***

Кой да знае, че книгата ще се окаже перфектното лекарство за лекуване на читателския ми застой и ще послужи за свеж въздух между други книги?! Не и аз със сигурност! 

„Сърца за разбиване“ далеч не беше това което очаквах и се радвам за което. Не че имах някакви крайни очаквания, но някакви напълно нормални. В книгата е описана мечтата на всяка тинейджърка луднала по бой банда. Но дори и в книгите нищо не е толкова просто колкото изглежда. Въпреки, че на пръв поглед може да ви се стори, че е поредната история от този вид, замислите ли се ще открието много повече дълбочина, защото както знаем повърхонстта в не малко пъти може да е лъжовна. 

Авторката по доста приятен и лек за четене начин е представила историята. Въпреки, че средата на героите не е изцяло розова, книгата не носи толкова голямо напрежение, а превежда читателя напълно нормално по страниците ѝ. Благодарение на описанията и начина, по който са ни представени героите и ситуациите ние можем да станем пряк наблюдател. С последното, разбира се идва и не леката задача, да не можем да се спрем, когато главната ни героиня взима крайни решения, а ние не можем да направим нищо. Хареса ми, че нещата и връзките между героите не се развиваха ускоряващо бързо, а имаше достатъчно моменти, които да доведат до крайните резултати, благодарение, на които ние опознаваме не само главната ни героиня и притежателят на нейните интереси, а и на останалите герои, които също по някакъв начин карат събитията да се случват и историята да се развива нанякъде. 

Имаше достатъчно от всичко в книгата: хубави моменти, проблеми и драма, приятелство, любов и всичко, което може да се случи в промеждутъците на тези неща. Разбира се, много харесах, че почти през една глава се говореше за храна и беше описано някакво ястие!! Досега не бях попадала на книга, в която храната да е описана по толкова старателен начин. Така че един съвет за тези, които искат да я прочетат е хубаво да се наядете преди това, за да не изкупите кварталния супермаркет след нея или да дадете списък за готвене на майка ви!! 

„По дяволите – помислих си и се усмихнах. – Ще се насладя на тази нощ и ще се тревожа за сърцето си по-късно.“ 

Стела е момичето, от което ние „виждаме“ или по-скоро преживяваме историята. На пръв поглед е съвсем обикновена тинейджърка няма и идея за групата, по която сестра ѝ е луда. Естествено, по закон на нея се пада честта да се запознае лично с членовете на бандата. Хареса ми, въпреки че имаше моменти на слабост и объркване, породени от несправедливо обвиняване на себе си. Трябваше някой да ѝ дава увереност и сила, че да прави нещата, но когато на края влезе в свои води беше изключително приятно да го „видиш“. Кой не иска възходяща градация в развитието на главния герой?! Може и за някой да се види твърде хубаво всичко, което ѝ се случва и че в реалния свят вероятността му ще 0%, но на мен ми се стори напълно естествено, тъй като тя работи здраво за това което иска, харесва ѝ и е напълно нормално когато въпреки да не си сигурен, че го искаш то да ти се случи. И е абсолютно човешко да приемеш, когато шансът почука на вратата. 

Кара е сестрата на Стела, която за съжаление е болна от рак. Това, разбира се не я прави напълно отказваща се от живота и ядосана на целия свят. Напротив, тя беше онази, която не един път помогна на сестра ѝ и я подбутна, въпреки всичко. Не е егоист, а е по-скоро от хората, които насочват другите към това да живеят живота си вместо да спират, поради някакви неща, дори и ако тези неща са от собственото им семейство. 

Оливър или главният вокалист на „Хартбрейкърс“ ни се разкриваше малко по малко през цялото време. Разбира се това, с което ме спечели е умението му да готви!!! Ако бях на мястото на Стела още тогава щях да си падна по него. Кое момиче не иска момче, което умее да готви?! 

„Факт: понякога се случват лоши неща и това е част от живота. Всеки го сполетява нещо, рано или късно. Въпросът е как ще поемеш удара.“ 

Абсолютно съм ЗА, че момчетата от групата бяха напълно различни един от друг. Някои тихи, други обичащи храна, почти колкото мен, други винаги готови да си правят шеги. Не на последно място всички до един нормални момчета, които като всички други умеят да се забавляват и да правят бели, може би думата, до която искам да стигна е истински. 

Благодарение на книгата се върнах във форма за четене на други книги. Беше ми приятно да се потопя в този свят, защото всички знаем, че през един момент от живота си сме били фенове на момчешка група и сме си фантазирали някакви неща. Книжката е изключителнолесно четиво и би се харесало на почти всеки, който иска да поотпусне малко. "Сърца да разбиване" ни учи , че независимо от това,което се случва в живота ни, не трябва да се оставяме то да диктува пътя ни и да ни спира да правим това, което искаме.