Здравейте!

Време е за първия ми пост от този вид. Реших това лято да го опиша с няколко публикации в края на всеки месец.
Някой от вас знаят, че за втора поредна година съм на бригада в Америка и този път може да се каже, че съм напълно сама (миналата бях с най-добрата ми приятелка).
Няма да разказвам излишни неща, а само тези, които са ми направили впечатление и са интересни.

6 юни - 12 юни
Не съм си мислила, че пътуването ще ми е толкова спокойно и ще ми върви по вода (буквално, валя няколко часа преди да тръгна). Голямото ми притеснение за багажа беше само излишен стрес нищо, че не можах да си позная куфара от първия път. Беше деформиран.
Не е истина и колко лесно се адаптирах към новото. От мига, който излязох от летището и ни взеха с кола да ни откарат до града, в който ще работим вече се бях настроила на друга честота и отново станах отворен човек, който не го интересува какво ще си помислят другите за глупостите, които говори. Разбира се и първото нещо, което направих беше да си взема McDonalds.
Тази седмица мина толкова бързо от 3-часовата ориентация, която имаше напълно излишни неща, до първите ми дни на работа. Колко е било по-лесно, когато веднъж вече си правил нещо да го правиш отново. Новото е, че понеже е голям парк си имаме радиостанции, по които още ми е смешно и странно да говоря.
Съквартирантките ми се оказаха страхотни и още от първия ден ме приеха топло. Към тази седмица може да добавя, че лозунгът на това лято ще е "Да живеят полуфабрикатите!", еми наистина нямаш време да си готвиш, то пък и понеже аз мога да готвя много.

13 юни - 19 юни
Добре вече става по-сериозно понеже хората, които работим по магазините и правим татуировки имаме да изпълняваме цели (определена сума печалба в края на деня). Леко се изложих, но все още не бях разбрала целта на цифрите, които се пишат по дъската до името на мястото, където ще работи за деня даден човек.
Друга глупост, която реших да извърша отново, защото очевидно не си взех поука от миналата година и в един горещ слънчев ден по средата на деня реших да си направя една дълга разходка. Резултат: имах си червен нашийник около врата, а тенът ми е отново страхотен по краката.
В тази седмица вече свикнах и с различните клиенти и най-вече, че испаноговорящите нищо, че живеят в Чикаго имат само по един член в семейството, който говори на английски, и то понякога това се оказва детето, или в редки случаи мъжа.
Колегите ми също ги опознах малко повече, разбира се веднага се видя коя е самопровъзгласилата се "кралица" и която никой не харесва, а аз дори и не я забелязвам. Друго, което ми направи впечатление, че тук сме основно ямайци, българи и украинци. Първите са малко странни в началото докато не ги опознаеш и не започнеш да се шегуваш с тях и да си говориш(някой си остават странни и след това, ма за такива хора време нямам). Българите сме си топ, не мисля, че щях да издържа ако ги нямаше тях. Пак сме леко на групи, но това не означава, че не сме си задружни. Всяка вечер имаме събиране за обменяне на информацията през деня. А третите са 50-50, много си зависи при тях от самия човек.
За първи път си постигнах целта през тази седмица точно в неделя и то без да се опитвам.

20 юни - 26 юни
Пет поредни дни по дванадесет часа на ден с два пъти по тридесет минути почивка, на която можеш да седнеш, защото не дават да седим докато работим. Да, като няма хора и няма какво да правя си подскачам като лудите наляво и надясно. Сега вече разбирате, може би и защо няма време за храна.
Във вторник имах да постигна отново целта си, но на друго място и то задължително, тъй като момичето преди мен два дни един след друг я беше направило. Бях леко стресирана, но по едно време бях вече "Прави каквото трябва пък да става каквото ще." Е, направих я и на следващата сутрин специално ме похвалиха.
Вече все повече се сприятелявам с хората около мен и се чувствам сякаш съм тук от повече време от колкото съм. Не е истина колко лесно се приспособявам към новото.
Най-накрая два дни почивка след петте работни. Нуждаех се от тях!!! Релакс, писане и разговори с приятелите ми в България, преглеждане на блогове, пране... очевидното. И спане до по-късно, да не го забравя!!!
Напълно забравям кой ден сме и датите, а времето ми минава скоростно бързо независимо какво правя.

27 юни - 2 юли
Най-забавната седмица досега.
Този път се насъбраха шест дни един след друг да работя, но в два от тях бях до по-рано, така че никак не беше лошо. Три дни подред си правя целта и това буди злоба в някой хора, но това само ме прави щастлива повече.
Всеки, който дойдеше при мен за татуировка тази седмица си тръгваше със смях, защото не мога да спра да говоря глупости. Еми, когато си по цял ден сам и единствено клиентите са ти слушатели, трябва да им го направиш забавно.
Ямайците са много странни хора, а като изведнъж изговорят нещо на български (грозна дума) ме шокират.

Дали ми харесва тук? Отговорът е абсолютно ДА. Промяната се усеща с всеки изминал ден. Със сигурност, когато си позитивно настроен и не приемаш нещата насериозно толкова, просто правиш това, което правя и се забавляваш целите се постигат по-лесно.
Това ще е може би като съвет: Правете каквото трябва, визуализирайте резултата, който искате и се забавлявайте, защото накрая ще ви останат само спомените, а не работата ви. Е, ще я помните и нея, но останалото ще е в повече. Излезте от черупката си и се забавлявайте, не е изобщо страшно!!! :)

1.Най – добрата книга, която си прочел/а досега през 2016:

• Наспете се колкото можете повече преди да летите. 
• Отидете час или два по-рано на летището, а извън България дори по-рано и си оправете първо всички неща(чекиране, изход и т.н.) - не ги оставяйте за последния момент. 
• Ако можете преди това се наяжте добре, стига от това да не ви става лошо!!! 
• Не дръжте да сте до прозорец, аз лично предпочитам да пътеката, така ако се наложи да ставате ще е по-лесно и по-бързо, и няма да трябва да разкарвате друг човек. Прозорчето е малко и красивите гледки са рядкост. 
• Ако имате дълъг полет изчакайте да излетите преди да си пуснете филм. (Моята приятелка изгледа цял филм докато излетим от летището на Ню Йорк.)
• Опитайте храната може и да има някакво добро попадение. 
• Ако обичате студени напитки - си кажете да ви сложат лед, не се притеснявайте. 
• Бъдете с обувки, които лесно се събуват. На някои летища искат да се събувате докато минавате през проверката. 
• Също при проверката си извадете всякаква електроника от чантата:телефони, апарати, таблети и т.н. Ако имате парфюм също, и вижте дали не пише да си свалите железните/сребърните неща от вас. Водата трябва да си я хвърлите и едва след това от магазините или кафенетата може да си закупите. 
• Проверете си сайта на летището какво може да носите и какво не в ръчния багаж. Не останах с впечатления някой да му мери килограмите, така че спокойно. 
• Докато чакате полета си, проверете на информационните табла дали изходът е още същия, имат навика да ги променят.
• Не трябва да си принтирате самолетния билет, при чекирането като си дадете паспорта ще ви издадат бордни карти и сте готови. 
• Ако ви изгубят багажа не изпадайте в паника (ако много се притеснявате избягвайте Air France, а бе да летите през Париж. Не че нещо, но там го губят най-много. Сега вече и аз съм в списъка.) Бюрото Lost and found е точно до вас, отивате попълвате си заявление?, взимате си рекламация и чакате. Ако сте като мене на следващия ден след 3 часа по принцип идват отивате до сектора на пристигащите с рекламацията, питате къде да отидете (хората при мен бяха много мили) и куфарът ви в най-добрия случай ще е там и ще ви чака. 

Андрю Лейн ни отвежда на ново приключение. През Борнео, Англия, Атлантическия океан, чак по железопътните линии на Америка.
След преживяното в началото на своята ваканция младия Холмс не си и представя, че нещо подобно може да се повтори отново, но съдбата му е подготвила изненада. Един от най-известните убийци в света изглежда, че се е установил недалеч от мястото където е Шерлок. Но понеже възрастните не му казват нищо повече, той решава да научи сам останалото. Отново се забърква в проблеми и се опитва да разкрие един по-голям и по-сложен план. Заедно с това той се опитва да избяга от смъртта и да спаси своя приятел.

Отново една книга, която чаках с нетърпение да прочета и тя постигна същия успех като първата.

Стилът на писане на Андрю Лейн започна много да ми харесва, тъй като изобщо не е натоварващ, все пак е предвидено за по-младата аудитория, но това не означава, че един възрастен няма да намери нещо, което да му хареса в нея. В тази книга всичко е описано повече от необходимото. А и няма как иначе, защото ние сме отведени на нови и непознати места, и ги опознаваме заедно с главния герой. Отново сме въвлечени в историята и ставаме част от нея и групата на четиримата герои.
Начинът, по който е структурирано всичко е чудесен.
Не се губи време в излишни драми и разговори, а още в първите няколко глави и завръзката е оформена. Всичко си върви така както трябва без излишни натоварвания, които да не вършат нищо, а просто да са сложени за да е пълно.

Хареса ми това, че въпреки мистерията любопитството на читателя не е насочено само към края, където всичко се изяснява, ами се задоволява постоянно с някаква интересна информация. Авторът и в тази част е добавил много любопитни факти и кратки истории, поднесени в един доста лек вид, за да няма натоварване и да е поне малко ползотворно за този, който чете.

При героите вече се наблюдава разширяването на оформената връзка, която е толкова добра и чиста.
Младият Шерлок все още е момчето, надарено с бърза мисъл и умението да мисли извън кутията. Това го постига благодарение на неговия учител, който му показва нов начин да вижда и да разсъждава върху света, който го заобикаля.
Вирджиния тук вече не е онова момиче, за което се представяше в първата книга, ами почва да чувства повече, но това по нищо не я прави слаба. Просто я показва, че както всеки обикновен човек, изплуват спомени и чувства, от които той не може да се избяга. Когато премина през това тя се завърна в първоначалния си вид.
Мати е едно толкова невинно и забавно дете. Беше като слънчев лъч в най-напрегнатите и тъмни моменти.
Учителят - Еймиъс Кроу е онази личност, която е като опора за другите и им дава храна за размисъл.

Друго, което е хубаво за самата поредица е, че Андрю Лейн не си измисля нищо, а се опитва да представи, откъде са дошли всички умения на Шерлок в оригинала.

"Червената пиявица" отвежда читателите на ново приключение по непознати места, държи вниманието докрай и обогатява с интересни факти.

Последното нещо, за което е подходяща една сватбена рокля е бой с демони. Уви, точно това достига Теса. Магистирът се завръща с цялата си мощна армия от автоматони за последната липсваща част от плана му за превръщането им в непобедими същества със собствен ум. Единственото, което му трябва, за да заличи ловците на сенки от света е Теса. Последна битка, но никой не е казал, че героите винаги излизат победители. Ще могат ли ловците на сенки да устоят и с какви жертви ще трябва да платят цената този път?

Вече знаех как свършва книгата по отношение на любовния триъгълник, тъй като преди да реша да започна поредицата моята приятелка ми разказа необходимата информация. Това не ме спря да се привържа към някои от героите и да се насладя на действието, а тук то е много.

В книгата буквално няма ред, на който да спреш и да си поемеш дъх. Авторката е събрала всичко най-интересно и най-изпълнено с напрежение имено тук в тази последна част. Начинът ѝ на писане отново ме остави без думи. Досега не бях попадала на жена, която да може да си играе с думите по такъв начин, всички действия, сгради и места, а да не започвам за чувствата на героите, които напълно разрушиха стените ми и ме разчувстваха повече от всякога. Буквално след края на книгата бях една емоционална развалина и ден след това аз все още не мога да се съвзема. От пролога до епилога, при който на няколко пъти се спирах при четенето му понеже всичко ми дойде прекалено много, не се отделих за момент от книгата. Това е причината, поради която я завърших толкова бързо. Ставах с мисълта за тази книга.

В нея има всичко, което искам и ми доставя удоволствие, всичко - една книга да се превърне в любима. Изобщо не очаквах това тук, мислех си, че както при предишните ще има по равна доза действие и драмата на героите, но сгреших.

Бях започнала да смятам, че Теса ще се окаже поредната героиня, която накрая ще разруши изцяло първоначалното впечатление, което е създала. Не е типичната ритаща задници героиня, но си има своите добри моменти, достатъчни, за да има моята похвала. Както казах в ревюто за първата книга, авторката я е направила изцяло земно обикновено момиче, което и достатъчно смело и умно, когато това се изисква от нея и точно поради това хората я харесват. Да, след дълги прехвърляния в главата ми, мислите ми за нея се подредиха в това заключение.
По отношение на Джем съм изцяло раздвоена. Дали заради това, което авторката прави в тази книга, или просто заради самия него нямам отговор. Със сигурност обаче е един герой достоен за уважение. Преминава през толкова много и душата му накрая отново си е същата, нямаше как да не ми стане мило поне малко. (Да, имам чувства!!!)
За Уил съм изцяло без коментар с тази книга той се затвърди като един мой любим герой. Тук виждаме повече от него по отношение на това, което е оставил в миналото - семейството и отново онази жертвоготовност. Как Касандра Клеър го е направила толкова перфектен си нямам и на идея, но резултатът е на лице. Фен-клубът му се увеличи с още един член.

Тук авторката е и развила повече характерите на някои, от вече познатите ни герои. Кой да си помисли, че една кухненска помощница, която умее да пее само песни за смърт може да се справя с автоматонити сякаш са направени от слама? Е, не и аз.
Нужно ли е да казвам, че братята Лайтлууд са страхотни?! Първоначално Гидеон ме спечели, но сега накрая Гейбриъл повече се доближава до харесваният от мен тип.
Имаме и ново попълнение в редиците на ловците, но за нея вече знаех, че ще ми хареса от разказите, които се носеха по неин адрес. Харесах я дори и повече.
И накрая, но не на последно място остана да кажа и няколко думи за Софи, Шарлот, Хенри и разбира се - Магнус.
При Софи съм на кантар, от една страна харесвам прямотата ѝ и че е готова за битки, но от друга има нещо и аз не знам какво, което просто не ми дава да я харесам. Ако с добре мога да опиша някой герой, то го използвам тук.
След някои събития от втората книга и разбиране на истини връзката на Шарлот и Хенри стана много хубава, по онзи тинейджърски и сладък начин. Радвам се за тях и за силата на духа и на двамата, особено на Хенри.
И стигнахме до Магнус, към който развих някакви минимални чувства още във втората книга, а сега те се увеличиха. Няма как да е живял толкова години и да не проявява малко разбиране към другите, но това, което всъщност прави и се забелязва как той променя самите хора. Сега повечето са чели поредицата сигурно, но за останалите ще оставя лека мистерия. Със сигурност именно с това свое качество и характерът му като цяло ме спечели повече. Наистина е един много интересен герой.

Щом казах за героите веднага ми дойде мисълта, че именно тук умението на авторката да си играе с думите правят връзките между отделните личности толкова хубави, а самите тях - истински.

"Принцеса с часовников механизъм" е горчиво-сладкият и удовлетворяващ читателите финал., изпълнен с всички неща, които да подействат, така че книгата да остави някакъв отпечатък.


П.П. Защо никой не ми каза да си приготвя кърпички?!
Очаквам да прочета вашето мнение за поредицата в коментарите! :)