Здравейте!

Ето, че дойде и последната точка от моето пътуване. Няма как да не посетя Ню Йорк всеки път, когато съм в Америка. Има нещо в този град, което те кара да живееш и да бъдеш пълен с енергия, дори когато заспиваш за 5 минути, докато се возиш в метрото от умора. 

За мен това е един от най-хубавите градове в света, а ако вие сте на друго мнение - няма проблеми. Няма нещо, което да не ми харесва, а ето и какво преживях, докато бях там ... 

Единственото, което ми пречеше да се насладя на шума и на всичко наоколо, когато кацнахме в Ню Йорк беше куфарът ми, който тежеше достатъчно, че да залитам по стълбите на метрото. Беше късно вече, но поради една непредвидена случка трябваше да отидем до Times Square, тъй като то е мястото, което никога не спи. Магазините работят поне до 2 часа, а тълпата продължава дори и след това. Така, че нощният шопинг там се превърна в нещо напълно нормално, защото през деня прекалено ме мързеше да пробвам каквото и да било. 

Мислите си сигурно, че вече трябва да съм видяла всичко от този град, понеже съм била няколко пъти и донякъде сте прави. Най-важните забележителности съм ги минала, но остава най-важното за мен нещо, а това е да се почувстваш като нормален човек, който си живее в този град. Е, това беше планът през цялото време там, освен ходенето на мюзикъл, Stand up Comedy и Американският природонаучен музей (American museum of natural history). Да започнем по ред. 

Миналата година гледах мюзикъла "Матилда", който по онова време беше невероятен в моите представи и най-заслужено изхарчените пари. Е, това беше до тази година. Благодарение на българите, с които разговаряхме на какво да отидем, избрахме напълно изненадващо нещо. "Kinky Boots" е най-бляскавият и най-прекрасният мюзикъл, на който съм била, засега!

За малко да забравя, за това го слагам и тук преди да е избягало отново от мислите ми, участвах в улично магическо шоу *facepalm**smh*. Неочаквано и като цяло губене на време, защото никак не ми се занимаваше да бъда асистентка на фокусника. Разговорът по едно време, когато вече нямах търпение да се махна, който проведохме се съдържаше в следното:
- Ако искаш ела ти на нейно място?! - предложи на някакъв видимо въодушевен човек от публиката.
- Да! Нека да се сменим. Може ли? - питам аз, като се надявам да получа положителен отговор, докато си потропвам с крак.
- Не, ти ми харесваш! - отсече ме фокусникът.
Следва едно въртене на очи и по-очевидно показване, че ми писва да стоя по средата на кръга и да държа шише от Кока-Кола, в което трябва да се вкара монета. Последната трябва преди шишето да мине през моята длан. Сигурно. Почти се случи.
Все пак реших да му кажа да побърза.
- А, може ли по-бързо тогава?
- Чакай бе, момиче, трябва да отнема време.
- А, моето време се губи в момента. - той дори не ми обърна внимание, а продължи да си говори и да обладава публиката.

Десет минути по-късно фокусът се случи и "УАУ!" беше толкова удивителен. Дадох шишето, колкото се може по-бързо, намерих моята приятелка, която също беше изгубила търпение и си тръгнахме без никой да ни забележи. Но, докато се приближавах към нея хората ме спираха да ме питат дали съм добре?! Естествено, че съм. Друг въпрос - "Ти да не работиш за него?" Е, почти позна, приятел, само дето не съм от тук. 

Следващите вечери, когато се разхождахме и минех през фокусника бягах надалече, че може пак да ме извика да помагам и да ми губи времето. 

Сега да си продължа с музея, който винаги ми е бил мечта да посетя и то поради филмите "Нощ в музея". Тях мога да ги гледам повторно без да ми омръзват. 

Музеят беше точно такъв, какъвто очаквах. Нищо в Ню Йорк не може да ме разочарова. Музеят е на 4 етажа, а картата му е доста лесна и придвижването става бързо, но залите са много. Най-интересни ми бяха тези с животните, които изглеждаха като истински. Всичко е толкова перфектно изпипано до най-малкия детайл. Радост за окото е!
Разбира се не пропуснах и да потърся някои от участниците във филма. За съжаление открих само Декстър (маймуната) и Дъм-Дъм или както трябва да е на български. Онази великденска глава, сещате се, ако сте гледали. Целият музей го обиколихме за около 2 часа, благодарение на уменията ми да чета карти.

След това се запътихме към Музеят "Гугенхайм", но не влязохме вътре, защото не се разбрахме с госпожата, която продаваше билети. Но пък точно отвън имаше сладоледи, така че си взехме по един и тръгнахме към Сентръл Парк, че трябваше да търся отново място за снимки, видяно в Инстаграм. Успех и на тази мисия, въпреки че в момента, в който застанахме да се снимаме отнякъде се появи цяла тълпа хора, която настоятелно си седеше на мостчето.

Последният ден завършихме със залез на Бруклинският мост и Stand-up Comedy шоу.
Не е нужно да казвам, че залезът беше удивителен и в папката ми за снимки имах над 200 такива, които видимо изглеждат напълно еднакви. Също така и там се спряхме до едно място за снимка и за наш късмет уцелихме сватба. Отново. Винаги, където и да отидехме на известно място, хората се женеха. Не мога да разбера защо?! Комедийното шоу беше най-скучното нещо в живота ми. Сух хумор и американски тип не е изобщо впечатляваш за мен, а плюс това продължи два часа и накрая вече ноктите на ръцете ми ми станаха по-интересни. Като ви се изправят 8 човека с вицове за религия, раси и любов, дори и да е най-забавният човек на света ще ви доскучае. Така че, не ви препоръчвам да ходите на нещо такова, защото е само губене на пари и време. На Times Square се случват по-интересни неща!


И пак забравих да споделя още една красиво нещо, който е едно най-любимите ми неща в цял Ню Йорк, а именно - Публичната библиотека. Специално я посетих и тази година, за да видя залата, която миналият път не можах. Обожавам сградата, а тези, които са чели "Битката" на Матю Райли ще ѝ се насладят още повече! 

Е, това бяха може би най-интересните моменти от престоят ми в Ню Йорк, през останалото време се разхождахме, пазарувахме и ядяхме. Със сигурност имам още за обикаляне и разглеждане. Скоро няма да го пропусна! 

Препоръчвам го на всички да отидат в този град, колкото само да го видят и да усетят енергията му. Или ще ви хареса, или - не. Средно положение няма.

P.S. Отново се справихме благодарение на Google Maps - рекламата, която му правя е напълно заслужена. Не мога да си представя да пътувам някъде и да не го ползвам. Той е задължителен!

Здравейте! 

Продължавам с моето пътуване и този път е място, което ме е държало мотивирана най-дълго време в живота ми. Още си спомням как когато бях 10и клас при мисълта или когато чуех нещо за Лос Анджелис не само, че очите ми светваха, а цялата се изпълвах с енергия. Е, пет години по-късно си сбъднах мечтата и не знаех къде да се завъртя, когато разбрах какво наистина се случва... 

Както може би забелязахте смених името на поредицата "As Travars", както може би повечето, които са чели "Четирите цвята на магията"/"A Darker Shade of Magic" знаят какво означава - to travel. Какво по-хубаво име, радвам се, че имам изострено зрение.

А, сега е време да разкажа малко и за Лос Анджелис и моят престой там! 

Това приключение започна със страшна жега отново, но и тогава не бях подготвена, защото последните дни в Уисконсин (където бях през лятото) беше студено. Първото, което ми направи впечатление служителите на реда, които са навсякъде по метростанциите и направо идват към теб и ти казват накъде да отидеш. 

Е, след хубаво ползване на обществения транспорт стигнахме до хотела си и се настанихме. Последва същото както в Лас Вегас. Излязохме с моята приятелка и се забихме в първия Мак Доналдс. Нищо ново! 

След това си объркахме рейса, с който трябваше да стигнем до китайския квартал, тъй като искахме да видим къде трябва да сме на следващия ден за екскурзията до Вегас. Вечерта премина в ядене на пица, гледане на Дисни и лепене на изкуствени нокти, а по-късно Юлия заспа все едно досега не е имала тази чест. Ако мислите, че се бях наспала на другата сутрин - не се. 

 След като се върнахме от екскурзията имахме пет цели дни да разгледаме града. Първият като напълно нормални туристи, които за първи път са на някакво ново място отидохме да харчим пари за дрехи по магазините и сувенири. 

Разбира се, като видях Barnes and Noble нямаше как да не вляза, но не намерих моите рафтчета с фентъзи, а си я обиколих доволно. Накрая се завъртях покрай едно семейство, където бащата обясняваше на сина си кои класики трябва да прочете. Накрая каза, че  "Граф Монте Кристо" ще е най-интересна на малкото дете и последва едно дълго обяснение за нея. Това цялото ме накара да се усмихвам като идиот.

След женския бой не мислех, че ще попадна на друго подобно нещо през остатъка от престоя ми, но после за два дни пред мен заключиха двама човека, точно както по филмите. Беше на живо този път, а хората които минаваха отстрани си продължаваха сякаш това не се случва за първи път. Явно са свикнали. 

Едно от запомнящите се неща е може би посещението на Universal Studios Hollywood. И тъй като си бяхме поръчали билетите онлайн имахме право да отидем един час по-рано за The Wizarding World of Harry Potter  и да се качим на двете влакчета. Добре, че го направихме още тогава, защото по-късно времето за чакане стигна 70 минути. И най-доброто влакче за мен си остана The Forbidden Journey, 4K и минаваш през Хогуъртс, който е направен повече от добре бих казала. Моята приятелка, която нито е гледала филмите, да не говорим за книгите също беше удивена и остана с добре впечатления от този ride. 

Няма да излъжа, че след този ден бих предпочела да се казвам само на 3D rides, защото са наистина много добри и не можеш да разбереш дали наистина се местиш или не. Всичко е толкова изпипано. Другият ride, който се нареди на второ място е The Simpsons, поради същата причина. Останалите са Мумията, Джурасик Парк (носете си дъждобран, ако не искате да си прецакате грима и прическата, защото случайно могат да ви сложат най-отпред), Трансформърс, който също беше добър. Е, Minions' Mayhem го оставихме за последно и сякаш след останалите не беше чак толкова "Уау", но не се и оплаквам. The Walkind Dead, където обикаляш в лабиринт и гнусни зомбита те сплашват хич не ми се понрави и по-скоро ми беше скучно. Друго, което задължително исках да опитам докато бях там беше прочутата Butter Bear, чийто вкус все още не мога да определя на какво е, но беше приятно сладка. Ако сте фенове на Хари Потър, то за вас има много неща за гледане и снимане. Наистина ще се почувствате сякаш сте в света от книгата. 

И понеже аз не обичам да съм най-типичния турист, когато става дума за снимки се разрових из Pinterest за известните места от Инстаграм и най-вече крилата на розовия фон. 10 минути по-късно бях затрупана с всякаква информация и места къде може да се намерят някои "известни Инстаграм стени". А, благодарение на Google Maps стигнах до местата прекалено бързо. Говоря за крилцата и лампите, които няма как да не сте виждали, ако следите американски блогъри/влогъри и т.н. 

Плажовете и кварталите около тях ме накараха наистина да поискам някога дори и за малко да остана и да живея в Лос Анджелис. Всеки квартал си е сам за себе си, но винаги може да намерите нишката, която ги прави едно цяло. А, на Venice, ако се поразходите малко повече и стигнете до каналите можете да се пренесете за малко и на друго далечно място. 

Ако искате да се наслаждавате на залез двата плажа са перфектното място и за това, особено ако го споделите с добри приятели и вкусна храна. 

Може би има още какво да напиша и кажа, но ще започна да повтарям епитети. Лос Анджелис е един невероятен град, има от всичко в него - и спокойни квартали, и плаж, и шумни квартали. Градският транспорт е на също много добро ниво, а хората са едни такива спокойни, че ако идвате от по-забързан град може и да се нервирате малко, защото понякога не се знае накъде отиват, а движението отдясно се нарушава през цялото време. 

Ще запазя града с топло чувство в сърцето ми и с надежда да се върна там някога отново, защото има още неща, които искам да видя. 

Ако имате желание за бригада със сигурност посетете Лос Анджелис, ако нямате желание за Ню Йорк. Двата града нямат нищо общо. В ЛА, въпреки тълпите и ужасния трафик, се усеща спокойствие.

Здравейте! 

Днес съм отново тук, но с нещо по-различно от това, което е имало досега в блога. За първи път ще споделя част от моето пътуване. Надявам се да се получи поне малко интересно ...

Естествено, веднага настъпи проблем с този пост, защото не знам под какво име да направя тези постове за пътувания. Спрях се на едно вече изтъркано, но какво да направя като ми харесва?!? 

Нека да продължим по същество ... 

За да стигнем до тази дестинация трябваше да се запишем на екскурзия. С моята приятелка избрахме такава за 3 дни и в автобус от 50 човека се оказахме единствените две, които не говорят китайски. Който е ходил чрез сайта Tours4Fun знае за какво говоря. Предимно китайци и студенти, които са били на бригада се записват. 

Е, не беше толкова зле, колкото си мислех, че ще бъде!

Времето навън, което ни посрещна беше нещо, което не мислех, че ще почувствам отново - голяма влажност. Колкото до града - със сигурност ми харесва повече вечерта. Както се изразяват някои хора за него "Лас Вегас е като момиче - на светло (без грим) e красив, но вечер (с грим, т.е. подчертана е естествената красота) е невероятен."

Трудно е да се изгубиш, защото на главната улица е всичко, което ти "трябва" - хотели, магазини, заведения, храна.

Какво ми направи впечатление ли? Освен, че във всеки хотел има казино, без този на Тръмп, всеки от тях гледа външността да е различна и оригинална. Както ни е ясно – външността продава.

На втория ден трябваше в 5:00 часа да сме готови, за да тръгнем към Гранд Каньон- западна част. 

Когато стигнахме до там нашия гид просто ни показа автобуса, който обикаляа през три главни точки и ни остави сами да се оправяме.

 По принцип не съм от хората, които се радват на природни забележителности, но да си призная това успя да ме накара за малкото време, което прекарах там да си променя мнението. Най-вече това се случи на третата ни спирка.

Вечерта на този ден нищо, че бяхме почти убити от недоспиване, което продължи и в следващите няколко седмици, решихме да излезем пак. И аз като един банален турист видях, че всички носят по едно голямо подобие на шише със сламка в ръката. Оказа се, че го има на всеки ъгъл и разбира се да не остана по-назад и аз си взех. Изпих ли го цялото? Не.

Другото нещо, на което присъствахме тази вечер освен фонтаните на хотел Беладжио беше женски бой. В първия момент си помислих, че е някакво представление, но когато се намесиха и служителите на реда - разбрах, че си е напълно реално.

За малкото време, което прекарах в Лас Вегас – мога да кажа, че ми хареса. Едно е да го гледаш по картинки и филми и съвсем друго е на живо. Е, не успях напълно да разбера какво е да живееш в града, защото времето беше малко, но си заслужаваше. Бих го посетила отново някой ден, ако ми се отдаде възможност, но ще трябва да намеря нещо ново, което да породи любопитство в мен.

Е, надявам се първия ми опит за такъв пост да е сполучлив и да ви е било интересно! 

Очаквайте следващите два поста много скоро :) 

Не знам дали е само при мен, но половината от тази година си отлетя много бързо от тези преди нея, но поне като се обърна назад, мога да видя колко неща са се случили. Дойде и за малка класация на книгите, които съм прочела досега през 2017г. и кои са ми харесали най- много. Постът е свързан с Top Ten Tuesday - повече информация ТУК.

1. Четирите цвята на магията - В. Е. Шуаб.

Може би съм една от малкото, която никак не харесва Лондон и всичко свързано с него и държавата, на която е столица, но дайте ми още да чета за този сътворен свят и ще го направя без проблеми! Желанието ми да прочета книгата дойде от любимата ми блогърка - Cait, толкова много говори за авторката и за книгите ѝ, че нямаше как да не пожелая да видя за какво става въпрос.

"Четирите цвята на магията" е една от най-прекрасните книги, които някога съм чела!!! Сега искам всички възможни книги на В.Е. Шуаб. Стилът, по който пише, света, героите всички са на едно страхотно високо ниво, което ми направи много добро впечатление. Не исках книгата да свършва. За първи път момичето спасява момчето и съм много доволна от това. Злодеите пък бяха също толкова невероятно добре изградени като всичко останало. Със сигурност заеха почетно място в моята класация за любими злодеи! 

2. Poison study - Maria V. Snyder. 

Друга книга, която изключително много ми хареса. Имаше доста положителни неща като това, че нямаше значение пола на човека, а неговите умения, така че жена да оглавява гвардията беше напълно нормално. А самата държава Иксия, в която се развива историята е на принципа на военната диктатура и е разделена на области, всяка с различни цветове на униформата и управлявана от различен ръководител. Главната героиня - Йелена е акробат и е пратена в затвора за убийството на сина на ръководителя на нейната област. Тя трябва да избере дали да умре или да стане следващия дегустатор на Командира.

Стилът на писане на Мария В. Шнайдер е лек и приятен за четене, а странизите минават толкова бързо. Хареса ми, че любовната връзка, която се получи беше оставена на заден план, не се фокусира върху нея, както в много други книги. Идеята е оригинална и развита доста добре. С нетърпение чакам да прочета следващата книга в поредицата. 

3. Прелестен Хаос; Прелестно изкупление.

За цялата поредица имам ревю, където можете да прочетете цялостното ми мнение. Но сега накратко: Историята се разказва от гледната точка на момче - Итън, който е страхотен. Храната, която се приготвя в цялата поредица е уникална, а приключението е вълнуващо и различно всеки път. 

4. Похитителят на мълнии - Рик Риърдън.

Много се чудих дали да си взема тази книга, защото исках много да я прочета, но нещо все ме спираше. Радвам се, че си я поръчах и я прочетох в най-натоварената седмица от семестъра ми, но си заслужаваше. Обичам как Рик Риърдън може да те накара да си любопитен за различните митологии и да ти привлече вниманието независимо на колко си години. Пърси е уникален герой, който по някакъв начин ми се видя много естествен в начина, по който вършеше нещата и говореше.

5. Чукът на Тор - Рик Риърдън.

Както повечето, които ме следят знаят, че съм огромна фенка на Маги. А в тази книга авторът напълно ме отвя с новият герой, който добави към историята. Напоследък много започнах да наблюдавам какви са героите в дадените книги, има ли разнообразие от тях чрез цвета на кожата, сексуална насоченост и т.н. Смятам, че към момента тези неща са доста важни, а много автори, които са популярни не го правят. 

6. Великият лов - Робърт Джордан.

Започнах "Колелото на времето" тази година и неочаквано доста ми хареса. Робърт Джордан е изградил един доста сложен и голям на обем свят, а героите, които поддържа са не малко и са различни един от друг. Харесва ми как всичко се развива последователно и действието въпреки големината на книгите не върви никак мудно. Избрах втората книга от поредицата, тъй като първата беше въвеждаща и не я четох толкова гладко, колкото тази. Тук имаше повече обрати и приключения. Всеки, който нарича себе си фен на фентъзито трябва да я прочете.

7. Кралицата на Тиърлинг - Ерика Йохансен. 

Както споделих в ревюто ми - дайте ми повече политическа драма в книгите, защото в момента и това много ме привлича. Като втори плюс се развива в бъдещето, а третият е силната главна героиня, която има голямо развитие от началото до края на първата книга. Много ми се иска издателството да издаде и втората книга скоро, за да не се налага да я взимам на английски език. 

8. За да си спомня - Лара Ейвъри. 

Избягвам да чета такива книги, защото понякога са доста драматични и ми е трудно да чета, но тази се оказа съвсем обратното. Написана е под формата на дневник, така че е съвсем лесно да преживеем всичко с главната героиня, която е смела, силна и не се спира пред нищо за мечтите си, а това в такива истории е много важно. Дава пример какъв трябва да е един човек винаги и във всичко. 

9. Стоманеното сърце - Брандън Сандерсън.

Първата ми "среща" с автора и мога да кажа, че мина сравнително много по-добре от очакваното. Не знам защо, но очаквах да не е толкова забързано действието, по-скоро да е малко по-бавно. Хареса ми, че стана точно обратното, а за обратът, който се случи хич не бях готова и се почувствах предадена наравно с героите. Със сигурност ще довърша поредицата, защото ми е интересно как ще се развият нещата нататък, а пък и все пак проследяваме нещата от мъжка гледна точка, а това не се случва често или поне при мен.

Ако се чудите с коя поредица на Сандерсън да започнете бих ви я препоръчала тази, защото е сравнително лека, бързо действие и много екшън, а главният герой прави чудесни метафори. 

10. Ще ти дам слънцето - Джанди Нелсън. 

Не съм от най-големите фенове на този жанр и избягвам тинейджърските драми, но нещо ме привлече към тази. Може би възможността да я прочета първа, тъй като беше чисто нова за библиотеката си оказа влияние върху мен, а пък и резюмето е доста интригуващо. Не съжалявам, че ѝ дадох шанс, защото авторката по много интересен начин е представила историята. А читателят доста лесно се поставя на мястото на героите и има толкова много изкуство в нея. Ще е чудесно четиво през летния сезон! 

въпрос:

Това беше от мен! Нови постове ще има на есен, а до тогава не спирайте да четете и да се забавлявате. Направете нещо неочаквано за вас през този сезон, излезте от черупката си, защото времето тече - направете го за себе си! Благодаря ви, че следите и четете блога ми! 

Желая ви да имате най-хубавото лято досега! :) 

От много време темата за самостоятелни книги и поредици ми се въртеше из кътчетата в главата ми и най-накрая ще види бял свят. 

И двете си имат положителни и отрицателни страни и днес ще се заема именно с това, да си кажа кои са плюсовете и минусите за мен на едните и другите.... 

САМОСТОЯТЕЛНИ КНИГИ

Не знам защо, но тук ми е трудно да се представя някоя книга от жанр фентъзи. По-скоро ако ми каже някой да му дам пример ще кажа веднага някоя от т.нар. contemporary. И докато пиша това осъзнах, че една от най-добрите книги, които съм чела някога "Битката" на Матю Райли е всъщност самостоятелна книга и е трилър. Добре, да приемем, че е твърде относително това с книгите и жанра. Защото криминалните романи на Агата Кристи също са прекрасни сами по себе си и не вярвам, че има нужда такива книги да са част от навързана поредица. 

Положителни страни:

• когато не искаме да се занимаваме дълго време с едни и същи герои и свят; 
• чудесни за излизане от читателски застой;
• по-леки са от поредиците, защото всичко се решава в рамките на книгата;
• имат край; 
• спестяват пари от последващи книги в поредицата;
• спестяват място на рафта, което може да се използва за други книги;
• действието се развива малко по-бързо;

• няма ненужни описания и се знае какъв е проблемът, който трябва да се разреши.

• някои, ни оставят с желание да четем повече за света, героите, а просто си тръгват от нас #ГРУБО
• имат край; 
• развитието на героите е прекалено бързо и изкуствено;
• понякога са доста тежки и пълни с драма;
• много неща се случват по едно и също време, дори и такива, които са напълно ненужни;
• няма равенство между пряка реч, действие и описание. 

• повече време прекарано в света и приключения с героите;
• щастието, когато най-после следващата част излезе;
• възможност героите да се развият и да се променят;
• поредиците изглеждат по-хубаво на рафта, когато са целите #естетика; 
• опознаване и по-добра памет относно местата по света от книгата, и на героите;
• повече мистерии, проблеми за решаване и действие. 

• чакане по една година, за да излезе следващата част;
• когато излезе следващата част има опасност да си забравил наполовина предишната;
• заемане на повече пространство, но за какво ви е пода?!;
• авторът да преустанови писането на следващата книга;

• до излизането на последната книга всички завършват на ръба и те карат да страдаш и да започваш да си представяш всички алтернативи, които могат да се случат;
• когато всичко свърши не знаеш какво да правиш с живота си;
• издателството, което я издава да реши да не продължава;
• много излишна информация и протакване; 
• със сигурност ще се появи любовен триъгълник; 
• все някой трябва да умре в някоя книга;
• не знаеш какво може да се случи до последната книга;
• героите могат да се деградират вместо обратното; 
• ненужна драма; 
• ако се чете на по-късен етап дадена поредица, когато повечето от частите или всички части са издадени има огромна вероятност да се спойлнеш, докато се ровиш за нещо, свързано с първите книги.

въпроси:

кое преобладава повече във вашата библиотека? 

какво предпочитате да четете и защо?

Три неща, които трябва да знаете за тази книга: (1) Историята е романтична, забавна и красива; (2) Тайната, около която се върти всичко, ще ви кара да прелиствате страниците с нетърпение; (3) В крайна сметка, имаме чувството, че страшно ще ви хареса!

***

• Този път ще започна с храната, тъй като напоследък доста наблюдавам именно какво ядат героите в книгите. Е, тук имахме сериозно вкусни неща - палачинки и гофрети, а вторите се споменавах толкова много пъти, че дори са на корицата на американското издание на книгата. Книгата получи веднага плюс от мен за храната. Защото кой не обича палачинки, особено ако са направени от някой друг. 
• Има мистерия, която със сигурност ми помогна да довърша книгата, защото не съм от тези, които четат последните изречения предварително. То, веднага ми стана ясно кой може да е Някой Никойски или Н.Н. за по-кратко, но на места почнах да се съмнявам. Е, оказах се права на края, но ми хареса тази лека мистерия, която малко или много държи в напрежение читателя. 
• Начинът на представяне на историята също много ми хареса, тъй като напоследък ми се чете нещо по различно от да го наречем правия стил за писане. А, и имейлите са с онзи шрифт, който аз толкова много харесвам, така че очите ми винаги се радваха на имейлите. 
• Идеята е много интересна, защото самата авторка в чата на живо беше казала, че книгата носи това име,  тъй като всеки ден тя е питала децата си да ѝ кажат три неща, които са им се случили през деня. Първо това е много сладко. Второ нещо оригинално е и показва, че се интересуваш от човека, но не по начин, който се нахвърляш като горила върху него и го измъчваш, докато не ти кажи последното нещо. И трето, ако поискаш само позитивни неща, влияеш на другия човек да се оглежда и да обръща внимание на хубавите неща в живота. Така че идеята, лично на мен ми хареса и чаках да видя кога ще се появи заглавието в книгата. 
• Много реално са представени почти всички ситуации в книгата. Новото семейство, новия град, нови хора. Първоначално мислех, че главната героиня малко преиграва и не е нужно да е толкова гневна на всичко около нея. Но след това се замислих, защото имам малък проблем прибързано да съдя за героите в книгите и всъщност тя наистина беше нормално да се чувства по този начин, пък и както казвам американците си имат своя емоционална система, която е много по-лабилна от нашата. 
• Харесаха ми различните герои, които са представени в историята. Със сигурност палитрата е пълна и има от всеки по-малко.
• Джеси е типичната героиня за книги от този жанр. Объркано момиче идва в новия град, където не познава никого, а за капак си има нови членове в семейството. Авторката я е представила като типичната тинейджърка с всичко, което може да ѝ е присъщо, но поне не прекалява. Джеси се усеща много реално и със сигурност лесно може човек да се представи на нейно място, защото самият начин на разказване го позволява. Имаше падания и издигания на места, но поне накрая стана каквато трябва да е. Новите приятелки, които намира в лицето на Дри и Агнес и разговорите помежду им ми бяха изключително забавни и приятни за проследяване. Дри е онова тихо и кротко момиче, което обича по-скоро да гледа отстрани живота, отколкото да е участник. А, Агнес изпълнява ролята на приятелката, която е там, за да те върне на земята и да те вразуми, напълно честна с всеки. 
• Тео е героят, който харесах още от първата сцена. Хареса ми как е изграден като герой и самата му роля, която изпълняваше в тази книга. Беше толкова открит, ексцентричен и забавен. 
• Итън и Лайъм са две от лицата, които могат да се окажат отговора на мистерията. За тях се научава все повече с всяка следваща страница и ми хареса, че тук никой от двамата не се оказа лошото момче на гимназията. Поне този троп беше премахнат. 
• Книгата като цяло се чете изключително бързо, лека и приятна е. Напълно подходяща за това време от годината. Очаквах да е изцяло направена си имейли, но не - те са в началото и края на главите, а понякога мисля, че дори и липсваха. 
• Има един стереотип, който изключително много ми бърка в здравето и това е, че всички останали момичета в училището са блондинки с тела като на модели или по-слаби и от тях. И разбира се лошото момиче, или врагът, или както искате го наречете беше една от тях. Напълно нормално главната ни героиня беше специалната снежинка, която както никой не я познаваше изведнъж всеки говореше за нея.Това, че историята се развива в Лос Анджелис не означава, че всички са руси и имат добре оформени и изградени тела. Може би, защото се разказва от гледната точка на главната героиня ни е представен така, но е грешно. Както казах не понасям, когато главната героиня е направена да изглежда най-нормална от всички, а другите са все едно паднали от космоса момичета, но пък всички са заинтересовани именно от "нормалната".
• Нещото, като любовен триъгълник и дори квадрат се появи по някое време в книгата, тъй като главната героиня беше изключително наивна на места и имам чувството, че чистите ѝ емоции я водеха да извършва тези действия. Може би те са нещо като инструмент, с който да се държи вниманието на читателя, но на моменти идваха в твърде много. 
• Много неестествено приятелство между две от момичетата, когато се случи едно дадено нещо. Първо те се знаеха съвсем отскоро. Второ нещото, което направи главната героиня беше просто подло и тъпо от нейна страна, след като се пише за приятелка. По принцип очаквах друго да се случи, но за съжаление не стана.

***

Първата реакция, когато кажа на някой, че гледам Disney Channel понякога е безценна. Все едно този канал е с контрол за годините, и когато минеш определени рождени дни не можеш да го следиш. Е, аз съм винаги в опозиция на нещо, което не смятам, че е нормално. Така че, когато вдъхновението за този пост ми дойде бях малко 50-50 дали да го направя, но после пък си помислих "Защо не?" и ето ме сега. За Дисни години няма!, а това гласи и за много други неща, ако ви се играе на "Не се сърди човече" - играйте, ако ви се пие сокче Калифорния, или както там го водят в момента - еми пийте. Почти всички неща, които сте правили като по-малки, някои от тях можете да правите и сега. Стига да може да премахнете това сериозно изражение от лицето ви и да се освободите от мислите на тема "Какво ще кажат другите?", защото това нито ви плаща сметките, нито нищо, а само ви пречи. Така че давайте смело!!