Когато си мислиш, че няма да харесаш света през 20-е години на миналия век се появява нещо наречено магия и разбира се - Ню Йорк, за да те опровергае. Абсолютен шедьовър!
"Фантастични животни и къде да ги намерим" ни приветства отново в един обичан свят на магьосници, мъгъли, елфи и т.н., и т.н. За тези, които са чели книгата е може би ясно, къде и кога се развива действието и какво се случва, но за останалите ще обясня с две-три изречения.
И така действието се развива през 1920г. в Ню Йорк и филмът започва с пристигането на Нют, който постоянно носи куфара си пълен с чудни същества в града с желанието да изпълни една важна за него задача. Естествено, нещата не тръгват по план още от самото начало и скоро той се озовава по средата на нещо по-голямо, но с новите си познати и приятелите си от куфара той се измъква и изпълнява за това, което е дошъл, а и помага да се оправи и общия хаос.
Още от началото филма ме грабна и до последно бях запленена и хипнотизирана, може би това стана, понеже го гледах на IMAX 3D, което се оказа малко по-различно от обикновеното 3D, но няма сега да обяснявам за това, а и вярвам, че много от вас вече го знаете.
Първо Дж.К. Роулинг и нейния триизмерен свят и герои, и дарбата ѝ да може да ги създаде са главната причина филма да се реализира по такъв вълшебен начин. Също огромна заслуга има и режисьора, на който това не за първи път работи по такъв проект на Роулинг. Това е важна, защото разбирането за представянето на продукция, особено на една от този род е важно да има единомислие, иначе може да се получи някаква страхотна бъркотия без нищо свързващо се. Преминаваме към ефектите по филма, които може би са едно от най-силните неща, тъй като филма почти се държи изцяло на магията и магични същества, които не съществуват в нашата реалност. Дадено е живот и вълшебство дори на най-малкото същество/нещо, което когато се съедини към цялото картината придобива още повече красота. Може да се види колко много игра е имало, за да се направи всичко толкова перфектно, което да носи наслада на зрителя без да го натоварва.
По отношения на развиването на сценария не знам дали е бил изцяло по книгата, защото и аз попадам в кръга на тези, които не са я чели, но той също като всичко останало е изпипан до последната точка. Нямаше и минута, в която да усетя онова омръзване, което понякога идва, когато действието се разтегля прекалено много и отнема време да се разкрият всички неща. Тук всичко се развиваше и разкриваше в голяма синхронност, която запазва любопитството и държи вниманието на зрителя през цялото време. А когато си помислиш, че идва края, нахлува един обрат, който веднага грабва. Разбира се имаше и много хумор в цялото това нещо, който си беше на точните места в точното време и предразполага зрителя още повече и не говоря само за репликите, а и за действията и реакциите на героите.
По отношение на актьорите нямам какво много да кажа, освен че са влезли в образ чудесно и се вижда животът, който дават на героите. От Еди Редмейн в ролята на Нют (може вече да го знаете от "Момичето от Дания") - магьосника с вълшебния куфар, пълен със същества, които ако излязат навън не се знае какво може да направят, особено когато видят сребро или нещо скъпо, или пък са в период на размножаване; Преминаваме през Катрин Уотърстон или играеща във филма аврор на Магическия конгрес в САЩ, но по стечение на обстоятелствата стига до позицията да работи в Разрешително за пръчки отделение (как звучи само) към конгреса, под името Тина, и която има сестра Куини (Alison Sudol), четяща мисли и може би даваща енергия и дух на много от сцените. И разбира се не на последно място мъгълът или по американските стандарти - немага, Ковалски (Dan Fogler), който се озова в грешното време на грешното място и простия му начин на живот се преобърна благодарение на горното и на объркване в собственостите. Актьорите напълно се бяха слели със света, а играта им беше повече от перфектна. Виждаше се труда, който е положен, за да може действията им да са възможно най-реални и да е перфектното пресъздаване на това, което ще се очаква от тях.
Накрая мога да призная, че бях изненадана, защото не очаквах филма да е толкова прекрасен и да му се насладя така. За мен той бие всички от Хари Потър и го заявявам. Да, с напредването и развитието на техниката това допринася за изказването ми, защото ефектите бяха напълно извън рамките на това, което си представях и всъщност оказват много голямо влияние. Историята беше интересна, забавна, приятна, отвеждаща на ново приключение. На края на филма исках просто да стана и аз магьосник, да си имам пръчка и главната причина е да мога да си сготвя каквото си поискам и то като професионалист, а и помага за местенето на предмети и избягването да се ползва градския транспорт, така че си е напълно прекрасно.
Въпрос към вас: Имате ли планове да гледате филма? (ако вече сте го направили очаквам мнението ви.)
За какво бих те си използвали магическата пръчка и самата дарба на магьосници?
