back to her brother. Honestly, I didn't expected her to be so brave and decisive because the manipulation on her was too big. I was impressed by her and I'm thankful to the author that she didn't make her any other way.
Linden is Rhine's husband who is crazy in love with her and is doing everything he can to make her happy. Very good, naive and loyal to his father. Sometimes he was really annoying.
Gabriel is one of the servants that brings the food in the rooms. He is the other side of Linden - totally different. He could be living in this utopia for a long time but hasn't lost his view on the real world. Gabriel is smart, brave, strong and one of the few that Rhine can trust.
Jenna is one of the girls that same as Rhine was kidnapped. She is nineteen years old and kinda gave up on everything. She doesn't talk much but she sees more.
Cecily is the other kidnapped girl and is thirteen year old. She is still a child but with the story going she changes a lot.

At the end I can say that I'm happy that I read it because this is the first dystopian book that felt like one. Took risk with it and it was for good I hope if I ever take a risk again to be as good as this.

Scroll a little for the English version.

Поредна книга, която е втора от поредица и е по-добра от първата!
Наистина не знам какво се случва, тъй като за сравнително малкото страници, които има (293) тя е напълно изпълнена с всичко, което харесвам в една книга.

Все още не мога да си подредя мислите достатъчно, но реших да започна да пиша, а не да чакам, защото може би няма да мога да предам мнението си като хората и тогава.

Втората книга от Dorothy Must Die започва точно там, където първата завършва без никакво губене на време. Мисията на Ейми продължава и тя е вече много по-решена да направи всичко, което е нужно за премахването на Дороти. Уви, за да го стори тя трябва първо да събере: сърцето на Железният човек, умът на Плашилото и храбростта на Лъва. По пътя си тя се среща с нови герои, нови проблеми и разбира все повече за това, което се е случило на Оз и същността на някои от т. нар. й приятели или нейните придружители.

Ако смятах, че в първата книга се случваха неща на всяка страница, то тук вече може би те стават на всеки нов абзац. Може би е най-лесно да го опиша така: в първата - се запознаваме със света, с героите, минаваме през обучението на Ейми за мисията й и през това време се случват и някои по- решаващи и изпълнени с действие моменти. Докато във втората книга ние буквално сме "хвърлени по средата на арената" и няма и минута за поемане на дъх.
Всичко става по едно и също време, но не е изобщо объркващо - да не можеш да го следиш, а точно обратното кара те да четеш още и още.

Тук вече двама герои ги има повече и заедно с това има и повече подробности за тях.
Пийт е един от градинарите на Дороти, но изобщо не е жесток или нещо подобно. Той е смятан за приятел от Ейми, но по-навътре в историята се разбира истинската му същност и той далеч не е просто обикновен градинар или за какъвто се представя, но не е и някой лош герой, търсещ изгода като някои други. На няколко пъти помага на Ейми и точно когато тя се отпуска пред него той й съобщава новината, че не си пада по момичета. ( и двете бяхме в шок).
Озма е другият герой, за който вече придобиваме много информация. Тя е единствената, която може да седне на трона и да управлява Оз по право, но със завръщането на Дороти й се прави магия, която я отслабва и не я прави по-умна от едно двугодишно дете. Напълно не е с мозъка си и когато има включване от нейна страна то е по-скоро като разведряване на обстановката. Разбира се с напредването на историята силата бавно започва да й се връща и тя показва признаци на нормално човешко същество.
Въпреки това тя наистина ми хареса, точно за това, че благодарение на магията се държеше безстрашно и винаги излизаше от битки недокосната от нищо.
Колкото до Ейми в нея промяната е огромна, вече става по-решителна, смела, разбира коя е и за какво се бори, че трябва да вярва в себе си и че да си мил и добър понякога може да ти изиграе лоша шега.

Промяна може да се наблюдава и в самия свят, чиято магия почва бавно да се връща в него, а с това и красотата му. Авторката тук се е справила изключително добре. Страшно много харесвам начинът й на представяне и описване на нещата - може да се усети, да се види и да се почувства всичко сякаш е пред теб. Тя така е написала книгата, че когато си помислиш, че вече нещата ще започнат да се изясняват и се вижда края се включва нещо ново.
Както казах пълно е с действия и приключения. А краят той е всичко различно от това което си планувал или си мислиш, че си разкрил и те оставя да искаш още защото завършва по най-интересния възможен начин, точно на границата преди да започне следващото приключение.
И тук могат да се намерят много истини за живота.

Няма да излъжа като кажа, че тази книга ми хареса повече от първата и ме остави без думи. Няколко минути след като я завърших отново гледах в една точка, за да осмисля всичко, което бе станало. Мога също и да споделя, че това става една от любимите ми книги. Единственото негативно нещо е, че я няма в България, но за това я има по сайтове като аз и нея също я поръчах от Book Depository(американската версия). Така че ако искате книга с приключения, с герои, с намирането на правилния път към себе си и превръщането на този, който наистина си - напълно честно ви казвам, че Dorothy Must Die поредицата е за вас.

ENGLISH

Another book that is a sequel and it's better than the first!
I don't know how that happened because for its short amount of pages (293) that book has everything that I like.
I still don't know hot express myself but I've decided to start writing and to not waiting because it's possible to not do it properly then too.

The Wicked Will Rise starts exactly where the first one has finished without wasting another second.
Amy's mission is continuing and she is even more decisive and has willing to do everything that needs to be done for Dorothy to go away. Unfortunately to do that Amy has to collect some things: Tin Woodman's heart, Lion's courage and Scarecrow's brain. On her way she meets new characters, new problems and finds out more about what really has happened to Oz and understands some things about her so called friends or her companions.

If I thoughts that in the first book things were happening on every page then here I may say that they are happening in every new paragraph. Maybe it will be easier to explain it like this: In the first one we are introduced to the world and the characters, going through Amy's training for her mission and some more important and complicated action things are happening along the way; While in the second one we are literally thrown in the middle of the battlefront and there is not even a second for you to catch your breath. Everything is happening at once but that doesn't make you feel fused only makes you to keep reading.

Here, two characters have a bigger role and there is more information about them.

Pete is one of Dorothy's gardeners and he's nothing like her. He is considered as a friend by Amy but as the story unfolds itself we understands that he is not an ordinary gardener or however he is introducing himself but is not a bad guy or someone who wants to gain benefit. A couple of times he helps Amy and when finally she gets more comfortable around him he tells her that he is not into girls. (both of us were in shock. I haven't seen it coming at all.)

Ozma is the other character who we get to know more. She is the rightful queen of Oz but when Dorothy came there was a magic spell on her which makes her weaker and not smarter than a two year old child. She is out of her mind and even when she tries to make an attempt to be really her again is more like easing up of the atmosphere. Fortunately with story's advance Ozma becomes more powerful and is starting to act more like a normal human being.
Nevertheless I really liked her exactly for that and with the spell she was fearless.

As for Amy, she goes through big change: becomes more decisive, finds out who she really is, what she is fighting for, to believe more in herself and to be kind sometimes doesn't turn out the way you want to.

There is a change in the world too. It started to gain its magic back and with that its beauty too. The author did a great job once again. I really like her way of describing everything - you can see it, feel it like it's right before your eyes. The way she writes is just amazing and when you think you see the end something happens out of nowhere.
As I said the book is action packed and the end is really different from what you can think of and it leaves you wanting more because it stops right before the next adventure.


Honestly I like this book way more than the first one and it left me speechless. A couple of minutes after I've finished it, I looked in the space and tried to put all the pieces together so I can understand what really happened. This becomes one of my favorite books! The only bad thing is that it has not been published in Bulgaria yet so I had to purchase it from Book Depository. If you want a book with action, interesting characters, where you can find the right path to yourself and to become who you really are then this book is for you!!!

Здравейте!
Реших и аз да направя такъв пост: първо, защото ми харесва и ми е интересно да ги чета и второ- имам нужда да си изразявам мнението.


"Защо четеш?", "Ти четеш!?", "Как можеш да си даваш парите за книги?"- колко често сте чували тези въпроси? - зададени от хора, които си мислят, че са нестандартни личности. Само че в днешния свят е точно обратното, вече т.нар. нестандартни личности са грамотните, тези, които четат, които не пият, не пушат, обичат да прекарват времето си сред природата, да пътуват. (тези, които не се правят на готини, а са себе си!!!)

"Защо чета?" - ето го и отговора:

• Защото четенето ми дава свобода, спокойствие, радост и всички други чувства. Кара ме сама да си рисувам картините, а не някакви готови изображения. Мисля, че въображението на хората е много по-добра машина и може да се справи в пъти по-добре от използваните във филмите. 
• Друго нещо за четенето е, че то обогатява, прави те по-самостоятелен, не налага собствено мнение.  
  
• Също така идва момент, в който самия мозък иска почивка от всичко останало или реалността и тогава и филмите не му стигат. Иска нещо различно- нещо, което да го кара да работи по друг начин, да мисли по друг начин. 
• С книгите не се чувстваш сам, а най-хубавото чувство и когато книгата е написана точно като за теб, сякаш някой е влязъл в главата ти и е излял мислите на хартията. 
• Някои герои ги имаш като най-добри приятели и в трудни моменти се сещаш за тях и се питаш "Какво биха направили те сега?" и си помагаш сам. 
• Няма как да не се промениш, защото вярвате или не, преминаваме през толкова много неща заедно с героите, че дори може да се каже, че това си е чист опит. 
• Книгите са най-евтината екскурзия, на която можем да отидем и това не са хвърлени на вятъра пари, защото те винаги са на мода!

А четящите хора могат да се познаят отдалеч, първо по говоренето(колкото и клиширано да звучи е напълно вярно), самият им лик (особено погледа), мненията им и всичко останало са различни от тези, на другите хора. Не само че са по-грамотни, а и мисълта тече по друг начин.
Това е за истински четящите хора, независимо в кой жанр, а не за тези, които просто си купуват книги: да мине номера за подарък, защото всички ги четат (50 нюанса сиво, Вината в нашите звезди и пр.) или да покажат класа или каквото там си мислят, нещо неразбираемо за мен.
Книгите трябва да обогатяват, да ти дават храна за размисъл, а не да бъдеш "готин". (забележка: Вината в нашите звезди я използвах, защото наистина абсолютно всички я четяха, но мисля, че там има нещо положително за читателя, ако разбира се чете от някой от първата група, а не от "готините".)



А за тези, които не четат и аз бих искала да ги попитам "Защо НЕ четеш?" - Вярно сигурно да си грамотен в днешно време "не е готино", а и нали си имаме "чудесната"  телевизия; по-яко е да нямаш собствено мнение и да следваш "боклука" хвърлен от телевизията и тълпата; да си даваш парите за алкохол, цигари и ли лотарийни билети и пр.; да си българин, а да пишеш на латиница и дори още по-зле - да използваш и цифри, докато го правиш - не искате да знаете колко пъти съм искала да имам речник близо до себе си и да го хвърля по тях, а и това е най- лесния начин да ме отблъснете.


В заключение искам да кажа, че намирам все повече и повече хора, които искат/обичат да четат и това само ме радва. А и когато си в такава компания винаги ще имате теми за разговор. Няма нищо по-хубаво от това да споделяте приключенията с другите.
Аз чета, защото МОГА, ИСКАМ и ми носи удоволствие и това не е ИЗОБЩО СРАМНО.
Не оставяйте другите да се мислят за повече от вас НИКОГА!

1. Диабет - Сладка книга, наистина сладка.
Признавам, че Без Хоуп на няколко пъти ми се стори много сладка, може би защото беше много различна от това което чета.

2. Едра шарка - Книга, която си прочела веднъж и никога повече няма да прочетеш.
Къде си, Аляска; Без Хоуп и втората книга от Братството на черния кинжал - едва ги дочетох първия път по-незаинтересована от края на книга не съм била.

3. Грип - Книга, която се разпространява като вирус.
Вината в нашите звезди и Дивергенти - точно защото всеки говореше за тях ми станаха неприятни.

4. Цикъл - Книга, която четеш всеки месец, година или просто често.
Мечът на лятото - някои моменти са прекалено забавни и "яки", за да ги прочетеш само веднъж.

5. Безсъние - Книга, която те е държала будна цяла нощ.
Ридание на Маги Стийвотър - първата фентъзи книга, която все още помня колко интересна ми беше.

6. Амнезия - Книга, която е забравена и не е успяла да остави голям отпечатък. 
Отговора от втория въпрос.

7. Астма - Книга, която те остави без дъх.
Среднощна корона, The Wicked Will Rise - на всяка страница се случваше нещо.

8. Недохранване - Книга, която не дава храна за размисъл.
Би трябвало това да е целта на книгите независимо от идеята. Уви "харесваните" от мен книги не го постигат.

9. Travel sickness - Книга, която те отведе на пътуване през времето и пространството.
Все още не съм попадала на книга, чието действие се развива в някакво време от миналото, примерно. Но иямах такова чувство при Стъкленият трон, тъй като обстановката и дрехите са различни от представата ми за бъдещето и настоящето и по-скоро ми напомнят на миналото.
Update: Wither на Lauren DeStefano

Тагвам: Памела и Мари :)

ENGLISH

1.Diabetes- a book too sweet, like really sweet. 
Hopeless at one point of the time was too sweet for me.

2. Chicken Pox- a book you picked up once but will never pick up again. 
Hopeless, Looking for Alaska and Lover Eternal it was hard to finish them the first time so not anymore.

3.Influenza- a contagious book that spreads like a virus. 
The Fault in Our Stars, Divergent.

4.The Cycle- a book you read every month, year, or often.
The Sword of Summer is one of the books to which I'll go back to sometimes.

5. Insomnia- a book that kept you up all night.  
Lament by Maggie Stiefvater - first fantasy book I've ever read, was too interesting for me at the time I was reading it.

6.Amnesia- a book that’s forgotten and didn’t leave a powerful impression in your memory. 
Look up the answer of the second question. :)
7.Asthma- A book that took your breath away.  
Crown of Midnight and The Wicked Will Rise.

8.Malnutrition- a book that lacked food for thought.  
That should be the point of every book. Unfortunately some books that I "like" don't have it in them.

9.Travel Sickness- a book that took you on a trip through time and space.
I had this kind of feeling while I was reading Throne of Glass series. Wither is another book that really took me on a trip.

Gossip Girl



Изгледах го, когато вече беше свършил и когато бях много спойлната за него(Знаех кой е Клюкарката). Въпреки това го гледах, защото самата история ми хареса (беше реална, не със свръхестествени чудаци). Все още не съм намерила по-перфектен актьорски състав. Всичко в този сериал беше изпипано и нямаше момент, в който да кажа, че няма да гледам повече.
Приятелството между Блеър и Серина, които минаха през толкова много в преследване на собствените си цели. Блеър и Чък - отново неперфектна двойка, която няма как да не направи впечатление.

Scroll a little for the English version. 

Много време отлагах писането на това ревю и то заради моя мързел, а не заради книгата, защото тя ми хареса много.

За първи път чета т.нар. преразказ на история, тъй като действието се развива в Оз, а и резюмето беше интересно, така че реших да дам шанс на книгата. Не ми отне много време да я завърша, защото историята е грабваща и интересна, така че не останах разочарована.

Ейми е момиче от Канзас, което като всички нас е гледало филма за Оз, но го приема само като такъв. Докато един ден торнадо не се появява и я отвежда в този чудесен свят или поне такъв трябваше да е.
Оз, който познаваме дали от книгата, или от филмите не е същият. Цветовете на този свят са се изгубили напълно и всичко е сиво, дори и жълтият път е загубил своята магия. И това е благодарение на човек, разбира се - Дороти. Доброто в Оз е преминало в зло, а на веднъж злите вещици може да се има повече доверие.
Ейми като другото момиче от същото място като Дороти е смятана за човека, който може да върне всичко както си е било.

За да се напише нещо подобно, авторът в случая авторката трябва да познава оригиналната история изцяло с героите и техните слабости и всичко. Е, тя се е справила много добре. Описанията са чудесни и има доста чувство за хумор в книгата, а идеята поне за мен е доста оригинална.
Авторката е запазила света такъв, какъвто е бил, но както споменах с малки различия. Но разбира се, все още може да се усети красотата му. Действието е навсякъде, и също така в историята може да се открият много истини за хората и света.
Докато четях в мен се появи отново онова чувство, както когато бях малка и четях приказки. Само дето тук "приказката" е написана като за по-пораснали деца, по-усложнена е.
Героите са различни всеки с неговите си странности и много променен от това което е бил.

Ейми е главната героиня тук и нямаше как да не я харесам повече. Момиче, което не може да си държи устата затворена в повечето случаи, издържа на голямо напрежение и прави това което тя иска, докато има по-главна цел. Държи на хората около нея и приема задачата, която й възлагат насериозно. Труди се, за да постигне всичко и не се оплаква за нищо, или поне не на глас и винаги търси да намери нещо добро в другите. Приема нещата такива каквито са и не си губи времето в хленчене, колкото й да не й харесват понякога. Може би най-реалната героиня до сега, за която съм чела.
Дороти е представена като обикновен човек, на когото му е дадена малко власт и се е изгубил в нея. Винаги съм харесвала жените злодеи, а тук тя е в ролята на такава. Има много бруталност в нея и няма жал за никой, който нарушава казаното от нея. Авторката я е описала по един доста интересен начин. Това е любимата ми описание, защото и тук се е пропил сарказма благодарение на Ейми от която "виждаме" историята.
Нокс е друг главен герой, който обучава Ейми за нейната мисия. Момче, спасено от една вещица, след като е изгубило семейството си, което прави всичко в името на каузата да освободят Оз от ръцете на Дороти. Леко е студен, с доста хаплив език понякога и много сериозен, и който може би изиграва огромна роля в промяната на Ейми.
Лъвът, Железният човек и Плашилото са слуги на Дороти и вътрешно са същите като нея - омраза, бруталност, безжалостни, правят всичко в името на нейно Величество.

За край ще кажа, че историята е много интересна и завладяваща и също има по нещо абсолютно за всеки. Малко по-различен свят, променени герои и дори запазена магия на определено място, където можем да видим стария и великолепен Оз.
Много е жалко, че книгата я няма на български, но ако искате нещо различно и красиво винаги може да си я поръчате онлайн.
Аз използвам Book Depository и съм доволна.

ENGLISH

That was my first time reading a retelling. I picked it up because it's one my favorite stories and my favorite world. I read it fast because it is really interesting and gripping and I wasn't disappointed.

Amy is a girl from Kansas who like all of us has watched the movie about Oz and read the books but only thinks of it as that - fiction. This is until the day of when the tornado comes and swept her whole life with it. But Oz is not as it used to be. There is no color, almost everything is grey and even the yellow brick road has kinda lost its magic. And that all has happened thanks to a human of course aka Dorothy.
Good has became wicked and you can trust the wicked witches more.
Amy as the other girls from the same place as Dorothy is counted on to save the place.

To write something like that the author of it has to know really well the original story in its completeness and its characters with their weaknesses and all. I can say that Danielle Paige did a great job. The descriptions are amazing and there is a lot of sense of humour in the book. For me the idea is really original.
The author has kept the world the same but as I said is kinda different. We still can see its beauty though. There is action on every page and also there are many truths about the people and the world in the book too.
In this book there was this feeling when you were reading a fairytale as a kid.
The characters are really different from one another and interesting in their own way.

Amy is the main character here and I couldn't like her more. A girl that can not keep her mouth shut most of the time, can take a big pressure on her and does what she wants while has a bigger goal. She is loyal and takes her mission seriously. She is working hard for everything and doesn't complaining about anything or at least only in her head and is trying to find something good in everyone. Maybe she is the most real character I've read about so far.
Dorothy is an ordinary person whom has been given a little power and now wants more and more. I've always liked the villains especially when they are females. She is beyond cruel in her ways when she is punishing someone. The author described her very interesting and that's might be my favorite description.
Nox is another character who is training Amy to get ready for her mission. He is a boy saved by a witch when he was a kid and lost his family. Serious, honest and sometimes cold, attractive, he will do anything for the cause to free Oz from Dorothy. He might be one of the reasons for Amy to change so much.
The lion, Scarecrow, Tin Woodman are Dorothy's servants and inside they are just like her and will do everything for her Highness.

In the end I can say that the story is really interesting and gripping and there is absolutely something for everyone. Kind of a different Oz, characters that go through changes and even a little bit saved magic in one place from where we can see,the old and wonderful Oz.

I ordered the book from Book Depository because it's not been published in my country.

Book 2: The Wicked Will Rise (Dorothy Must Die #2)

Здравейте на всички!

Знам че по това време на годината има много подобни и видеа и постове, но аз много ги харесвам за това реших и аз да направя.
В коментарите може да споделите вашите любими неща от изминалата година!!

Ще започна с темата, която ме вдъхнови да направя този блог, а именно книгите. Ако знаех, че нещо такова ще ми донесе толкова щастие и ще срещна хора с интереси като моите щях да го направя по-рано, а не да го обмислям толкова дълго.

Favorite books: От страна на книгите през тази година прочетох такива от най-различен жанр. Някой ми харесаха, други - не. И идва моментът да споделя кои ми направиха много голямо впечатление и може би се сещате кои ще са някои от тях (да си представим, че има драматична пауза) ...
Throne of Glass - Sarah J Maas (Shocker!)
До сега не бях попадала на друга книга, към която да се привържа толкова много към героите и Дориан главно. (Кога ще спра да говоря за Дориан?... Никога!). Сега сериозно, поредицата може да ви върне увереността, а може би и вие ще се промените докато четете книгата и минавате прев всичко заедно с героите.
The Sword of Summer - Rick Riordan 
Разбрах колко много съм изпуснала от Рик Риърдън и сега една от целите ми е да си взема всичките му поредици!!
The Contest - Matthew Riley 
Няма човек, който да ми е казал, че обича фентъзи и много действие и да не съм я препоръчала. И за да не остана и този път по-назад ще й направя отново реклама. Действието в книгата се развива в библиотеката в Ню Йорк; описанията са повече от достатъчни и чудесни; няма минута спокойствие; различни герои и същества. Съжалявам за романтиците, но тук романтика няма, въпреки това си заслужава!!

Favorite beauty products: Много се чудих дали да ги добавям, но на края се реших. Не съм от момичетата обсебени от грима, но обичам да си правя експерименти.

Продуктите от снимката са:
Спирала - Essence Lash Princess
Очна линия - Golden Rose dipliner (до сега по-добра не съм ползвала)
Clean & Clear 2in1 face wash/mask - много добре почиства лицето и не изсушава кожата (личен опит).
Baby Lips - Fruit Punch
Baby Lips - Sweet Apple (оказа се идеално за зимата)
Bath & Body Works body lotion - Plum Cider Warmth (за есента се води, но е чудесен и за другите сезони)
Bath & Body Works antibacterial hand gel - Ghoul Friend - взех го защото е много по-различен от нашите тук и "по-мобилен" :дд



Favorite movie: Любимият ми филм от тази година е Минионите(Minions- още нещо, от което съм обсебена).

Favorite songs: В началото на тази година преоткрих любовта си към EMINEM и всички негови песни ми харесват особено последните му (Guts Over Fear и Survival са ми най) Намирам много смисъл в думите му. Следващите - са на Taylor Swift: Bad Blood и Wildest Dreams. Целият нов албум на Selena Gomez - Revival страшно много ми харесва. Drag Me Down - One Direction - не мога да повярвам, че я добавям, но прекалено й се радвах лятото по радиото, за да не я. Fight Song - Rachel Platten още една песен от лятото. И една новооткрита от мен, но много хубава Human - Christina Perri.  Лично аз слушам музика от Spotify, така че може да намерите всичките песни и там без тези на Taylor Swift.
В заключение ще кажа, че за мен 2015 бе годината на промяната. Постигнах мечтата си да посетя Америка и да се докосна до културата и начина на живот на хората там. Ню Йорк е едно невероятно място и въпреки че е огромен аз се чувствах много добре там, в списъка на любимите ми градове е. Точно от това пътуване се промених и разбрах, че всичко винаги си заслужава. Независимо през какво минавате по пътя към желаното от вас нещо, знайте че на края когато пристигнете ще разберете, че точно неравностите по пътя са го направили толкова прекрасно.


И на края искам и да благодаря на всички, които посещават и четат блога ми! :)

Весело посрещане на 2016г.!
През новата година ви пожелавам здраве, щастие, дързост и общо взето всичко най-добро от живота. Нека най-доброто от вашето минало да е най-лошото от вашето бъдеще. Вярвайте в себе си, бъдете уверени и усмихнати! :) хохо